ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.

Неделя преди Богоявление



„А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме. Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов”.

(Гал. 5:22-6:2)


Възлюбени в Господа братя и сестри,

Неделята, в която се намираме днес е Неделя пред Богоявление. Чрез нея се подготвяме за празника Кръщение Христово. Празникът ни показва едно историческо събитие, когато Христос, преди да излезе на обществена проповед, отива на река Йордан при Йоан Кръстител и се кръщава от него във водите на свещената река.

Днес Църквата ни припомня личността на Христос, истината за Него, че Той е Син Божий и че св. Йоан Кръстител е онзи, описан в Стария завет, който вика и призовава всеки да се покае, та чрез чисто сърце и тяло да приеме Спасителя Христа.

Намираме се в Неделя пред Богоявление, Неделя преди великия празник на Господа Иисуса Христа, когато той се кръщава във водите на река Йордан и се показва истинският Бог в Троицата – Отец и Син и Свети Дух. И именно това свидетелства пред човеците, пред всеки един от нас за величието на Бога, за същината на Бога, за всичко онова, което до тогава Бог говори и проповядваха устата на пророци, патриарси, на свети хора. Днес отбелязваме също така и паметта на светите седемдесет апостоли Христови. Днес отбелязваме техния събор. И когато трябва да кажем, да се подсетим защо именно правим тези възпоминания, то е, за да обновяваме ежедневно себе си в доброто и полезното.

Днешното Апостолско четиво е иззето из посланията на свети апостол Павел и тези духовни слова, които днес ще прочетем от Посланието до Галатяни, ни разкриват същината на нашия живот: какви трябва да бъдем; какво трябва да правим; какви плодове да берем; какво да очакваме и защо не е потребно всичко това. Апостол Павел говори и на нас днес, които не сме по-различни от тогавашните. Може би разликата от онова време и сега е, че сме по-лоши, по-бездуховни, че сме по-безчовечни. Това е нещо, което всеки един от нас ако се поозърне ще види, че е истина. И затова апостол Павел казва на Галатяните, а също така и на нас, какви са плодовете на духа, на този, който е покорил себе си – да вярва в Бога, да се уповава на Него, да посвети живота си в служба на Бога и да разчита във всяко нещо на Божията мъдрост, на Божия промисъл. Както казваме в молитвата „Отче Наш“: „Да бъде Божията воля!“ (Мат. 6:9–13)

Какъв е плодът на духа на този, който е сърцето си на вяра в Бога? „Любов“ – казва свети апостол Павел – „радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание.“ Това са тези добродетели, които разкриват на всеки един от нас дали върви достойно и правилно в духовния път, дали се е отклонил. Това са знаците, които ни показват дали сме с Христа или сме със себе си, яхнали нашия личен егоизъм. И затова свети апостол Павел казва ще познаете, че сте духовни, че имате дух Христов върху вас тогава, когато имате любов, когато сте изпълнили сърцето си, същността си, живота си, взаимоотношенията си с любов. Какво значи любов? Това означава да обичаш Бога, да обичаш преди всичко Твореца, да обичаш ближния си. И то не с каква да е любов, както много често свързваме думата „любов“ с плътските взаимоотношения мъж-жена. Имаме предвид да отдадеш себе си за този, когото обичаш: Бога и своя ближен. Да бъдеш готов да направиш това, което и Бог направи, пращайки своя единороден Син от любов към човеците и Той, от любов към всеки един от нас, стана жертва, за да ни покаже какво означава любов – да положиш душата си за своя ближен. Когато човек придобие любовта, когато в него възгори тази истинска любов – той се изпълва с радост, второто, за което говори светия апостол Павел. Любовта поражда радост и затова светите мъченици, когато бяха затваряни в тъмници, бичувани, разкъсвани от зверове и убивани, никой не можеше да повярва на очите си, защото те имаха радост в сърцата си. В изражението си, в телата си те имаха радост. Защото, който обича Бога, който обича ближния си и желае неговото спасение, той е изпълнен с радост. И радост означава да имаш истинска любов към Бога и към човека, означава, че си осъзнал наистина всичко духовно и пресметнал всяко духовно дело, игнорирал всяко телесно и временно. Човек е намерил смисъл в своя живот и, разбира се, е изпълнен с радост поради това.

