Неделя преди Въздвижение*



„Вижте, колко много ви написах с ръката си. Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов; защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът; а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашето Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света. Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар. На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий. Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса. Благодатта на Господа нашето Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.“

(Гал. 6:11-18 )

Възлюбени в Господа братя и сестри,


В Неделята преди Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към подготовка за среща с празника Въздвижение на Честния Кръст Господен, който отбелязваме на 14 септември. Четивата, които четем на Светата Литургия ни разкриват една дълбока тайна, която всеки християнин трябва да осъзнае, да има пред очите си и да живее с нея, а именно, че Бог проводи своя Син на света, за да бъде светът спасен чрез Него, а не съден и да достигнат хората до познание на истината, чрез която да живеят вечно.

Намираме се в Неделята пред Въздвижение, пред великия празник Въздигане на Честния Кръст, когато въздигайки честното дърво, на което беше разпнат Господ Иисус Христос, си припомняме за мисията на Спасителя, за това, че Той, както пише в Свещеното писание, не дойде за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.

Апостолското четиво днес е иззето от писанията на свети апостол Павел до Галатяни и е свързано с днешния ден, с именно това пред празненство на великия празник Въздвижение на Честния Кръст и е свързано с онова, което всеки един от нас трябва да пази, да варди, а именно да бъде изпълнен със силна вяра в Господа Иисус Христа. И изпълнени с такава силна вяра, надежда и любов да носим раните, да носим кръста на своите рамене, кръста и раните на самия Спасител, защото към това е призван всеки един християнин - казва светия апостол и проповедник на народите Павел на галатяни. „Вижте колко много ви написах с ръката си. Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате само за да не бъдат гонени за кръста Христов.“ Светия апостол Павел винаги пише, винаги проповядва, винаги учи и за това свидетелства и това писание: „Колко много ви написах с ръката си“. Той пише не малко. Не, за да утеши просто, а за да даде един наистина духовен тласък за вечен живот във Христа на християните. Той се труди с дни, с нощи. Той се труди без да дава дрямка на клепачите си, както сам казва. Той се труди за благото на християните. Разбира се, с това днес ни дава и пример, че и ние днес християни, съвременните проповедници, богослови, свещеници, архиереи не трябва да спим, не трябва да бъдем немарливи към служението, а точно обратното да работим, да пишем и то не малко, а много, както казва свети апостол Павел, за да има полза и наистина да бъдем изрядни и последователни в нашето служение, в нашата мисия.

И затова казва: „тия, които искат да се нравят по плът ,те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов“.

Кои са тези, които искат да се понравят по плът и какво означава това? Светият апостол и проповедник на народите Павел многократно е заявявал, че той вещо стои на пътя на истината и проповядва без страх това, което Христос иска от него. Дали се нрави някому или не се нрави, той е длъжен да го каже, да го изповяда, да го сподели, да насърчи, за да бъде изпълнител на Христовата повеля. Някои обаче искат да се понравят на хората, да се понравят на силните на деня, да се понравят на тези, които управляват. Да се понравят, за да бъдат облагодетелствани. И затова той казва: „Тия, който искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате“ , т. е. всичко онова, което трябва да прави човек, е да следва пътя на Христа без да гледа на тези, които са около него – дали ще го възвеличаят или ще го обидят или каквото и да последва. Да разчита всеки един да се нрави духовно на Бога, не да се нрави на хората, не да се нрави на материалното. Защото „по плът“ означава да се нравиш на материалното, да се подвеждаш по него и разбира се да принуждаваш не само себе си но и тези, които са около теб към такова едно подражаване. И това е едно, но и другото е да не бъдат гонени, да не бъдат преследвани заради името Христово.

