Днес почитаме паметта на св. ап. Андрей Първозвани



Възлюбени в Господа братя и сестри,


В днешния ден почитаме паметта на св. ап. Андрей Първозвани. По традиция ще се запознаем с живота, делото и служението на светия апостол. Днес е 30 ноември – ден, в който Светата Църква с особена празничност почита паметта на първия от избраните дванайсет апостоли Христови. Първият, повикан да тръгне след Христа св. Андрей – един от първите ученици на Спасителя, който като Го видя, се вдъхнови и впечатли. Тръгна след Него. Особено след Неговия призив и до края на земните си дни остана верен на Христа, на Неговото Евангелие и благовестие. Чрез това се освети и достигна небесните селения, където предстои като молитвен закрилник и застъпник за всеки един от нас.

Свети апостол Андрей, както отбелязахме, се нарича Първозвани. И това е така понеже пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за Божествената истина. И когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Свети апостол Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа, минаващия Иисус, казал: „Ето агнецът Божий“. Като чул тези думи Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон, който в последствие става Петър. Съобщил му радостната вест, като казал: „Намерихме Месия“ и го довел при Христа.

Двамата братя обаче продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболовство. Повечето от апостолите, както знаем, са се занимавали именно с това. Като по този начин се прехранвали, а продавайки улова си, имали и финансови средства. Те били родом от Витсаида, от мястото, където Христос много често отива и хората са знаели къде могат да Го намерят. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейско море и им казал: „Вървете след Мене.“ Това е бил призивът на Спасителя, както към апостолите, така и към много други негови последователи, които Той е изцерявал, благославял, утвърждавал.

Това е един призив и към всеки един от нас днес да вървим след Него, като казва и допълва Спасителят: „И Аз ще ви направя ловци на човеци.“ От тогава те навсякъде го следвали и били свидетели на Неговите чудеса, на Неговата смърт и на най-великото – на Възкресението Му.

Името на свети Андрей, както знаем, често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранване на народа с петте хляба. Андрей, с другите трима апостоли, разпитвал Господ за бъдещата съдба на Църквата, чул пророчеството за разрушаването на Йерусалим и за свършека на света. Той, заедно с апостол Филип, казал на Иисус, че някои елини желаят да го видят. Тогава чул думите на Спасителя: „Дошъл е часът да се прослави Син Човечески.“

След Възнесението на Господ Иисус Христос и слизането на Светия Дух апостолите отишли по разни страни да проповядват Словото Божие. Те хвърлили жребий кой къде да отиде. Апостол Андрей се отправил, именно чрез жребието, към северните страни: през Гърция; Мала Азия; минал по нашите брегове на Черно море, стигнал до страната, обитавана от скитите. Дори има известни сведения, че той, преминавайки от Черно море по Дунава, си е почивал в една пещера в Румъния. Днес тя е на особена почит.

Има сведения, че е минал и през Видин като е благословил хората, вдъхновил ги е и посял семето на Христовото благовестие. Така че, съвсем спокойно ние можем да кажем, че Видин е и апостолски град, благословен лично от свети апостол Андрей.

В тази страна, където са обитавали скитите, намерил хора, които били езичници, а самата страна била дива и неизвестна. Това е днешна Украйна, Русия.

Целият си живот свети апостол Андрей посветил на проповед. Където и да ходи той проповядвал, благовестил и не се страхувал да изяви пред всички своята вяра. С търпение понасял гонение от езичниците, от юдеите. И навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот спечелвал нови последователи за Христа.

В понтийския град Синоп, близо до Черно море, където свети Андрей пристигнал със свети апостол Матей, двамата Христови проповедници претърпели, както казва, свидетелства неговото житие, ужасно гонение от юдеите, които със злоба видели, че Христовото учение печели много последователи. Юдеите наклеветили апостолите пред властта. Затворили ги в тъмница. Били ги до смърт и ги хвърлили вън от градските порти. Както знаем първите гонители на християните са юдеите, а след това езичниците.

Но изцереният, чрез чудесно явяване на Спасителя, апостол Андрей се върнал в града, продължил да проповядва и мнозина обърнал към Христа. Дори още в 7 век се посочвало мястото в Синоп където той служил, молил се и възнасял към Бога своите ръце, и от което място светия апостол принасял безкръвната жертва. Там се намирала и негова мраморна икона. Негов мраморен образ.

Свети Андрей проповядвал усърдно и в другите градове на Понт и Гърция. Изцерявал болни. Прогонвал нечисти духове. Убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите роби, да имат любов към всички, защото това изисква Господ Иисус Христос.

Днес, когато почитаме неговата памет, това е посланието му към всеки един от нас - да имаме любов към всички.

