ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.

За един топъл обяд и за мисията на Църквата



Църквата "Св. Николай Мирликийски" на столичната улица "Цар Калоян", в близост до хотел "Рила", стои някак притихнала и ненатрапчива. Но няма как да не привлече вниманието на минувача, колкото и да е вдаден във всекидневните си дела. На това място винаги се е издигал християнски храм - още от времената на антична Сердика, бил е изграждан отново и отново след различни изпитания през столетията.

Храмът има една от най-сплотените и просветени столични енории. С благословението на Софийската света митрополия този февруари започна благотворителна инициатива - социална кухня, подпомогната от екипа на ресторант, който се намира в близост. Отец Николай Нешков, председател на храма, казва: Не зная дали е първият случай на такова сътрудничество, предложението дойде от тях и ние не се поколебахме. И веднага се появиха и доброволци.

Ако познавате нуждаещ се човек, можете да го насочите към храма, където всеки четвъртък от 12 ч. раздават топъл обяд. Взети са нужните разрешителни храната, подходящо пакетирана, да бъде изнесена на маси на тротоара пред храма, тъй като вътре пространството не достига.

Още няколко са столичните храмове, към които има социална кухня - църквите "Св. пророк Илия" в квартал "Дружба", "Св. Георги Победоносец" в "Дървеница" и "Св. св. Кирил и Методий" при Женския пазар.

Благотворителност от името на Православната църква

Когато говорим за нея, може би първата, а и единствена асоциация е с приюта на отец Иван в Нови хан. Но в последните десетина години във всички епархии се забелязва активизиране на църковните благотворителни дейности.

Един от добрите примери е доброволческата инициатива към параклиса "Св. Георги Софийски Най-нови" на Александровската болница. След предварително обучение доброволци посещават болни както в домовете им, така и в самата болница, за да им дадат утеха и надежда. До момента са се записали 44 желаещи да станат доброволци, а организаторите водят преговори инициативата да включва подкрепа и на пациенти в "Пирогов". Помощ в терапията на зависимости пък предлага Православният център за духовно обгрижване на наркозависими във варненския квартал Аспарухово.

Една от църковните инициативи, която вече се превръща в традиция, е кампанията "Деца рисуват за деца". Досега е имала три издания, събрани са над 35 000 лв. С тях са купени апаратура и консумативи за Клиниката по детска онкохематология към Университетската болница "Царица Йоанна - ИСУЛ". Сумата е от благотворителни изложби с рисунки на деца от Националния конкурс "Възкресение Христово", организиран от Българската патриаршия.

Енорийският център към столичния храм "Покров Богородичен" също вече е утвърдил добра традиция с кампанията си "Коледна звезда". В нея доброволци помагат на деца от домовете и на ученици от столични училища да рисуват коледни картички. С парите от продадените картички се осигурява морски лагер на деца без родителска грижа.

Опит в благотворителността имат православни организации като фондациите "Покров Богородичен" в София и "Дякония и мисия" във Велико Търново. Една от успешните инициативи на великотърновската фондация са посещенията на доброволци в домове за стари хора в региона. От 2016 г. сайтът "Дякония", проект на фондация "Покров Богородичен", съобщава за инициативи и апели за помощ, изцяло свързани с църквата.

Има и свещеници, които с готовност се заемат със служение в затворите, но за да се стигне дотук, е извървян дълъг път. Един от първите православни духовници, който се захваща с мисията да убеди държава и общество за ползите от това, е отец Николай Георгиев - първият изповедник на Софийския затвор след промените. Днес отец Николай отговаря за връзките с обществеността на Светия Синод и едновременно с това е и ръководител на програмата "Пътешествието на затворника" към "Пи Еф България - Общност за Помирително правосъдие". В програмата се включват вярващи доброволци, които говорят за посланията на Евангелието пред лишени от свобода с надеждата за промяна.

На този фон често се чува критиката, че църковни благотворителни инициативи зависят преди всичко от ентусиазма на отделни енории, от хъса на свещеници, но че липсва концепция, която да идва от епископите.

Има ли истина в упреците

Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийската света митрополия, казва: "Подобни критики са нормални, особено когато не сме запознати с основни истини за това, че Църквата не са само духовниците и служителите в митрополиите и храмовете, а сме всички ние, кръстените в Христовата вяра. Когато разберем това, ще видим, че всички имаме отговорност за едно или друго служение в Църквата.

