Слово на епископ Поликарп при опелото на Ставрофорен иконом Кръстан Вукашинов – 08.06.2020 г.



„И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят.“

(1 Коринтяни 15:19-22)


ВАШЕ ВИСОКОПРЕПОДОБИЕ,

БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ,

ОПЕЧАЛЕНО СЕМЕЙСТВО НА ОТЕЦ КРЪСТАН,

ВЪЗЛЮБЕНИ В ХРИСТА БОГА БРАТЯ И СЕСТРИ,


Събрали сме с в този благолепен храм, за да изпратим с умиление при Бога, един достоен човек и свещенослужител, който на 5 юни вечерта, след кратко боледуване, на 85-годишна възраст се престави в Господа - ставрофорен иконом Кръстан Александров Вукашинов.

Изпращайки скъп на сърцата ни покойник, всички си спомняме за неговия живот и достойни дела, спомняме си за радостите и незабравимите мигове, както и за онова, което ни е насърчавало да бъдем единомислени с него и приятел.

Затова, нека си спомним во кратце кой беше отец Кръстан и като какъв остава в нашите сърца.

Ставрофорен иконом Кръстан Александров Вукашинов е роден на 1 август 1934 г. в софийското село Железница, в семейството на Александър и Мария Вукашинови като последно пето дете, единствено момче.

Приема св. Кръщение на третия ден след своето раждане. От детска възраст е възпитан в Христовата Православна вяра, в религиозно-нравствен живот. Расте като будно дете, като от малък проявява музикални способности, които неговата майка поощрява и развива. Гъдулката е инструментът, който му помага да развие своите музикални учения.

Основното си седемгодишно образование о. Кръстан получава в родното си село.

По Божи промисъл през 1950 г. постъпва в Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“, която завършва с отличие през 1955 г. Същата година е приет за студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“, която завършва през 1959 г.

На 3 юли 1955 г. в храм „Успение Богородично“ с. Железница се венчава със своята избраница Еленица Стоянова от същото село.

От есента на 1959 г. до есента на 1960 г. отбива военната си служба в гр. Гоце Делчев.

На 2 април 1961 г. е ръкоположен за дякон, а 5 дни по-късно, на 7 април (Св. Благовещение) в храм „Св. София“ - за свещеник от Левкийския епископ Партений.

Енорийското му служение е богато: от април 1961 г. до 30 юни 1965 г. е изпратен като енорийски свещеник в с. Студена, Пернишко. От 1 юли 1965 г. до 31 декември 1979 г. е енорийски свещеник и председател на църковното настоятелство при храм „Св. Николай Софийски“. Тук на 17 май 1976 г. (на храмовия празник) е отличен от епископ Партений с офикията „протойерей“.

От 1978 г. до 22 ноември 1986 г., освен енорийското служение, изпълнява със същата ревност и длъжността епархийски съветник при Софийската св. митрополия.

От 1 януари 1980 г. до 22 ноември 1986 г. е преместен на служение в столичния катедрален храм „Св. Неделя“, като последната една година е и председател на църковното настоятелство.

На храмовия празник – 7 юли 1980 г. е отличен с офикията „иконом“ на БПЦ от Българския патриарх и Софийски митрополит Максим.

По предложение на Акронски и Ню-Йоркски (сега на САЩ, Канада и Австралия) митрополит Йосиф и по решение на Св. Синод на БПЦ на 22 ноември 1986 г. по достойнство е изпратен на енорийска служба в Българската епархия в Америка, като четири и половина години е на служение в Акрон, щата Охайо и една година в Ню-Йорк при митрополит Йосиф в храм „Св. Кирил и Методий“.

По предложение на ст. ик. проф. Благой Чифлянов, на 22 май 1992 г. е избран за енорийски свещеник при Македоно-Българската църква „Св. Троица“ в гр. Торонто, Канада. На 19 юли 1998 г., по време на епархийския събор в Торонто, е награден с офикията „ставрофорен иконом“.

Това свое забележително служение сред българите зад граница, което включва не само изрядно свещенодействие, но и непринудено, с голяма любов общуване извън храма, изпълнява до 1 април 2013 г., когато малко по-късно, на 29 май, се завръща заедно със своята съпруга в Родината.

Въпреки напредналата си възраст о. Кръстан, по думите на Псалмопевеца: „Ревността за Твоя дом ме яде“ (Пс. 68:10) и още „Ще пея на моя Бог, докле съществувам“ (Пс. 103:33), вземаше участие в богослужбите както в столицата, така и в своето родно село.

Ст. ик. Кръстан Вукашинов беше известен и със своя бодър дух. Той има благодатни трудове не само като ревностен свещенослужител, но и като талантлив проповедник, автор на разкази и стихотворения с църковна тематика и още като изкусен певец и гъдулар – изявен представител на българския автентичен фолклор.

Най-доброто му старание, по време на неговия земен живот и свещеническо поприще, бе да служи достойно на Бога, на Неговата Църква, на по-малките Христови братя и сестри, както и да бъде светъл пример в обществото, в което живееше. Да създаде сплотено домашно огнище-домашна църква и да предаде своята вяра на идните си потомци.

Изпращаме днес един достоен човек, свещенослужител и приятел, украсил се с богато житие и свидетелство за вярата и поради това, нека, направили равносметка на неговия живот, видели неговите добродетели да му подражаваме в доброто и полезното.

Изказвам съболезнования на опечаленото семейство, близки, приятели и сродници на о. Кръстан от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

Царство му небесно!

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.