Светите апостоли, пръснати по целия свят да проповядват Евангелието, се събирали понякога в Йерусалим за празника Пасха. В тия радостни срещи те си съобщавали един на друг успеха на общото дело. В обща молитва придобивали нови сили за продължаване на трудовете и след това предприемали нови пътешествия.

Заедно със свети Йоан Богослов апостол Андрей посетил Ефес и след това прекарал две години в Никея, където извършил много чудеса и обърнал към Христа множество езичници. Кротостта и добродетелният му живот привличали към него народ, който народ като го слушал се провиквал и викал: „Наистина ти си ученик и приятел на благия и милостив Бог, и Той говори чрез твоите уста”. Такъв бил светият апостол Андрей. Светите апостоли го обичали и го почитали.

Светият апостол обиколил с проповед градовете Ираклия, Халкедон и Трапезун. Посетил Армения и Грузия. В последната страна и до сега са запазени предания за неговото благодатно предстояване там. По време на своите пътешествия свети апостол Андрей проникнал в планините на Осетия и Абхазия. Проповядвал в Севастия – днешен Сухуми. Обходил бреговете на Черно море и посетил Херсон Таврически – сегашния Кримски полуостров. Там по това време имало богати гръцки колонии. А за страната, която лежала на север – за Русия, тогава се знаело съвсем малко. Племената, които я населявали били известни под общото име скити. Първият руски летописец Нестор разказва по предание, запазило се до негово време, че светия апостол стигнал до река Днепър, до мястото където сега се намира Киев. Като се изкачил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: „На това място ще възсияе Божията благодат. Ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне от тук по цялата страна.“

Сега на същия тоя хълм стои църквата, която е посветена на името на свети апостол Андрей Първозвани. След това трудно пътешествие апостол Андрей посетил Синоп и градовете, които лежали близо до Черно море. Той посетил и град Византион днешен Цариград – Истанбул. И там ръкоположил за пръв епископ Стахий – един от седемдесетте Христови ученици.

Обхождайки градовете на Гърция, той вече в преклонни години, дошъл до град Патра, където трябвало да завърши неговият земен подвиг, неговият земен живот. Много от жителите на Патра, като чули Евангелската проповед, оставяли идолите и се обръщали към истинския Бог. Между тях била жената на управителя, която апостолът изцерил от тежка болест, а също така и брата на управителя – философа Стратоплинг. Сам управителят Егиат по това време се намирал в Рим, където царувал жестокият император Нерон. След връщането си в Патра Еглаиат узнал, че новото учение бързо се разпространява из града, та дори проникнало и в неговото семейство. Пламнал той от гняв. Започнал да принуждава повярвалите да принесат жертва на боговете. Разбира се, свети Андрей смело се застъпил за християните. Той казал на Егиат: „Ти сам съдия на човеците би следвало да познаеш върховния съдия – истинския Бог.“ Тогава управителят започнал да хули Спасителя и Неговото учение: „За това лъжливо учение“ – казал той – „юдеите разпнаха на кръст твоя учител Иисус.“ „О, да“ – казал свети апостол Андрей – „искаше ти да разбереш тайната на кръста.“ – се провикнал Андрей – „Не против волята си, а доброволно пострада на него нашият Спасител, за да изкупи своите люде.“ „Удивлявам се“ – казал управителят – „как ти можеш да вярваш в един човек, който по какъвто и да било начин, доброволно или неволно, бил прикован на кръст.“ Апостол Андрей започнал да слави Господа и обявил на Егиат, че радостно ще приеме кръстна смърт за името Господне. „Поради своето безумие ти хвалиш кръста“ – казал Егиат - „и поради дързостта си не се боиш от смъртта.“ Не поради дързост, а поради вярата не се боя от смъртта.“- отговорил Андрей. Тогава управителят настоявал Андрей да се поклони на езическите богове и да извърши в тяхна чест жертвоприношение, като го заплашвал с кръстна смърт в случай на непослушание. Тогава светият апостол останал непреклонен и Егиат заповядал да го затворят в тъмница.

Християните като узнали за затварянето на своя любим учител, обкръжили тъмницата и искали да го видят, но тъмничните врати били заключени. Апостол Андрей направил кръст и вратите се отворили пред християните. Те влезли. Светият апостол се молил заедно с тях и беседвал с тях. Като поискал вино и хляб, извършил тайнството „Евхаристия“. Причестил всички и след това ръкоположил Стратоклии за епископ. Християните били в голямо вълнение. Те искали обаче да убият Егиат и насила да освободят апостол Андрей, но той ги задържал. Сдържал ги като казал: „Не обръщайте мира на нашия Господ Иисус в дяволски метеж. Не пречете на моето мъченичество, но сами бъдете готови да понесете изпитанията и страданията като добри Христови войни.“ Апостол Андрей прекарал цяла нощ в молитва и беседа с вярващите. След това благословил всички. Разпуснал ги и с кръстно знамение отново заключил тъмничните врата.