Енорията е онова благодатно огнище, където се заражда и извършва истинското служение. А за да има здрава енория, трябва да има: духовен водач - свещеник, който е изпълнен с воля за автентично евангелско служение, съмишленици - негови събратя свещеници, църковно настоятелство с визия за служението и вярващ народ, който не просто присъства на служба, а иска храмът да бъде дом и да е готов да полага усилия да го превръща в дом и за останалите свои по-малки братя, както и добротворци - доброволци и спомоществователи. Когато e налице тази енорийска йерархия, тогава много от критиките няма да ги има, няма да има поводи за тях. Що се отнася до митрополията, тя е органът, който трябва да инициира, да насърчава, да показва и да благославя всяка добра и полезна идея от страна на енории, братства, манастири, различни организации. Да бъде връзката с всички, които се стремят да вършат и подпомагат Христовото дело. В Софийската митрополия винаги сме подавали ръка на всяка милосърдна дейност в Църквата и извън нея."

Мисията

През 2017 г. към Софийската митрополия се открива отдел "Милосърдие и благотворителност". "Целите на отдела са свързани с мисията на Христовата Църква. Чрез социална дейност да бъде близо до хората в нужда и наравно с оказването на материална подкрепа, да ги приближава към Бога, заедно с насъщното да получат и духовна храна", обяснява епископ Поликарп. Тъй като мисията на Църквата е далеч по-различна от това да бъде социална институция, допълва той. Защо разбирането за Църквата като благотворителна организация е превратно обяснява отец Николай Нешков: "Призивът за стесняване на църковната мисия просто и само до хранене на гладните крие опасен идеологически заряд, който би затворил устата на църковните мисионери за така важните въпроси, от които социалната дейност е само част. Християнинът не е "профилиран" човек, той е призован към свобода във всичко. И за да не звучи това като лозунг, веднага трябва да добавим, че той я постига, като служи на другите според силите си и безкористно. Всичко извън това е достойно за упрек - именно когато се проявява като институционално безчувствие или като индивидуално безразличие. Всичко, което църковните хора правят, може да бъде оценявано според тези критерии. Но всяко обобщение, което започва с "Църквата е длъжна да", трябва да бъде предшествано от поне минимална представа за природата на Църквата. Така е честно".

Изкушенията

Според Евангелието, пристъпвайки към благотворителни дела, е нужно да се подложим на самоанализ за личната ни мотивация. Три изкушения издават нашите грешни мотиви: Празнословието - състраданието е "на думи"; Хвалбата -изкушението да се похвалим след някое милосърдно дело, например с пост във "Фейсбук", желанието за показност е някак обичайно днес - когато благотворителността е пиар и имидж, но това ни подхлъзва по пързалката на гордостта и тщеславието, които са едни от най-трудните за преодоляване слабости, отдалечаващи ни от Бога.

Очакването на награда - може би сте чували изказвания, че помощта на атеиста е по-безкористна, защото не очаква нищо в замяна, а християнинът, когато помага, очаква награда от Бога, но именно Евангелието казва, че Бог е Сърцеведец и разобличава всяка поза и фалшива добродетелност в очакване на ползите. И обратното - Той не подминава всяко безкористно дело, независимо дали идва от атеист, мюсюлманин или будист. Затова и Христос разказва притчата за добрия самарянин. В исторически контекст юдеите били възпитавани да не общуват особено със самаряните, които се различавали по обичаи, вяра и били възприемани в голяма степен като маргинална общност. Но единствено самарянинът, различният в разбиранията си човек, се оказал истинският ближен напребития от разбойници юдеин, изоставен на пътя. Именно самарянинът се погрижил да превърже раните му и да го отведе в странноприемницата за разлика от двамата юдеи (свещеник и левит), които безразлично подминали безпомощния мъж.

"Пред лицето на чудовищните дефицити, с които този свят залива живота на хората, възмечтаването на награда е едновременно глупаво и жестоко. Висотата на Христовото служение е именно в липсата на очакване на "възвращаемост", казва отец Николай Нешков. Така стигаме до на пръв поглед парадоксалните думи от Евангелието: "правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма".


Източник: https://www.dnevnik.bg - 20.02.2020 г.