Говорим разбира се духовно, но когато се задълбочим именно защо е казана тази ситуация ние знаем, че в апостолско време, в дните на светите апостоли между тях е имало брожение. Християните, които идват във вярата дали да бъдат обрязвани или да не бъдат обрязвани. Имало е такива, които са насърчавали към обрязване, към спазване на древния закон. Имало е и такива, които не са искали християните, влизащи във вярата, новите, новопостъпилите, да се обрязват по юдейския обичаи. И за това светия апостол Павел казва, че едните се нравят, искат да се понравят, т. е. да се докажат, да изпъкнат пред другите и да се похвалят с плътта на новопристъпилите към вярата християни. И другото което е, че много от тези, които не са се обрязвали и са спазвали наистина духа на закона те са били гонени и преследвани. Те са били наистина хокани от самите християни, от най – вече юдействащите – тези, които идвали от юдейската вяра, и които искали да се поддържа и обрязването в християнството. Така те са искали да живеят спокойно, да живеят мирно и, за да не бъдат гонени, те са постъпвали плътски, за да се понравят по плът като са се съгласявали с плътското, а не с духовното. Не са искали да бъдат гонени заради кръста Христов, защото кръста Христов е истина. Той е път, той е живот и той направлява човека там където е необходимо в това, което е необходимо за спасение. „Защото и ония, които се обрязват“ – казва свети апостол Павел – „сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът“.

Ето виждаме и това, което споменахме, че те се хвалят с плътта на тези, които са се обрязали. Те се хвалят пред хората да ги видят колко са напред с духовния материал, колко са напред в мисионерството и колко хора са привлекли и са ги накарали да се подчинят на закона на юдеите и са се облекли с Христовата благодат.

“Защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате.“

Тези, „които се обрязват“ – казва свети апостол Павел – „сами не пазят закона“ нищо, че искат по юдейския обичай да бъдат обрязвани християните. Въпреки това те не го спазват. Те не живеят духовно. Те са горди. Те са своенравни. Те са всичко друго, но не и това, за което говорят и парадират. Те са съвременните книжници и фарисеи, съвременните, ходещи по кръстопътища и кланящи се, и молещи се, и когато привлекат някой към себе си, го правят дваж по-недостоен за геената огнена. Така че те, които се обрязват, сами не пазят закона, те не вървят след кръста Христов. Те не са взели кръста на Спасителя и не го следват, а искат – казва – вие да се обрязвате, вие да спазвате закона. Вас учат и наставляват и то не за нещо друго, а за да се похвалят с вашата плът. Да кажат ето вие сте наши. А ние знаем, че в Църквата няма наши и ваши, а има Христови. Ние сме Христови. И когато не го проумеем това ние затъваме духовно, умираме и изчезваме безследно.

И казва свети апостол Павел – „А мене да ми не дава Господ, да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света“.

Светият апостол Павел казва, че той не иска да се хвали с нищо друго. Той не иска да се похвали с християните, с това че е кръщавал, че е проповядвал, че е имал велико служение, а иска да се похвали само и единствено с кръста на нашия Господ Иисус Христос „чрез, който за мене светът е разпнат, и аз за света“.

Свети апостол Павел проповядва, учи това, което трябва да гори и днес в нашето сърце. Да не се хвалим с разни дарби, да не се хвалим с разни духовни и социални достижения и постижения, а да се хвалим наистина с кръста на Господа Иисуса Христа, с кръста на Спасителя чрез който кръст беше извършена жертвата и този кръст стана за нас спасение. Чрез този кръст светът се разпна и придоби светлината – Спасителя Господа Иисуса Христа. И чрез това разпъване ние всички ежедневно се разпъваме по примера на Господа Иисуса Христа. За това няма християнин, който да живее истински християнски живот и да не се разпъва по примера на Спасителя, както и свети апостол Павел каза: „Светът е разпнат, и аз за света“ и аз се разпнах за благовестието. Разпнах се да не ходя по пътя на неправдата, по пътя на гонението. Разпнах се по примера на Спасителя, за да бъде Той в мен и аз в Него.

„Защото в Христа Иисуса нито обрязването“ – казва свети апостол Павел – „има някаква сила, нито необрязването, а новата твар“.

Много точно, много ясно и много категорично говори свети апостол Павел като казва, и тогава е било актуално и сега е актуално – „нито обрязването, нито необрязването има някаква сила“. Дали ще се обрежеш или няма да се обрежеш няма смисъл, няма значение, не е важно. Важно е да станеш нова твар. Да станеш нов човек. Да се обновиш по примера на Създателя си и да бъдеш сраснат с Него. Това е важно. Иска да каже, че не е важно външното изпълнение на закона, външното нравене пред хората, а е важно вътрешното. Важно е човек да стане нова твар, да стане нов, да се обнови, да се роди на ново и да заживее живот, който да бъде за Христа, в Христа и с Христа, което е много важно.

