« И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. Нощта се превали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. Като в ден, да се държим благоприличие, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти. Немощният във вярата приемайте без препирни за мнения. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи”.
(Рим. 13:11-14:4)
П Р О С Т Е Н О - П Р О С Т И!
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Неделята, в която се намираме днес се нарича Неделя Сиропустна. Неделята, в която за последно консумираме млечни хранителни продукти, както и става взаимно всеопрощение между християните.
Последният ден преди Великия пост е широко известен като „Неделя на всеопрощението“. На този ден се четат Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“, всеки човек в Църквата иска прошка от другите чрез „ритуала на прошката“, за да може да влезе в поста, който е време за очистване и размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.
Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта- те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата „Неделя на всеопрощението“. Защо? Защо жаждата за прошка се появява е нас толкова силно в момента, в който се събуди нашата съвест? Отговорът е: защото съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите. Достоевски е казал чрез стареца Зосима, че „всеки е виновен за всичко пред всички“. На пръв поглед тези думи изглеждат не само много преувеличени, но направо абсурдни. „С какво съм виновен пред другите?“ – питат постоянно нашият накърнен разум и нашето външно аз. Що се отнася до „морала“, разумът ни е склонен да се съгласи, че наистина по някакъв начин сме виновни пред някого, но после успокоително добавя, че това е част от живота. Нека позволим на разума да се съмнява, нека оставим морала да разсъждава, но нека да се вслушаме и в: там някъде дълбоко в нас един тих глас казва толкова категорично и настоятелно: „Виновен си.“ Каква е тази вина? Не, тя не е за конкретни обиди и скарвания, които са почти неизбежни, нито пък за обикновени разправии и малки дрязги. Не. Тази вина, толкова изненадваща и очевидна, произлиза от друго място – от моя собствен егоизъм. Следователно вината е съсредоточена само върху мене, другите нямат нищо общо с нея, освен дотолкова, доколкото са станали само едно средство.
Любовта им е отровена отвътре, осакатена от егоизма и сякаш дори и в любовта искаме да притежаваме любимия само за себе си. Само и единствено съвестта е тази, която ни разкрива в голяма яснота света като битка на всеки срещу всеки. Една битка, която обхваща целия живот отначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: „Всеки е виновен за всичко пред всички.“ Тогава започваме да разбираме и думите на свети Серафим Саровски, който казва: „Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят.“
„Спаси себе си“ означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем.
Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта.
Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и не заслужаващи внимание. Прошката не е безразличие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.
Всичко това е изразено в църковната молитва на неделята на всеопрощението: "Не обръщай лицето си от Твоя син, защото съм наранен." (Велик прокимен) Ето я тази светла тъга, която единствена ни дава възможност да разберем корена, същността и силата на злото: охладнели сърца, повехнала любов, триумф на себеутвърждаването, чийто резултат е изолация и самота. Молим се за прошка, жадуваме да ни бъде простено... Както малкото дете, което е обидило майка си, копнее за изгубения рай на нейната любов, така и всеки от нас знае, че унищожаването на злото започва с обръщането на душата, със смекчаването на сърцето, с жаждата за помирение. Независимо колко далече ни изглежда всичко това от студения и жесток живот, в който силата на "колективното" по-скоро влошава, отколкото смекчава човешката самота, независимо и колко чуждо ни се струва това в наше време, истината е, че само в силата на съвестта, в жаждата за прошка и в обръщането на душата можем да открием началото на нашето духовно възраждане.
Апостолското четиво, което ще разгледаме днес е иззето из посланията на свети апостол Павел до Римляните. Днешната Неделя е наречена Неделя Сиропусна, а ние по народному я наричаме Сирни заговезни или Прошки. Онзи, който желае да пости през целия Велик пост днес за последно консумира млечни храни, всички продукти от животински произход и правим това, за да можем плавно, без телесно сътресение, да навлезем и да имаме духовна, и телесна полза от поста. Църквата се грижи плавно да навлезем в поста, за да имаме както душевна, така и телесна полза.
Днешната неделя е и неделя на прошката. Всеки един от нас застава пред своя ближен, иска прошка за своите волни и неволни прегрешения. Това е една традиция, която се е обособила да се извършва точно в днешния ден, но по-дълбокото значение на традицията е, че тя трябва да се изпълнява всекидневно. В светите обители преди да отидат на общата молитва, а също така преди сън, братята застават един срещу друг, покланят се един на друг и си искат прошка ако някой с нещо е съгрешил през деня спрямо своя брат. Така Църквата кара всеки един от нас да има чиста и свята молитва, чисто и свято ежедневие и достойно да следва примера на Евангелието, защото е казано: „ ако си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.“ (Матей 5:23,24)
Затова и днешната Неделя е Неделя на ограничението от егоизма, от гордостта и презрението, а за тялото е ограничаването от онези храни, който подбуждат в него желанието да иска онова, което тегли към материалното и задоволяването на безполезни прищевки, а всичко това ни отдалечава от единението с Бога. Апостолското писание на свети апостол Павел до Римляните ни вдъхновява да се събудим, да поемем по пътя на Христа и да бъдем близки с Него.
Светият апостол казва на Римляните, а също така и на нас днес: «И така постъпвайте, понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън. Защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. Нощта се превали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината“.
Свети апостол Павел вдъхновява римските християни да бъдат наистина будни, да се събудят от съня, в който живеят и са живели, и да станат воини в името Христово, да бъдат свидетели за разпнатия Господ Иисус Христос и да го покажат на света с делата си. Ние знаем – казва – „именно, че настъпи часът да се събудим от сън.“ Какво означава „да се събуди човек от сън“ според свети апостол Павел?
Това означава да приемем вярата в Иисуса Христа такава, каквато Господ ни я завеща. Да изоставим страстите и да се извисим в познание, добродетел, вяра, надежда и любов. Ние се събуждаме от съня на разума, тогава когато вярваме в Иисуса Христа. Не го ли приемем в сърцата си, не вярваме ли, то ние не можем да се събудим от този сън, който води до падение и тъмнина. А царят на тъмнината, това е врага на човешкото спасение, който цели да отклони всеки един от нас от правилния път, който води към Бога.
„Сега е по-близо до нас спасението нежели, когато повярвахме“ с които думи светия апостол Павел вдъхновява християните и им показва, че не е достатъчно само да кажеш: „Ето, кръстих се.“ С тези думи светият апостол ни показва, че нашето търсене трябва да бъде ежедневно, постоянно и след като сме приели Христа, да продължим да работим и да живеем в Христа. Той да бъде основа и център на живота ни. Да съхраним тези думи в сърцата си и да живеем в Христа. Ние не трябва да се успокояваме с това, че сме повярвали, а от тук нататък нашия живот трябва да бъде ежедневна прослава и постоянство в прослава на Спасителя, и да вървим по пътя на Господа Иисуса Христа, който ни показа, че към голготата, към разпятието трябва да вървим с пълно съзнание, че вършим това в името на Иисуса Христа.
„Нощта превали, а деня се приближи…..“, което означава, че от нас е отпаднало духовното неведение, излязохме от нощта на грехопадението и се освободихме чрез Христа. В нашето битие настъпи деня и ние сме призвани да отхвърлим от себе си делата на мрака, на дявола. Да отхвърлим всичко онова, което ни превръща в роби като „наденем оръжието на светлината“. Кое е това оръжие? Това е Името Христово, вярата в Христа, примера на Христа. Той е нашето спасение, Него да търсим в живота си. Да изоставим дявола и неговите ангели, да изоставим врага на човешкото спасение с всичките му съблазни и да приемем Христа, Който ни дава светлина, Който ни дава всичко, от което имаме нужда и ни прави да бъдем свободни.
Свети апостол Павел казва: „Като в ден да се държим благоприлично без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа и грижите за плътта не превръщайте в похоти.“
Както през деня, на светло всеки един внимава, за да не бъде видян и да бъде уличен в нещо и осъден, така и ние като в ден да се държим прилично. Да имаме благоприличие във всичко - в духовното, в отношенията ни с хората, в социалния ни живот. Свети апостол Павел казва да бъдем благоприлични във всичко. И днес Църквата ни напомня това. Да бъдем прилични без да се предаваме на изкушенията ни съветва светия апостол.
Църквата днес ни учи чрез словото на свети апостол Павел, подбудено от истинска ревност по Бога Иисуса Христа. Нека Му подражаваме. Да не правим неща, които ни отдалечават от Христа, а живеейки и пребъдвайки като християни, да се оглеждаме старателно и да отбягваме всичко онова, което не е благоприлично. „Да не се предаваме на срамни гощавки и пиянство, на сладострастие и безпътство, на блудни помисли и деяния, на раздори, на завист. Всичко това е от дявола и ние се призвани да се борим срещу това и да изявяваме Господа Иисуса Христа.
Апостол Павел ни призовава да се облечем с името Му, с личността на Господа Иисуса Христа и грижите за плътта, за материалното да не превръщаме в похоти. Това означава, че след като сме приели Христа не трябва да стремим да живеем за материалното, а точно обратното за духовното. Църквата и в частност апостол Павел не отхвърлят материалното, а става въпрос да не превръщаме материалното в похот. Какво означава това? Да не поставяме материалните си нужди и желания над духовното. Преди всичко трябва да поставяме Христос.
Християнинът знае, че трябва да си ляга и да става с името на Христа. Да се съсредоточи върху това кака да Му угоди, а не как да угоди на плътта си. Когато отдадем Божието Богу, когато отдадем всичко, което е необходимо за спасението ни в името на Христа тогава трябва да знаем, че всичко, от което имаме нужда ще ни бъде дадено, както казва Евангелието. И всеки, който поставя на първо място Бога знае, че Бог като любещ отец ни дава всичко. Затова в молитвата е казано: „Отче наш!“. (Матей 6: 9-13,) А кой баща ще изостави децата си, кой баща ще игнорира техните нужди и желания? Никой. Най – малкото Бог, който се радва за спасението на всеки един и благоволи към всеки един, който отдава Божието Богу. Той няма да ни изостави особено, когато се обличаме в Господа Иисуса Христа и не поставяме плътското на първо място.
Свети апостол Павел казва на християните: „Немощният във вярата приемайте без препирни за мнения“. Много ценен съвет ни дава светият апостол, защото днес ние враждуваме, борим се, спорим, философстваме, надпреварваме се във всичко това с всеки един, който е до нас, като искаме да му покажем правотата на вярата, но свети апостол Павел казва: „немощният във вярата… приемайте“ го, без да го игнорирате и да се препирате с него за каквото и да било и с примера си му показвайте пътя на истината, а не със слово, щото много могат да говорят, да наставляват, но малко са онези, които с пример и любов се отзовават към онези, които са немощни във вярата.
Свети апостол Павел казва: „Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел“. Бог е дал свобода на всеки. Всеки има право да избира това, което мисли, че му е полезно.
Църквата е наредила кога християните да постят в единство и единомислие. Ние сме едно семейство и сме длъжни да се подкрепяме, да си помагаме, да се вдъхновяваме и да работим заедно на Божията нива, да пребиваваме в единство с Бога и с ближния си. Затова апостол Павел ни наставлява да не се безпокоим, да не униваме, да не осъждаме. Единият може да яде всичко, съвестта му не го разобличава, а онзи, който е немощен, който не е укрепнал във вярата, който е телесно слаб, яде зеленчук, защото друго не му е позволено. В различните ситуации постъпваме по различен начин.
Свети апостол Павел ни насърчава да виждаме себе си, да бъдем внимателни, да преценяваме нашите телесни сили и според онова, което сме, да подражаваме на Христа. Да не осъждаме онези, които не постъпват като нас, защото Господ е приел всички. Апостол Павел казва: „Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи”. С това той ни утвърждава, че ние не трябва да бъдем съдници. Не трябва да съдим чуждия слуга. А кой е този – чуждия слуга? Това е Божият човек. Ние всички сме раби на Бога и Той е Този, Който може да ни съди или да ни избавя и радва, и весели. Ние сме Негови и Той е съдията, а ние сме покорни негови чеда. И като такива трябва да бъдем изпълнени с любов един към друг, със състрадание, а не с осъждане и упреци.
„Който яде да не осъжда този, който не яде“ и обратното… И тук става въпрос не само за храната, а за всяко едно нещо, защото хората стоят пред Бога и когато падат, Той е силен да изправи онзи, който е немощен, да го подпомогне в живота в трудните моменти. Господ е за всички нас и ние не трябва да ограничаваме Неговата любов в осъждане, в препирни, в разногласия, а трябва да се събудим от съня на бездуховността и да живеем като в ден в името Христово с радост, любов, в единомислие, почитайки един друг. Това ни заръча и Евангелието, което четохме миналата неделя: „доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.“ (Матей 25:44) Когато постъпваме с любов към по-слабите и немощни наши събратя и ги обичаме въпреки това, че грешат, или не правят това, което Църквата изисква, или не правят това, което ние правим да знаем, че те стоят пред Бога и Бог е мощен да ги спаси посредством нашата любов, посредством всичко добро, което ние правим, както за себе си, така и за ближните. Затова свети апостол Павел ни казва: Бъдете смирени, бъдете кротки, бъдете търпеливи и знайте, че когато послужите по такъв начин на хората вие се превръщате в труженици на Бог, който изправя кривините в живота на онези, които не са до там благочестиви и изпълнителни, и им дава съвършенството, и им дава наградата, която е предвидена за светиите, за угодилите Богу, за духовните Божии чеда, за онези, които живеят според Евангелието. Нека прощаваме на хората и не ги осъждаме, защото, както ще видим и в днешното Евангелско четиво, когато ние прощаваме на другите и Бог ни прощава. Простим ли прегрешенията на онези, които са ни обидили и Господ ще ни прости прегрешенията, които вършим ежедневно и постоянно спрямо Него. Нека бъдем достойни Божии чеда, да излезем от тъмнината на духовното неведение, от тъмнината на врага на човешкото спасение и да прегърнем Христос, който ще стане светлината на нашия живот и онзи Спасител – благ, който казва на своите чеда: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“ (Матей 25:34) Амин!
Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 22.02.2015 г.
*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 323.
Comments