Третото, за което говори свети апостол Павел след любовта, радостта, е мир. Какво означава да бъде човек „в мир“? Означава да се довери изцяло на Бога, във всичко. И когато има изпитания в живота, когато знае по какъв начин трябва да подходи, а именно да остави всяко нещо в Божиите ръце, не да бъде безучастен. А да не разчита само и единствено на своите сили, а най-вече и преди всичко на Бога – той получава в сърцето си мир. И много хора когато виждат такива, които имат мир в сърцето си по отношение на онова, което ги заобикаля, недоумяват от тяхното поведение и мислят, че те нещо не са на себе си. В последствие обаче се вижда мъжеството на такова разбиране, успеха на това отношение и, разбира се, духовното извисяване. Отново ще дадем за пример мъчениците, защото днес отбелязваме и събора на светите седемдесет апостоли. Повечето от тях бяха избити, бяха мъчени, изтезавани. Те имаха мир и всички тези добродетели, за които говорим. Когато говорим за един или друг светец – мъченик, свидетел за вярата – потвърждаваме думите на Евангелието на свети апостол Павел с примера на тези, които бяха и са били до тях, с тях и които днес ние възпоменаваме и знаем, че са истински и истинни.

След мира идва дълготърпението. Не просто търпение, а дълготърпение, което означава, че трябва да направим повече от това да претърпим, да стиснем зъби и да кажем: ще отмине. Дълготърпението е един постоянен процес. Защо и към кого трябва да проявяваме дълготърпение? Преди всичко трябва да проявяваме дълготърпение към себе си, към нашата изменчива природа, която днес е благочестива, а утре е горда, презрителна. Днес е вярваща, а утре езичничка. Към нашата природа трябва да имаме дълготърпение и постоянство. Разбира се, трябва да проявяваме това и към всички онези, които са около нас. Към техните слабости, към техните неволи, към техните изпитания. Да не се обръщаме с укор, а да бъдем дълготърпеливи, като знаем, че дълготърпението ще им помогне да видят себе си, да поправят себе си, да изчистят себе си. И много често това дълготърпение прави така, щото дори тези, към които е насочено да ни задминат в духовно отношение.

Петото качество е благост. Вярващият, Христовият човек, който има Христов дух, който се стреми да постоянства и да задържа истините, които Христос е завещал – той е изпълнен с благост. Какво значи да бъдеш благ? Благ е Господ и той ни казва: „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ!“. (Пс.33:9) Ние сме призвани да вкусим от Божествената благост и да подражаваме на тази благост. Защо? И какво означава благост от Бога? Благост от Бога означава, въпреки, че грешим и падаме ежедневно в какви ли не грехове, в отстъпничество от Бога, Бог е благ към нас и снизхожда към нас, подава ни ръка. Той не иска от нас злато и сребро, а иска да му дадем нашите грехове. Бог иска да му подарим нашите грехове и винаги е благ към нас. И когато Бог ни търпи и е благ към нас колко ние трябва да подражаваме на тази благост и да бъдем благи към онези, които са около нас. От благостта произхожда милосърдието.

Милосърдието, за което говори и свети апостол Павел, и което той поставя на шесто място в добродетелите, след любовта, радостта, мира, дълготърпението и благостта. Шестото качество е милосърдието. „И тъй, бъдете милосърдни,“ – казва Христос – „както и вашият Отец е милосърден.“ (Лука 6:36) Да бъдем милосърдни, защото и Господ ни е показал, че е милосърден към всички и не питаше кой, къде, от къде и защо, вярващ ли е или не, защото познаваше сърцето на всеки. Така и ние трябва да постъпваме по примера на Спасителя. И когато говорим за дух, за плодове на духа, този дух наш идва от Христа. Без Христа нямаме дух да придобиваме, а ще стоим, ще затъваме и ще блуждаем в небитието. А Христос ни даде цел, даде ни дух и ние трябва да се изпълваме с него и да придобиваме, и задържаме всичко онова, за което говорим. Затова милосърдието е насочено преди всичко и най-вече от Бог към нас. Ние трябва да виждаме това и да го проявяваме към тези, които са около нас: бедни; вдовици; сираци; богати; страдащи; здрави. Към всички трябва да бъдем милосърдни. Това означава и да не делим хората. И другото, (за което ние често забравяме) и което поставяме даже на първо място, над всички, над всяко нещо, е вярата.

Вярата е в плодовете на духа – седмата добродетел. За да придобиеш тази добродетел трябва да имаш любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, защото вярата е дарба. Просто така не може да вярва човек, не може да се отнася като вярващ ако не му е дадено от Бога. И затова вярата се придобива, когато ние осъзнаем преди всичко и най-вече със сърце и душа, с цялото си естество принадлежността си към Спасителя Иисуса Христа. Когато изпълним себе си с вярата, тогава в нашето естество възгорява кротост – осмата добродетел.

Защо трябва да имаме кротост? Защото това ни повели и заръча сам Спасителя като каза: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.“ (Мат. 11:28-30) След кротостта идва въздържанието. Каквото и да говорим за тези добродетели, каквото и да споделим едно единствено е важно – всичко това ни насърчава да подражаваме на Христа, защото във всичко Него виждаме. Той е изразител на любовта, радостта, мира, дълготърпението, благостта, милосърдието, вярата, кротостта и въздържанието…

За всичко това Той е нашият пример. Той ни показа и от Него излязоха тези добродетели. Именно за това говори на Галатяните свети апостол Павел – за да разберат Христа.

