10 Неделя след Петдесетница. Неделя след Успение Богородично*



„Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.“

(1 Кор. 4:9-16 )


Възлюбени в Господа, братя и сестри,


В десетата Неделя след Петдесетница, Църквата насочва нашето внимание към оразумяване силата и вярата, както и великата Божия милост, която се проявява ежедневно към нас от небесния ни Отец. Църквата се стреми да ни напомни, че е потребно да оставим сърцето си да приеме Господа Иисуса Христа и да го задържи, и прославя в света. Тази неделя също така е и Неделята след Богородичния празник Успение на Божията майка, на пречистата и преблагословена дева. На онази, която се удостои измежду всички жени да стане майка на невместимия Бог. Да приеме в утробата си Сина Божий Спасителя Иисус Христос. Нейният празник „Успение Богородично“ се отбелязва тържествено. Този празник ни говори и проповядва Възкресението, вдъхновя хората и ни показва, че Бог обича човешкия род. Именно, като едно благоволение на Бог към хората е факта, че Божията майка е един молитвен стълб, закрилница, благодетелка на онези, които се обръщат в молитва към нейния син, към спасителя на света – Господ Иисус Христос. Божията майка беше поверена на светия апостол Йоан Богослов. И той беше поверен на нея. Така се получи едно духовно осиновяване в лицето, на което всички ние, последователите на Спасителя, сме осиновени духовно от Божията майка, която се моли и застъпва за нас, и която днес ни обогатява със своята кротост, смирение, търпение, любов, постоянство, вдъхновение, чистота да бъдем достойни последователи на нашия спасител Господ Иисус Христос.

Днешното Апостолско послание, което ще разгледаме, е иззето из Първото послание на светия апостол Павел до Коринтяни, който, изтъквайки това, което са претърпели той и апостолите, днес ни съветва да бъдем внимателни, да ценим нашата духовна свобода, да бдим върху нея и с цената на живота си, да бъдем достойни проповедници на Евангелието, на благовестието, на истинското слово Божие, което дарява вечен живот на онези, които го следват. Изявявайки своите трудове и тези на апостолите, той казва на Коринтяните: „Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.“

Светият апостол Павел не случайно говори на Коринтяните и днес на нас тези благодатни слова, защото казва, че както те, апостолите, които бяха проповедници на Евангелието, Бог постави най-последни, най-окаяни като на съд и на смърт осъдени. Щом тези, които са чеда Божии, бяха подложени на такива изпитания, то всеки един от нас не трябва да очаква някакво благоденствие, комфорт, богатство и слава в Църквата, а напротив поругаване, бичуване, осъждане, смърт заради името на Господа Иисуса Христа. И чрез това да станат зрелище, както и апостолите на света за ангелите и човеците дори. Нещо, което наистина показва не безумство от страна на апостола, а показва великото му смирение, търпение и отдадеността на този човек на Бога за спасението на човешкия род и проповядване на Евангелието. И, че той е толкова силен, че няма нещо, което да го спре да проповядва, което ни насърчава и задължава и нас да имаме първо в сърцето си и мислите си смирение, кротост, да имаме постоянство във вярата, и тогава ще бъдем силни, и ще се удивляват не само човеците, но и ангелските сили на нашето духовно мъжество, чистота и безусловност. И затова човек, в една такава духовна светлина, духовно сияние, става безумен заради Христа.

Както казва светият апостол „Ние сме безумни заради Христа“ и казва това, защото хората така са мислели, така мислят и днес, че онзи, който е тръгнал да следва Бога, който е тръгнал да става свещеник или монах, е безумен, защото не предпочита светското: удоволствията, парите, богатствата. И затова, той е безумен заради Христа, не заради себе си, за да могат онези, които слушат, виждат и имат наистина вдъхновение за духовното, да станат мъдри в Христа. Окаянието, гоненията на свети апостол Павел заради християните стана за тях величие. Те станаха мъдри, защото чрез словото проповядвано от светия апостол, приеха вярата, спасиха душите си и се възвеличиха до Бога. Апостолите, проповедниците и днес са немощни. Те нямат сили. Те изнемогват. Те са изтощени, за да могат онези, които чрез тяхното слово, вярват в Бога, да бъдат силни и наистина утвърдени във вярата, да бъдат славни, истинни, „а ние“ – казва „да бъдем безчестни, защото всичко това е заради Христа. Ние работим на Божията нива“ - ни казва светия апостол Павел – работим и не жалим сили, не жалим себе си и затова хората ни считат за измет, за нещо, което е безумно и в същото това време нашата саможертва служи вие да се възвеличите, да бъдете мъдри, да бъдете славни.

И във всичко това „дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени – търпим; хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега“.

Светият апостол Павел, както многократно сме казвали, е апостол, който проповядва с превелика любов, с благост, с кротост, с истински пример. И когато изтъква нещо, което е претърпял, той не го изтъква, за да се хвали, за да възвеличи в очите на другите себе си, а напротив да покаже какъв е животът в Христа. Да покаже какво трябва да очаква един християнин. Какъв трябва да бъде и всеки един, който става безумен заради Христа, който предпочита Христовия живот пред себе си, пред богатство и чест, и слава – той преминава, именно през това: гладува жадува, ходи гол, бият го по лицето, скита се, труди се работейки с ръцете си. И във всичко това, което претърпява, онзи, който е истински и това е едно потвърждение за нашето стоене в Бога какви трябва да бъдем. Когато преминаваме през всичко това ние трябва да благославяме – казва свети апостол Павел. И когато ни гонят и преследват ние трябва да търпим. Когато злословят по наш адрес не трябва да се оправдаваме, да злословим и ние още по-свирепо от тези, които злословят, а трябва да благославяме. Това е завет, една заповед, която ни дава Спасителят и която като християни ние сме длъжни да изпълняваме. Да не се превръщаме в по-големи мъчители и гонители на тези, които са ни гонили, а да търпим. И това не е случайно. Това не са празни приказки, защото закона Христов е: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.“ (Йоан 15:13) И Христос не каза ли: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят.“ (Лука 23:34) Ами първомъченикът и архидякон Стефан не изрече ли същите думи: „Господи, не зачитай им тоя грях!“ (Дея. 7:60) Ами безбройните мъчители, които мъчеха апостолите, светците, свидетелите на вярата. Дори и днес нямаме ли такива примери, когато християни са били злословени и те благославят, когато са гонени, и те търпят. И ние трябва да се поучаваме именно от техния пример и в хуленето ние да се молим – казва свети апостол Павел - „защото станахме като измет за света, измет за всички до сега“.

Светият апостол Павел ни учи на смирение, на истинско духовно поведение. Учи ни да бъдем внимателни към себе си и да таим в себе си само и единствено любов, стремеж, старание да бъдем изрядни, според силите си, Божии чеда. И когато ние имаме едно такова поведение – ние ще възрастваме и ще бъдем внимателни. И когато нещо ни притеснява тогава ще го преодоляваме с подобаващото ни християнско поведение. И вместо да имаме загуба ние ще имаме полза. „Защото“ – казва свети апостол Павел – „не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.“ Светият апостол говори като има пред себе си личния си пример, опита, който е натрупал, любовта за преуспяването и предпазването от всяко зло на своите духовни чеда. „Не за да ви посрамя“ – казва – „а да ви поуча като мои възлюбени чеда.“ И днес когато даваме някакъв съвет: духовен, социален, дори и политически на някого много често ние се опъваме дори когато и на нас ни правят такъв съвет и мислим, че всичко можем и знаем, то ние се посрамяме. