Неделя след Рождество Христово*



„Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв, нито възлязох в Йерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. Отпосле, подир три години, възлязох в Йерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена. Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен”.

(Гал. 1:11-19)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Намираме се в Неделята след Рождеството на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Неделя, в която си припомняме за славното Христово Рождение. Неделя, в която обогатяваме нашите сърца, нашето познание за обичта на Господа към нас човеците, за Неговата благост, милосърдие, за Неговата добрина, която е насочена към човека за Негово спасение и възстановяване на онази връзка, която имаше човешкия род, когато беше в Рая. Първите човеци – Адам и Ева.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес е из посланията на свети апостол Павел, а именно Посланието му до Галатяни. Това послание открива едно познание как човек трябва да употребява себе си, за да трупа наистина духовно богатство: да бъде смирен; да бъде кротък; да бъде боговдъхновен и по този начин да преуспява.

Рождението на Господа Иисуса Христа е един светъл знак в човешката история, който наистина вдъхновява и впечатлява със своята простота, със своето наистина опростено явяване в света, такова, което показва величието на Бога като Творец и като любвеобилен баща към своите деца. Свети апостол Павел се стреми да изрази, да изкаже, да впечатли галатяните в името Иисус Христово, да им открие истината, която преди всичко и най – вече е Божия. Тя е Божествена и се открива на човеците. Тя не е даденост. Познанието за Бога сам Бог го открива на хората.

Свети апостол Павел говори за това: „Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово”. Виждаме от думите на свети апостол Павел, че благовестието, Евангелието, словото Божие е, което скланя човека да сведе главата си пред Бога и го учи да бъде истински последовател на светлината, на пътя Божий. То не е нещо, с което човек се ражда, придобива го като го е научил на книга или го е приел от някой, а то се дава, то се открива чрез Иисуса Христа. Т. е. ние получаваме насоката. Дава ни се пътят, по който трябва да вървим, но от там насетне всичко зависи от това, какво е нашето сърце, какво е нашето истинско призвание и дали ние искаме да го приемем. И от там насетне Бог ни открива всичко онова, което е необходимо да знаем, за да се спасяваме и да бъдем истински Негови последователи.

Аз нито го приех, нито го научих от човек …“ – казва свети апостол Павел – „а чрез откровение Иисус Христов”. Сам Той ми го откри. Сам Той ме избра. Сам Той пожела да ми открие себе си. Така и в нашия живот ние трябва да се стремим, да молим, да поставяме себе си в такава светлина, щото да предизвикваме сам Господ Иисус Христос да ни се открие и да бъде част от нас.

Свети апостол Павел продължава: „Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания”. Изповедта на свети апостол Павел наистина е нещо изключително, което показва неговото смирение, което показва неговата грижа за собственото си спасение и че наистина той е приел Христа в себе си така, както подобава. А това, което подобава е именно смирението, покаянието, прошката. Всичко това е белег, че ние сме приели Господа Иисуса Христа и Той се е открил в нашия живот. Няма ли ги тези неща значи все още не сме постигнали онова, към което се стремим, а именно откровението на Иисус Христос. Т. е. да се открие в сърцето ни Той сам без ние да го учим, без да ние да изследваме, а Той сам да ни се открие. И това наистина е съвършеното познание за Бога, когато Той, поради нашето благоразположение, сам ни се открива, а не че сме го научили от някого, чрез нещо, чрез околните ни или каквото и да било.

Смирението, което свети апостол Павел днес ни проповядва и не е случайно това, което четем, а ние споменахме в началото, че Бог във своето смирение се възвеличи още повече пред човешкия род. Той дойде и се роди в ясли не случайно. Показа смирение, показа нашето отношение към светското, към материалното и беше поставен в ясли, защото Той стана храна за всяка една християнска душа, както ни е казано да ядем Неговата плът и да пием Неговата кръв. Това е Светата Божествена Литургия, когато ние се причестяваме с тайните Христови във вид на хляб приемаме тялото, а във вид на вино приемаме кръвта Христова. „И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.“ (Лука 22:19, 20) Приобщавайки се с тялото и кръвта Христови, ние изпълваме себе си с Христа. Изпълваме себе си с живот в Христа. Нещо, което днес ни благовести свети апостол Павел, да се вгледаме и да се вслушаме и до го приемем така, както подобава. Защото, наистина когато говорим, че сме християни и когато наистина се стремим малко или много да живеем по християнски, трябва да правим нещата, така, както подобава. Не според нашето усмотрение, а наистина така, както е необходимо и както изисква Христос от нас: с любов; с надежда; с вяра.

Защото чрез това и с това се изпълваме с думите на апостола, които са пример на Христовото благовестие. Той преуспяваше, убиваше, гонеше, преследваше християните. Бог го избра обаче, за да покаже, че Той е по-силен, защото е казано: „Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“ (Дея. 26:14) Сам себе си ще накаже. И кой от смъртните ще излезе и ще се съди с Бога и няма да остане ненаказан. Никой. Няма такива. Защото Бог е над всичко. И с Този, Който всичко е сътворил, всичко е създал никой не може да се съди, защото ще бъде наистина понижен не само понижен, но и ще бъде изхвърлен от рода Божий.

