„Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостоли те, които бе избрал, на които и представи Себе Си жив след Своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие; и като се събираше с тях. Той им заповяда - не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене; защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни от днес ще бъдете кръстени с Дух Светии. Те, прочее, като се събраха, питаха Го, думайки в това ли време. Господи, възстановяваш царството Израилево? А Той им отговори не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт, но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край земя.”
(Деян. 1:1-8)
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Христос воскресе! Воистину воскресе!
Днес, Църквата тържествува, а светът се радва под всепобедния велик и непобедим възглас "Христос Воскресе"! Неделята, в която се намираме е Велика Неделя – Пасха, Възкресение Христово, Празник на празниците и Тържество на тържествата. Днес Христос Възкръсна от мъртвите и подари живот на хората, победи смъртта и тя няма вече власт над човека, откри Рая, за да влезем всички в него. Той Възкръсна за нас, за да станем чеда Божии.
Днес църквата тържествува! Целият народ възхвалява Бога и възпява Неговото Възкресение. Чрез Възкресението ни се даде свободата да бъдем отново синове и наследници на Бога. Даде ни се победата над смъртта. Даде ни се онова нещо, което наричаме Вечния и блажен Живот. Църквата днес тържествува. Целият народ ликува. Не само хората, но и природата, всички твари, всички същества заедно с човешкото същество, тържествуват и се радват от Великото събитие в човешката история. Превелико бихме казали, а именно Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Едно събитие, едно Евангелско събитие, истинно. Не мит, не легенда, не измислица, а истинско събитие, което възхвалявайки днес, се присъединяваме и ние към него и вярваме и изповядваме, че Господ Възкръсна и ни дари вечен и безсмъртен, и безкраен живот.
Днешното Апостолско четиво е иззето из книгата Деяния на светите апостоли и започва с думите на свети апостол и евангелист Лука, който е списател на тази книга, че това, което Христос му е поверил, това, което е научил, това, което е видял от Него, него възвестява на всички и него проповядва, а не нещо измислено и неизпитано. Той пише книгата „Деяния на светите апостоли“ до своя ученик Теофил и затова първите още редове възгласят: „първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи, до деня, когато се възнесе като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал, на които и представи Себе Си жив след своето страдание с много верни доказателства, като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за Царството Божие.“
Първата книга това е Светото Евангелие, което евангелист Лука пише. Това е първата негова книга, за която той сам свидетелствува, че е написал за всичко, „що Иисус начена да върши и учи до деня, когато се възнесе“ - до деня на своето Възнесение. Той описва, всички онези благодатни моменти от живота на Господа Иисуса Христа, които са необходими за всеки един човек да познава, за да се спаси – да живее във вяра, да живее в любов, да живее в истина, да живее във всичко онова, което спасява човека и го прави Божие чедо и наследник на Божието Царство.
Написал е той първата си книга, за да просвети човеците в Христа, да ги научи да бъдат Богопознанци, да ги научи да бъдат съвършени, да ги научи да познават Бога такъв, какъвто е. От Неговото Рождение до деня на Възнесението като чрез Духа Светаго, той „даде заповеди на апостолите, които бе избрал.“ Даде им наредби, даде им благословение да вършат всичко в полза за спасението на човешкия род. И Той представи Себе Си - Христос, жив след като беше мъчен, след своето страдание, след като беше изтезаван, беше прикован на кръста, подир всичко, което претърпя доброволно, Той Възкръсна от мъртвите. Това е силата на нашата вяра. Силата, казват апостолите, на нашата проповед - Възкресението. Той Възкръсна и се яви на своите апостоли и доказа всичко с много верни доказателства, като им се явяваше по време на четиридесет дена и говореше с тях, не за празни думи, не за празни неща, а за Царството Божие. Говореше с апостолите за вечното и блажено битие, за общението на човека с Бога. Говореше за онези благодатни мигове, които всеки един човек ще наследи даже още тук на земята. Както това виждаме в живота и делото на много благодатни учители, на много благодатни мъже и жени, монаси, монахини, проповедници и хора от Божия народ.
