Неделя Месопустна (Месни заговезни)



«Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните. Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа. Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си. Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа? Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа”.

(1 Кор. 8:8-9:2)


Възлюбени в Господа братя и сестри,



Намираме се в Неделя Месопустна - третата подготвителна неделя за Великия пост - неделя, която разкрива същността на поста, на нашия духовен живот, на нашето духовно бдение и неделя, която ни разкрива какви трябва да бъдем, в каква чистота трябва да живеем и как да я постигнем, за да може, заставайки пред Божия съд, да застанем от страната на помилваните, на спасените.

Църквата днес ни учи да бъдем милосърдни, и то не просто да имаме милосърдие към онези, които обичаме, а да проявяваме безрезервно милосърдие, което е достоен плод за нашето оправдаване. Господ Иисус Христос ни показва, че всеки ще получи, това което заслужава според начина, по който е живял и служил на Бога и на ближните.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол Павел до Коринтяните. В своето послание той точно и ясно разкрива, както на тогавашните християни, така и на нас днес, че „храната не ни приближава към Бога, защото нито ако ядем печелим, нито ако не ядем губим.“ Все пак ние се подготвяме за Великия и спасителен пост, като се стараем да се въздържаме от храна, която подбужда нашите телесни членове да бушуват и да вършим нехармонични, не духовни постъпки. Свети Апостол Павел обаче ни казва, че това е за да можем да поддържаме себе си в чистота и дали ще постим или не това не ни приближава към Бога. Това не е основният фактор, чрез който ще получим спасение и ще бъдем победители в борбата. Но чрез всичко, което правим трябва да се стараем да вървим по пътя на духа и така да вкусим Божията радост и да предадем на Него целия си живот. Не бива да се осланя човек на това, че ако се въздържа от определени храни и питиета, то само това е достатъчно да му послужи за спасение. Трябва да знаем, че преди всичко е необходимо да имаме чисти помисли, чиста съвест, и когато вършим нещо да се обръщаме към съвестта си. Да пуснем Христос в сърцето, защото храната не ни приближава към Бога, както ни съветва апостол Павел. Трябва да знаем, че с пълно съзнание е необходимо да се стараем да бъдем Христови и чрез онова, което ни заобикаля и чрез събитията в живота ни да се стремим да пребъдваме в Христа. „Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните. “ С тези свои слова свети апостол Павел ни напомня да бъдем бдителни и да знаем, че не бива с действията си да съблазняваме нашия ближен. Да бъдем бдителни, внимателни и да живеем не само за себе си, но да живеем за Бога и да помагаме на нашите ближни. Живеейки за Бога ние живеем за всички онези, които са около нас. Това е една безкръвна жертва, която ние отдаваме за тези, които Бог е изпратил в нашия живот. И свободата, която получават тези, които са пуснали Христа в сърцата си не трябва да бъде съблазън за онези, които тръгват в духовния живот, а напротив те трябва да бъдат подкрепяни и обгрижвани. Постъпките ни не трябва да съблазняват нашите ближни и да ги въвеждат в грях. „Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви? “ – казва свети апостол Павел. Той подчертава, че ние може да сме постигнали съвършенство в знанията, но ние ще бъдем наистина съвършени тогава когато внимаваме да не съблазняваме немощните люде. Особено актуално е това за нас днес. Много хора знаят и са на ти с духовните неща независимо дали става дума за пост, молитва, причестяване и т. н., но има и такива, които не знаят и те когато виждат свободата на знаещите, които по някога не дават най-добър пример, се съблазняват и изпадат в духовна немилост. Затова всеки един, който следва духовния живот трябва да бъде внимателен къде и с кого сяда, каква храна употребява, какво пие, как постъпва и да не си позволява неща, чрез които да изкуши по-слабите и по-немощните. „И при твоето разбиране ще загине немощния брат за когото е умрял Христос“ – ние не бива да служим за погибел на нашите братя, на хората, които ни заобикалят, защото Христос дойде и даде живота си за всеки един от нас и нашето житие и битие, и чрез нашият живот, трябва по Неговия пример да послужим за спасението на тези, за които беше разпнат нашия Господ Иисус Христос. Нашето разбиране да бъде в подкрепа, ни казва свети апостол Павел и затова, много често когато той дава в своите писания, в своите наставления себе си за пример не прави това, за да се гордее, а именно за да покаже правилните взаимоотношения, истината такава каквато е, за да се спасят онези, заради които Христос се жертва. Да могат те да се спасят и придобият Бога в сърцето си. „А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.“ – казва светият апостол Павел. Ние не грешим само пред хората, когато немарим към братята, към онези, които са около нас и ги подтикваме към грях, към разпътство и падение, а грешим против Христа, който се жертва за спасението на човешкия род, който си придоби своите чеда с цената на Своята кръв, послушание, смирение. Ние грешим против Христа, защото не се стремим да бъдем Негови и да привличаме хората към Него, а се стремим да извисим самите себе си и колкото и правилно да постъпваме, когато вършим това, за да се издигнем в очите на хората ние грешим против Христа Бога и нашият път е обречен. Затова апостол Павел казва: „Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си. “ Апостолът показва, че чрез това въздържание той иска да даде пример на ближните за да не погинат, а да се спасят, да видят жертвата, която прави апостола за тях и това да ги привлече. Днес ние също е необходимо във всяка една ситуация да постъпваме по този начин независимо дали това ще бъде пример чрез постъпките ни, пример чрез храната, която употребяваме или нещо друго ние жертваме себе си, за да запазим чистотата на нашия брат и той да се спаси, защото е казано: „който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.“ (Яков 5:20) Затова и ние сме призвани да спасяваме ближните си със слово, с пример. И това наше поведение не бива да бъде лицемерно, а изпълнено с осъзнатост и желание, лишавайки се от определени неща да вършим това заради брата си. Заради него да го правим, за да види той красотата на духовния живот, на общението с Бога. Като последователи на Христос ние трябва да подражаваме на Неговия пример и както Той се пожертва за греховете на човеците, така и ние да постъпваме, жертвайки се за нашите ближни като не даваме дори и косъм да падне от главите им.