Свети апостол Павел е един истински образ на това, което говорим в момента, а именно за Божията мощ, за Божието величие. Бог го смири. Той Сам го избра. Той сам му се откри и апостол Павел тръгна по пътя на Христа и проповядва Този, Който се роди в ясли в пещерата. Проповядва, благовести, изповядва Го и насърчава всеки един от нас, днес, тук и сега да тръгнем по пътя Господен. Да тръгнем не просто по пътя на доброто, на светлината, а по пътя на Христос.

Защото днес много се спекулира с Рождество Христово и никой не го споменава, а всеки казва Коледа, Ден на доброто, Ден на светлината, Ден на какво ли не друго, но днес е денят на Рождество Христово, денят на Христос. Светлината е Христос. Доброто е Христос. Любовта е Христос. Не може да има добрина, доброта, милосърдие, не може да има светлина, ако го няма Христос, защото само и единствено чрез Христа и в Христа ние изпълваме себе си с всичко това.

И казва свети апостол Павел: „А когато Бог, който ме избра от утробата на майка ми и ме призова чрез благодатта си благоволи да открие в мене своя син за да благовестя за Него между езичниците, аз веднага се не съветвах с плът и кръв, нито влязох в Йерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия и пак се върнах в Дамаск.“

Свети апостол Павел ни казва днес, че Бог е избиран от утробата на майката. Той избира всеки един от нас от утроба на майка му и благоволи към нас, открива ни всичко онова, което ни е потребно за наше спасение и за благовестието на Евангелието Му с истинна любов, с истинна надежда, с истинна вяра, защото това напоследък наистина не се забелязва. Говори се, но няма истина в това. И Христос ни избира, показва ни, благовести ни, внедрява в нас своята благодат. И не защото сме заслужили, а защото иска да се спасим и да бъдем Негови, да бъдем Негови чеда и последователи. Благовестието на Господа Иисус Христос се дава на всеки един от нас, но мнозина са звани, много са призвани от Бога, но малцина са избрани. Не защото някой друг ги избрал, а защото ние поради нашето ожесточение, поради липсата на всичко онова, което изброихме: вяра; надежда и любов, ние не позволяваме Бог да се открие в нас. Ние Го прогонваме. Ние не искаме Бог да дойде и да бъде наш съжител. Искаме нещо друго, но не и Бог, защото съветването, откриването не е с хора и между хора, а е нещо тайнствено. И то е Божествено. Всеки може да даде съвет, всеки може да посъветва, но ние, както пише в Евангелието „не трябва да разчитаме само на хората, а да разчитаме и да се уповаваме на Бога, който винаги е мощен да ни открие всяко едно нещо, което ни е необходимо и полезно за спасението на душата. Той ни открива Своя единороден Син. Той ни открива Спасителя на света. Благовести ни за Него, за да може и ние като свети апостол Павел да благовестим на езичниците, т. е. на хората около нас, които все още не са познали вярата, и които все още се кланят като езичници на парите, на материалното, на преходното, на взаимоотношенията да угодиш някому.

Поставени сме всички ние, които вярваме в Христа Иисуса да благовестим като апостола и не да възлизаме наляво и надясно, и да се пъчим с нашата вяра, с нашата църковност, а да се смирим. Да изповядваме нашите грехове и да споделяме всичко онова, което е болка в Църквата с истинска склонност на смирението, на любовта, на състраданието, за да придобием и утвърдим не само тези, които са сред нас и около нас, но и другите, които все още бленуват нещо друго, а не това, което е до тях, а именно Христос.

Свети апостол Павел казва, ние премоделираме неговото послание да не навлизаме в една историчност, която в момента не е необходимо да споделяме, за неговото шествие, за неговите години, които е изкарал в Арабия и какво е правил. Ние говорим днес духовно за нещата, за да запазим все още духа на Рождество Христово. Да запазим духа на празника, който зарадва сърцата ни с раждането на Спасителя и затова говорим къде сме ние във всичко това, за което говори свети апостол Павел. А ние сме в Църквата на галатяните. Каквото говори той на тях, то е актуално и за нас. Каквото направи свети апостол Павел това трябва да правим и ние. Защото нещата от тогава до днес не са се никак променили. Затова и ние нека се вдъхновяваме от думите на апостола. Нека се впечатляваме от всичко това, което той ни говори и да бъдем истински чеда на Бога, утвърдили себе си в доброто, в преуспяването. Да виждаме в себе си смирени люде. И не само ние да виждаме това, но и хората около нас с това да ни сочат, а не с нашите грехове, не с нашите слабости, които са безбройни и никой не е лишен от тях, а с добрините ни, с всеотдайността ни в Църквата, за Църквата, за общността, за тези, които са около нас, защото чрез това ще постигнем много, както и постигна свети апостол Павел. Амин!


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 28.12.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 442.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.