На другия ден Егиат започнал отново да убеждава Андрей да се отрече от Господа. След отказа му той заповядал жестоко да го бият като продължавал, в същото време, да го заплашва с кръстна смърт, на което апостолът отговорил: „Аз съм раб на кръста Христов. Аз повече я желая, отколкото се боя от кръстната смърт. Аз повече скърбя за твоята гибел, отколкото за своите страдания.“ Като не послушал кротките увещания на свети Андрей Егиат го осъдил на кръстна смърт, но за да продължи страданията му, заповядал не да го приковат, а да го привържат към кръста.

Когато водели светеца на смърт народът се трупал около него и викал: „Какъв грях стори този праведник, този приятел Божий, та го водят на разпятие”. Но Андрей успокоявал народа и с радост отивал на кръстна смърт. Привързали го към кръста. Няколко хиляди души се струпали около него, негодувайки срещу решението на управителя и гръмогласно викали: „Напразно страда този мъж”. Апостолът, със своята любов, със своята преданост и със своето наистина смирение, се стараел да успокои вълнуващите се и продължавал да ги поучава на Божие слово. Тогава Егиат, уплашен от вълнението, се съгласил със желанието на народа и сам отишъл на мястото на наказанието, за да заповяда да снемат Андрей от кръста. Свети Андрей като го видял, казал: „Защо си дошъл Егиате? Ако искаш да повярваш в Иисуса Христа ще ти се отворят вратите на благодатта. Ако ли си дошъл да ме снемеш от кръста, то знай, че аз не желая това. Вече виждам моя цар. Вече Му се покланям. Вече стоя пред Него, но ми е жал за тебе. Погрижи се за своята душа докато още не е късно.“ Тогава, по заповед на Егиат, слугите започнали да отвързват апостола от кръста. Свети Андрей, като вдигнал очи към небето извикал: „Не допускай, Господи, да ме снемат от кръста и не ме лишавай от смърт, подобна на твоята. Приеми ме с мир в Твоите вечни селения.“ Като казал това апостолът предал Богу своя дух и лицето му просияло в небесна светлина.

Християните с благоговение погребали светия мъченик. След няколко дни се случило и нещо ужасно за Егиат. Той се самоубил. Вдовицата и брат му до своята смърт посещавали гроба на апостола. Те служили усърдно на Бога и помагали на бедните по примера на свети апостол Андрей.

При император Констанции мощите на свети Андрей Първозванни били пренесени в Цариград и били поставени в църквата, която била построена в чест на светите апостоли. Но когато кръстоносците завладели Цариград те ги пренесли в италианския град Амалта. Това станало на 6 май 1208 г. Там те почиват и до сега. Като има и част, която се намира и в Патра в храм, който е построен и посветен в чест на светия апостол и проповедник Андрей.

Честната Глава на свети Андрей Първозвани е била в Рим. Като през 1964 г. тя била предадена от римокатолическата църква на цариградската патриаршия, като дар в знак на възстановените добри отношения между двете свети църкви.

Свети апостол Андрей, когото почитаме днес, се счита апостол на православните християни, защото е ръкоположил първия епископ в Цариград - епископ и апостол Встахий. А от цариградската патриаршия са получили свето кръщение и миропомазание православните славяни: българи; сърби; руси и други.

Това е накратко животът, делото, служението и мъченическата смърт на свети апостол Андрей, за когото трябва да отбележим, че не пожела да бъде разпнат на кръст като Спасителя, а пожела да бъде разпнат на хиксообразен кръст. Затова и когато гледаме неговата честна икона, неговият честен образ виждаме, че той е разпънат наистина на хиксообразен кръст, на който предава на Бога душата си.

Частица от този кръст се пази днес в Гърция, в град Патра, където той е пострадал, където е мъчен, където е предал на Бога душата си. Разбира се, където е проповядвал и благовестил и където се намира неговия гроб.

Нека, по неговите свети молитви, Господ Иисус Христос да утвърждава всеки един от нас в познанието на доброто, на полезното, на съкровеното. Да бъдем и ние служители на Христа Бога в дух и истина, с дух и истина, и отдавайки целия си живот на Христа Бога, да подражаваме на апостолите, и да се извисяваме по пътя към спасението и вечния живот. Амин!


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 30.11.2014 г.


ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2021 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.