На 11 февруари Църквата отбелязва паметта на българския мъченик св. Георги Софийски Нови, пострадал за Христовата вяра по време на Османското робство едва 18 годишен – през 1515 г. в днешната ни столица.
В Драгалевския манастир „Успение Богородично“ се съхранява част от мощите на светия мъченик. В чест на светеца, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, днес в манастира бе отслужена архиерейска св. Литургия.
Богослужбата възглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Алексий, ефимерий на манастира, архимандрит Евтимий, иконом Серафим Янев, и. д. игумен на Кремиковския манастир „Св. вмчк Георги“, както и йеродяконите Вартоломей и Поликарп.
За църковните песнопения на утренята и светата Литургия се погрижиха свещеник Петър Славов от митрополитския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“, свещеник Павел Димитров, предстоятел на храм „Св. Георги“ в с. Бистрица, както и Грисен Чакъри.
Молитвено участие в празничната служба взе игуменията на светата обител монахиня Серафима, както и редица поклонници.
В края на литургията епископ Поликарп отправи поздравително слово към духовенството, игуменията и честните поклонници от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, като пожела: „Нека по молитвите на св. мъченик Георги Софийски Нови Бог да ни укрепва във вярата, Бог да ни утвърждава в евангелските добродетели и да ни прави, както и св. Георги, пример за тези, които са около нас.“
Майка Серафима с благодарност изрази към владиката своята радост и надеждата още дълги години да продължава традицията на този ден да се извършва архиерейска св. Литургия в светата обител, по благословението на Светейшия Български патриарх Неофит.
+++
Св. Георги Софийски Нови е родом от с. Кратово (дн. Р. С. Македония), син на благочестивите българи Димитър и Сара. Изучил златарския занаят, св. Георги заминава за София, поради опасността от еничарски войски в малкия град.
Там при св. Георги е изпратен турски книжник уж по работа, а всъщност да го изкушава и убеждава в мохамеданството. Турчинът обаче бива засрамен от отговорите и изобличенията на 18-годишния младеж, заради което го обявява пред османските власти за „опасен“.
След като на два пъти е привикван в съда, където умело оправдава християнската вероизповед, св. Георги е затворен, измъчван и изгорен жив от разярените мохамедани.
Опитите на турците да унищожат тялото на мъченика остават неуспешни и той е погребан в храм „Св. Марина“ (дн. в двора на Софийската св. митрополия), а скоро светецът бива прославен сред българи и руси. Днес частици от неговите св. мощи се съхраняват в Драгалевския манастир „Успение Богородично“, както и в Рилския манастир.
Текст и снимки: Пламен Михайлов