Ние днес възхваляваме именно това – Христовото Възкресение, че Той се явяваше в продължение на четиридесет дена – не ден, не два, не като сън, не като привидение, а действително Той, Възкръснал се явяваше на своите ученици, като им даваше наредби, като говореше с тях за Царството Божие.
Какви наредби може да даде Господ – освен да утешава, да прави щото да се радва човешкото сърце и да му дава свободата да бъде истинско Божие чедо, и разбира се, наистина да се чувства венец на Божието творение. Бог - Христос, се възнесе и след Възнесението Си, Той остана да бъде вечно със своите последователи „до края на дните“ - ни предава светият евангелист Лука. „И като се събираше с тях“ - Христос с апостолите, „Той им заповяда: не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене защото Йоан кръщава с вода, а вие не след много дни до днес ще бъдете кръстени с Дух Светий“.
Това, което ние днес, според думите на светия евангелист Лука, се вдъхновяваме в този благодатен, Пасхален миг и ден, е да проумеем, да се вдъхновим, че Господ наистина Възкръсна, че Той наистина даде обещание на апостолите и им нареди да чакат обещанието на Отец, а това обещание да бъдат кръстени, да придобият Духа Светий и да станат в пълнота последователи и истински чеда на Бога. Не може да бъде последовател на Бога този, който носи едното. Не може да бъде последовател този, който разделя Бога. Последовател и истински син на Бога е този, който вярва в Отца и Сина и Светия Дух. И за това Бог-Отец Го знаеха апостолите, познаха и Сина Божий – Христос, Месията, Помазаника, Възкръсналият тридневно от гроба. Христос им завеща да бъдат будни, да стоят в Йерусалим, за да получат и Духа Светий, който ще слезе върху тях и чрез Него ще бъдат кръстени в пълнотата на вярата и Божеството. Господ показва, че кръщението Йоаново е основата на този съкровен акт, но кръщението с Дух Светий е печатът, който затвърждава общението и е пълнота на единението с Бога.
„Те, прочее – казва светият писател в „Деяния на светите апостоли“, „като се събраха, питаха Го, думайки: в това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?. А Той им отговори: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт, но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя“. Виждаме от тези думи, въпреки че Христос Възкръсна, явяваше се на светите апостоли, те все още недоумяваха за какво царство Божие Той им говори и изобщо за какво царство става въпрос. Те си мислеха и бяха последователи на това, че Христос ще възстанови царството Израилево и ще го изгради земно царство, покоряващо се на Единния истински Бог. Той ще бъде цар и господар и ще води народа към земното господство и блаженство чрез вярата в Единия истински Бог.
За това Той им отговори, че те трябва да стоят в Йерусалим и да чакат Духа Светий, който ще слезе и ще ги научи на всичко онова, което е потребно. Той ще ги просвети, Той ще просвети техният ум, тяхното сърце, тяхното същество, за да вникнат в благодатната мисия и явяване на Сина Божий, на Христос. Той им каза: „не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец и положил в Своя власт“, защото Той виждаше, че те все още не разбираха това, което се случва. Все още бяха плътски, те още не бяха придобили благодатта на Светия Дух, който е навсякъде, който всичко изпълва и който дарява на човека познанието за тайното, за Божественото, за сакралното, за недостижимото – Божието.
Виждаме, възлюбени в Господа братя и сестри, че Христос учи с умиление своите апостоли. Проявява и сега, както винаги търпение към тяхното незнание и се стреми да им внуши потребното. Към това умиление днес Църквата присъединява и нас, като ни подтиква да се стремим, да бъдем изпълнени с вяра, надежда, с любов да придобиваме, чрез нашите добри дела, Божията благодат, Светия Дух, който ще ни научи на всичко онова, което ни е полезно да знаем, онова, което ни е необходимо за спасение. Онова, което, ще ни извиси и направи истински последователи на Словото Божие, на Евангелието. Не може да има просвещение, просвета на ума, без Духа Светаго. Не може да има страдания и в тях Възкресение – без Господа Иисуса Христа. Не може да има единство без Бог-Отец. Ние следваме, ние се покоряваме на Троичния, Единния истински Бог, а именно – Отец и Син и Светий Дух, едно същество, Един, прославян Бог в Троица, неразделен, неразлъчен. Велика е нашата вяра! Велико е и днешното събитие в човешката история, неповторимо, което ни просвещават светите апостоли, чрез смирение, Богопознание и възхвала, да го приложим, всичко това, в нашия живот, и да тръгнем по обновени пътища, водещи към Бога.