Днес това ни оборва, защото се чудим какво външно да направим. Какви външни жертви и приношения да дадем, а забравяме, че трябва като християни да станем нова твар. Какво означава новата твар? Означава всичко онова, което ни задържа тук към земята – тленно и преходно онова, което е плътско да изоставим, да премахнем от себе си. Да се стремим, с цената дори на живота си, да изкореним от нас и да заживеем един живот за Христа, за Бога, за Спасителя. Да знаем, че каквото и да направим, както и да го направим, когато ние мислим и живеем в Иисуса Христа, тогава го правим за Него, със Него и тогава, то има и носи полза за всеки един от нас. Затова не е важно дали ще бъдем обрязани или не. Не е важно какво ще занесем и принесем а е важно да станем нова твар. И тогава каквото и да направим то ще ни бъде за спасение, ще ни бъде за полза и от полза. „На ония, които постъпват по това правило“ – казва свети апостол Павел – „нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божии.“

Това е правилото, което трябва да има всеки един от нас. Да се стремим в нашия живот да избягваме суетните – тези неща, които се нравят на хората, а да следим истината, да живеем в истината и правдата, която е Христос и да ставаме нови личности, нови твари, обновени чрез благодатта Божия. Всеки, който повярва в Бога, да стане нов човек. Старото, което е било, да изчезне и новото, което ще приеме, да му бъде за мъдрост и за спасение. На тези, които се стремят към това правило в живота, казва светия апостол Павел – „нека им бъде мир и милост.“ Мир, който да всяват, както в тези, които са около тях - роднини, приятели, сродници, така и на работното място. Така този мир да излиза и да осенява всяко едно място и всеки един, който е до нас. „Моят мир ви давам“ – казва Христос. И ние сме длъжни по този начин да живеем, да се обновяваме в този мир като ставаме нова твар и разбира се чрез мира да показваме и милост. Както Божията милост, която е над нас, така и ние, да бъдем милостиви към тези, които са около нас и не само пожелава свети апостол Павел това на нас, на галатяни, на всички онези, които ще дойдат и след нас, но го пожелава това на Израиля Божии. А кой е този Израил Божии? Това е църквата Христова. Това е богоизбраният народ, който последва Спасителя, който стана съучастник в смъртта и възкресението на Господ Иисус Христос. Това е новият Израил, който ще бъде наследник на Царството Небесно, на Царството Божие.

Казва свети апостол Павел, говорейки всичко това толкова ясно и точно: „никой да не ми досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса“. Защо казва „никой да не ми досажда“? Защото тук точно и ясно е изразил това, което всеки един трябва да следва. Не е необходимо да издирваме, да питаме, да разпитваме, а просто да го прегърнем и просто да го следваме и да живеем в това. Много често и ние, казано е, написано е и в същото време търсим, издирваме, ровим и се превръщаме в едни досадници, които искат само да знаят и да се доказват и в същото време нищо не правят. Нищо не става от тях и не напредват в нито едно дарование. „Защото“ – казва – „аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса“. Всеки един от нас трябва да подражава в това. Да бъде внимателен към всичко онова, което чете и да го спазва според силите си. Не да търси, не да моли, не да натяква, не да досажда, а напротив – прочел – да го изпълни според силите си и с това ще стане, и той носител на раните на Господа Иисуса Христа в своето и на своето тяло. Към това сме призвани – да носим раните на Спасителя, да живеем Неговия живот. Да бъдем това, което и Той е бил, защото тогава ще бъдем истински християни и тогава ще бъдем истински подражатели на Евангелието, на словото. И казва свети апостол Павел: „благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин“.

Винаги в Църквата ние призоваваме Божията благодат да бъде върху нас. Да бъде тя наша водителка и укрепителка. Да ни бъде разум, мъдрост. Тази благодат да ни отваря очите да виждаме, сърцето да чувстваме и да знаем всичко онова, което е потребно. Тази благодат призовава свети апостол Павел над нас днес. Благодатта на нашия Господ Иисус Христос. Тя да бъде в нас, да бъде с нашия дух, да бъдем всички в това братя, да бъдем всички в това подражатели на Христа, на апостола. Да бъдем подражатели на всички онези, които ни показаха пътя, по който да вървим, за да се спасим и да бъдем наистина обновени. Да станем нова твар в Христа Иисуса. Амин.

Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 07.09.2014 г

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 378.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.