Не съм ли апостол?“ – добавя свети апостол Павел. – „Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа?.“ Той обсипва коринтяните с тези свои въпроси. Да, той е апостол, той е свободен да прави каквото пожелае, той е видял Спасителя, който го привлече към служение и онези, на които той пише, са духовни чеда на апостола: „Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.“ Той изрича тези думи не случайно, а за да подчертае като наследник на Христа, като приел свобода от Бога, че думите му са истинни, изпълнени с живот, че са жива вода, която той е почерпил от източника – Господ Иисус Христос. С това апостолът удостоверява, че неговите слова за храната, изкушенията, съблазните не са напразни, а са изпълнени с желанието хората да намерят в тях поука и да се стараят да бъдат чисти в своите взаимоотношения. Апостолът имаше дълбоко и всеобхватно знание, той проповядваше и беше свободен. Свободата му беше дадена от Христа чрез Евангелието, но той се смиряваше и правеше всичко заради Христа. Той не се поддаваше на сладострастие заради Христа и не само това, но и за да бъде образец за немощните, за християните, за онези, които израстват и имат нужда от помощ и подкрепа.

Така и ние днес сме призвани да послужим за пример на по-малките наши братя чрез слово, чрез спасителни мисли, разсъждения и настроения, а не да ги съблазняваме, изкушаваме, да ги изпитваме и подлагаме на съмнение онова, което сме всъщност. Свети апостол Павел ни казва да живеем за Христа като плодовете от този живот да бъдат грижата и жертвоготовността за духовното и социално добруване на нашия ближен, на всеки един, който е до нас независимо каква вяра изповядва, от каква националност е, какъв е цвета на кожата му. Защото Христос дойде, пострада и бе разпнат за всеки един от нас и възкръсна, давайки възкресение на всеки, на всички, които са потомство Авраамово, потомство благословено, потомство, което е наследило земята и е необходимо това наследство да бъде осветено в името на Господа Иисуса Христа. Нека вдъхновени, одухотворени от тези благодатни слова да знаем, че каквото и духовно действие да извършваме ние трябва да го премерим със мерилото на човешките взаимоотношения, щото всяко нещо да бъде за полза, а не за съблазън. Амин!


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 06.03.16 г.


ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2021 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.