„Но ще приемете сила“ - казва Господ Иисус Христос, „кога слезе върху ви Дух Светий“. За тази сила говорим. За тази мощ говорим – на вярата. Чрез Духа Светий, Който слиза върху нас и тогава няма да има нещо, което да ни се опълчи, защото е казано „А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете; защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.“ (Лука 12:11, 12) Затова ние християните сме мощни и силни. Придобили чрез кръщението и нашите добри дела, Духа Божий сме Негови истински свидетели, както казва Христос: „ще ми бъдете свидетели в Йерусалим, и в цяла Юдея и Самария, и дори до край земя“. И наистина така се случи – апостолите, за които говори Той – Христос, на които проповядва и които описва св. евангелист Лука, казва, че наистина ще ми бъдете последователи и ще разгласяте тогава за това, което днес не разбирате, но утре, когато придобиете Духът Божий, Духът Светий, ще разберете. И за това, когато получиха благодатните струи на Светия Дух апостолите проповядваха, благовестяха всичко онова, което Христос искаше те да разберат, а те преди това не разбираха.
В думите на свети апостол Петър, който произнесе в първата си реч - проповед, открито за Христа, след слизането, на Петдесятницата, на Светия Дух, виждаме, че той и апостолите са с отворени умове и сърца, и ясно са разбирали всичко онова, което Христос им говори. Каквото и да им говореше преди това, то оставаше някак си скрито и не разбираха напълно Христовите думи, но след кръщението с Дух Светий, разбраха и проумяха и станаха изпълнители на пророческите слова на Господ Иисус Христос. Така те станаха свидетели, станаха проповедници на Евангелието не само в Йерусалим, в Юдея, в Самария, но по всички места, където бяха призвани да проповядват, по всички краища на земята.
Ние като техни наследници сме призвани да бъдем също проповедници на Възкресението Христово, на Възкръсналия Спасител. Да Го проповядваме не само с думи, не само със слово, но в нашия живот, без да не се срамуваме, че Христос Възкръсна, че Христос победи смъртта, че Христос ни даде вечен и блажен живот, че ни направи свои приятели. Да не се срамуваме от Сина Божий, от Неговото Възкресение, а да Го възпяваме и величаем, и да казваме: Христос Възкръсна от мъртвите! Това е победата на Живота над смъртта. Христос победи смъртта и ни даде възможност да живеем вечно. Той е Онзи, който днес възхваляваме, Той е Онзи, който учи апостолите, Той е Този, който ние трябва да проумеем, да разберем, от все сърце и душа, без да бъдем коравосърдечни казвайки: „да видим чудо и тогава ще повярваме“, защото същото говориха и първосвещениците и когато видяха най-дивното чудо не повярваха, защото те нямаха желание в себе си да бъдат Христови, а угаждаха единствено и само на себе си и точката и запетаята на Закона.
Нека в тези Пасхални думи да пленим сърцата си, да проповядваме Сина Божий и да не бъдем като апостолите тогава – невярващи и мислещи за светски и земни почести, и слава и царство, а да бъдем духовно узрели и разбрали Писанието. Да бъдем осезателни за всичко онова, което се случва, да проповядваме в чест и достойнство Христовото Възкресение. Да бъдем свидетели на Христа там, където сме, всеки в своя дом, на своето работно място с Дух и с Истина, с милосърдие, с любов, с кротост, въздържание и с всички добродетели, до край земята да се носи Словото за Възкръсналия Христос, за Възкръсналия Господ Иисус, за Възкръсналия Месия и Спасител на света. Амин!
Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 20.04.2014 г.
*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 1.