«Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните. Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа. Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си. Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа“.
(1Кор. 8:8-9:2)
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Неделята, която отбелязваме днес, е третата подготвителна неделя за Великия и спасителен пост – Неделя Месопустна. Днес Църквата ни запознава и говори за начина, по който всеки един от нас трябва да живее, за да може, заставайки пред Божия Съд, да застане от страната на помилваните. Тя не ни казва уклончиво за съществуването на Страшния Съд. Напротив. Тя ни казва: да, има такъв, директно ни говори за него, давайки ни и известявайки ни съществуването на нещо неизбежно и задължително за всеки един от нас.
Църквата днес ни учи да се вгледаме в живота и да служим на Бог с Дух и Истина, тоест, да служим на хората все едно служим на Иисус Христос. Да виждаме в лицето на хората самия Бог, Който поради нашата милост и състрадание ще ни даде вечен и безкраен живот в блаженство и радост.
Господ Иисус Христос ни показва, че всеки ще получи това, което заслужава според начина, по който е живял и служил на Бог чрез хората в нужда.
Намираме се в Неделя Месопустна – Неделя трета, която наричаме подготвителна преди да встъпим във Великия и спасителен пост. Неделя Месопустна означава, че днес за последно православният християнин, които иска да пости за Бога, за спасение на душата си, спира да консумира месо. За последно се храним с местни продукти, като от понеделник нататък до Сирни Заговезни и в сряда, и петък, в постните по принцип за годината дни - ядем млечни продукти. А от следващата неделя нататък, тоест другата седмица навлизаме в спасителния и благодатен Великденски пост, което означава, че ще подготвяме душите си, цялото си естество за посрещане Възкресението на Господа Иисуса Христа. Църквата плавно ни подготвя за навлизането във Великия пост, като има грижа за нашето телесно здраве, като ни показва, че е необходимо да постим, за да имаме полза за душата и тялото си, а не вреда. Знаейки нашето телесно и духовно състояние, Църквата е учредила Великия Спасителен Пост, а също така да навлезем в него плавно без да се отрази спирането на консумиране на месо върху нашето здраве.
Апостолското четиво, което ще разгледаме днес е иззето из Първото послание на свети апостол Павел до Коринтяните, в което насърчава християните да бъдат будни, да разбират Писанието и да служат на Бога с Дух и Истина, а не просто да спазват дадени правила и норми, които не бива да бъдат основата на нашето духовно и социално съществуване. Те са просто норми, чрез които достигаме до въздържание и обуздаваме всичко онова, което не е полезно за нас, но най – вече и преди – всичко нашето поведение трябва да бъде ориентирано към служба на Духа и на Бога, а не към спазване на буквата. Да служим на Бога с Дух и Истина означава да предпочетем Бога, Неговото Слово и Евангелие преди всичко. Да имаме мъдрост в нашия живот.
Апостол Павел казва на християните от Коринт: „Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим .“ Той многократно съветва християните да бъдат достойни в своя живот, и че не от това дали ядем или не ядем зависи нашето приближаване към Бога, а от нашето разбиране на нещата. И затова, когато извършваме духовен подвиг, когато работим за нашето духовно спасение, то трябва да бъде в името на Бога, не в името на храната или на лишаването ни от нея. Да вършим всичко заради Бога. И когато се храним или постим заради Бога ние не губим, а винаги печелим. Важно е разбирането и настроението, с което се отнасяме към поста. Когато ние вършим нещата за Господа, то тогава това, което правим ни е за спасение.
Светият апостол Павел казва: В едното и другото имате свобода, но вие внимавайте, „пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните“. Да, ние християните имаме свобода да правим каквото пожелаем в името на Бога. А когато ние обичаме Бога ние не сме способни да правим грешки и да отстъпваме от Евангелието. Нашата свобода не се превръща в свободия, а в угаждане на Бога. Правим всичко това за спасение на душите си и затова трябва да бъдем внимателни, бдителни. И свободата която сме открили, разбрали и усвоили да не се превръща в съблазън за онези, които все още не са открили Бога, не са открили Истината, Евангелието. Те имат нужда от примери и ние, които сме им пример, не бива да служим за съблазън на хората, а обратното. Дори трябва да постъпваме така, щото да пренебрегнем и своята свобода в името на нашия ближен.
„Защото, “ – казва – „ако някой види, че ти, който разбираш», който си вещ „седиш на трапеза в капище» сред езичници, „то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос“.
Ние трябва да бъдем внимателни винаги, било то дали седим на трапеза или посещаваме различни места, да мислим и да бъдем бдителни, за да не изкушим някого и да удряме по неговата съвест. Защото той като немощен, не утвърдил се, може да пропадне в бездната и да загуби душата си и ние да сме неволно подстрекатели към това. Ние трябва да внимаваме и за поведението си, и за това къде пребиваваме, защото този, който стои срещу нас, е нашият ближен и Христос е умрял заради него. Ние сме длъжни да подкрепяме с пример този, заради когото Христос умря, а не да го съблазняваме. Да извисяваме нашия ближен към Бога, а не да го унизяваме, като го подлагаме на изпитания. Този, който е силен ще устои, но този, който е немощен и слаб – той ще погине. Ние, които имаме разбирането на Евангелското слово в пълнота, не бива да изкушаваме немощния, а да го водим към разбиране на Евангелската свобода, и на свои ред и място той също да се грижи за своите братя, да не паднат в изкушение и съблазън, и да не бъдат подведени, защото ние сме Христови. И щом сме Христови трябва да живеем по примера на Христа, Който се грижеше за всички и не даде, и косъм да падне от главата на онези, които бяха около Него, и слушаха Неговото слово. Той им беше за пример и не съблазни никого.