„Против такива няма закон“ – казва свети апостол Павел. Да. Когато проявяваш любов и всички добродетели нямаш нужда от закон, защото това е истинският свещен Божествен закон, който те превръща преди всичко в човек и след това в духовно същество, което да не нарушава нищо от онова, което Бог ни е заръчал.

„Ония пък, които са Христови“ – казва свети апостол Павел – „разпнали са плътта си със страстите и похотите“. С това апостол Павел иска да покаже, че всичко това, за което говорихме до тук е именно подражанието на живота, делото и края на Спасителя, това е и вечността и Божествеността. Т. е. когато си Христов, ти ще се разпънеш, както стори това и Христос. Ще се разпънеш за Него, заради себе си, заради тези, които са до теб, за да съкрушиш всяко нещо, което не ти дава духовен покой, а напротив – потъпква те като личност.

„Ако живеем духом“ – казва свети апостол Павел – „по дух сме длъжни да постъпваме.“ Щом искаме да сме духовни, вярващи нека постъпваме като такива. Да не постъпваме като онези, които са пустославни, които враждуват, защото по-надолу свети апостол Павел казва „да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме”. Щом искаме да постъпваме по този начин, да сме християни, да сме духовни, истински. Трябва да знаем какво да избягваме. Това е, за което говорихме в началото.

Вървим по път, по който има табели. Ако следваме тези табели ще вървим и ще стигнем целта си. Но ако се отклоним поради това, че сме затворили очите си, ще паднем и ще бъдем пустославни – такива, които днес имат слава, а утре тя изчезва и я няма.

Свети апостол Павел казва да не се дразним. Нещо, което ежедневно правим навсякъде: на работата; в магазина; на улицата; в къщи; с децата; с познати и непознати. Дори и когато сме сами се дразним. Не се дразнете. Не си завиждайте – казва светия апостол Павел. Все неща, които правим в изобилие. И завиждаме, и се дразним, и дразним и какво ли не. Какви сме тогава? Християни ли сме? Духовни ли сме? – Не. Плътски сме. Проявяваме животинския си характер. Проявяваме липса на каквото и да било познание за това, че сме човеци и затова трябва да вникваме във всяко едно Евангелско понятие, текст и да разберем – а днес не е необходимо голямо тълкувание- просто буквално дори да приеме човек тези думи ще върви напред.

Свети апостол Павел казва: „и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени “. Много точно. Ако някой падне и видите, че е прегрешил, вие, които сте духовни, които разбирате, които постъпвате с търпение и постоянство в духовните си дела, поправяйте такива хора, не с ръкомахане, клатене на пръст и глава, и заканване, не с пръчка – а с дух на кротост – казва свети апостол Павел. Защото кротостта дава мир на човека. Този мир успокоява всеки, който е съгрешил и му помага да върви напред.

Другото, което е освен, че трябва да съдействаме, да помагаме, да изправяме с дух на кротост, е да внимаваме обаче да не би в нашето желание да поправим някой, да паднем и ние в неговото изкушение, а дори и в по-голямо. Да внимаваме.

Свети апостол Павел завършва, като казва: Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов”. Ние трябва заедно да вървим по пътя на спасението. Заедно да си носим теготите като Църква Христова в единомислие, в мир, в любов и така да изпълняваме закона Христов. Това е едно потвърждение на думите, които казваме към всички онези, които казват: „Аз си вярвам в Бога. Аз нямам нужда от общение в Църквата, да ходя на литургия или на обществено събрание, молитва. Аз си се моля в къщи. Аз имам своя параклис в къщи и аз чувствам сърцето си”. Това са неща, които нямат нищо общо с Бога, уважаеми, защото Христос е казал: „Защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“ (Мат. 18:20), както и: „А Мои свидетели, казва Господ, сте вие.“ (Ис. 43:10)

Освен това и днес свети апостол Павел ни казва: „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.“ Ако ние не сме в Църквата едно, ако ние не се грижим в Църквата един за друг, кои теготи ще си носим и как ще се поправяме един други и как ще се изграждаме в търпение един към друг, и как ще се опознаваме. Няма да можем да сторим това. Затова отци, които са били дълги и предълги години в пустинята, са се изкривявали в духовния път. Бог ги е вразумявал не с нещо друго, а с живота на хора, които са живеели в най-големите градове, в най-бурния живот, за да им покаже, че не отдалечеността и липсата на хора прави светеца, а борбата, постоянството в доброто и полезното. Амин!


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 04.01.2015 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 361.