„Нека имаме правилното разбиране“ – казва свети апостол Павел на Коринтяните. Да имаме правилен духовен живот, да имаме правилно разбиране за свободата, която Евангелието ни дава и с това разбиране да служим на нашия брат, за когото Христос умря, и който има нужда от пример.
„А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа“. – ни казва светият апостол Павел. Всичко, което правим, е в Името Христово. Дали е добро или лошо – всичко е в Христа и за Христа. Ако правим добро – прославяме Христа Бога. Ако правим лошо като християни – отблъскваме хората от Христа. И в двата случая трябва да бъдем бдителни и внимателни, и да знаем, че каквото и да сторим ние сме Христови. От примера, който даваме зависи дали ще покажем Христос, като милващ, даващ и призоваващ към покаяние или ще го представим като грешник, или като такъв, който развращава хората, както казва и свети апостол Павел, ние трябва да бъдем бдителни, внимателни и да знаем, че онова, което вършим в името Христово трябва да бъде не пренебрежително към другите, а за другите – за нашите ближни и приятели.
„Затова“ – казва той – какво трябва да прави всеки един? „Щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си».
Свети апостол Павел се отрича от онова, което съблазнява ближния и прави жертва в името на брата си. И ние сме длъжни да следваме неговия пример, когато съблазняваме нашия ближен с делата си в името на нашия брат, за да не погине, а да бъде спасен, ние сме задължени буквално да постъпим по този начин. Христос постъпваше точно по този начин. Той ни завеща и ние да постъпваме така. Свети апостол Павел ни заръчва и говори да бъдем подражатели на Христа, на апостолите, които бяха истинските проводници на Христовия пример в живота на хората. Ние сме длъжни днес да следваме тези слова и да се отказваме от всичко онова, което изкушава нашия брат в името на единството и вдъхновението, който път води до Бога.
Свети апостол Павел казва, че ние трябва да се стремим да спрем онова, което съблазнява нашия ближен. Всичко, което правим за нашия ближен да е в името Христово. Защото много често днес хората вършат нещата така, както им хрумне. Но във всичките си постъпки ние трябва да бъдем внимателни и взаимно да се вдъхновяваме към разбиране и следване на Евангелието.
„Не съм ли апостол?“– казва свети апостол Павел – „Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа Нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа?“. Не случайно светия апостол изтъква на Коринтяните тези свои качества и състояния, защото много хора след неговите проповеди, кръщение са се изявявали пред християните в Коринт и са казвали, че Павел не е апостол, че не е свободен. За да опровергае това, апостол Павел ги пита: „Нима не аз ви кръстих и ви проповядвах Господа Иисуса Христа“, заявявайки своя авторитет, за което на друго място е казано: „Защото много ще дойдат от мое име, в името на Христа, но анатема да бъде на онези дори и на мен ако ви благовестя друго, а не Евангелието, не словото Христово.“ Свети апостол Павел изтъква, че и той е видял Господа и Господ сам му е засвидетелствал Себе Си и в името на Христа, християните в Коринт са дело на Господа – дело, което беше изразено чрез ръцете на апостол Павел.
„Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа“.
„Ако на други не съм апостол,“ при други не съм ходил, вие обаче вярвайте ми, защото аз съм ваш апостол. Защото печатът на моето апостолско служение сте вие в Господа, казва той, проповядвайки и пазейки своето стадо, наставлявайки на път истинен, евангелски, път, който всеки един от нас днес трябва да следва, да пази, да се вдъхновява от него, за да има в живота си правилни мисли, праведен живот и да бъде наистина богослов.
Когато ние в живота си не постъпваме по Евангелски, а мислим и разсъждаваме по нашему, както става по-често и се подвеждаме, то ние отпадаме от Христа Бога, отпадаме от истината и робуваме на страстите си. Многото и различни проблеми идват именно от това, че не четем Евангелието, не се стараем да разберем Божието слово, а го изопачаваме според нашето разбиране и го принизяваме до нашия греховен живот, прикривайки слабостите си, страстите и прищевките си със Словото Божие. Не бива и не е редно да правим така.
И затова свети апостол Павел казва, че ако някого изкушава ще спре само и само да не погине той. Когато ние живеем не само за себе си, а за нашия ближен, то ние живеем за Бога. А когато живеем за Бога не можем да кажем, че мразим ближния си. Затова свети апостол Павел ни насърчава да служим на ближния си и когато сме послужили на нашия ближен, то ние сме послужили на Бога. Както ще видим и в последващото Евангелско четиво – ние служим на Бога, когато сме послужили на ближния си. Апостол Павел потвърждава това в своето Послание до Коринтяните. А с това се обръща и към нас днес да бъдем бдителни, внимателни, да знаем, че имаме свобода, но трябва да я проявяваме в състояние на трезвост и с мъдрост в името на Бога, на ближния ни, на спасението и на вечния живот. Свети апостол Павел допълва, обръщайки се към Коринтяните, внимавайте, бдете, защото наистина ви благовестя Словото Божие, което е Евангелието на Царството Небесно, което трябва да постигне всеки един в своя живот. Бъдете бдителни и не вярвайте на онези, които ви развращават, а бъдете свободни в Христа Иисуса, за вечна слава Нему. Амин!
Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 15.02.2015 г.
*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 317.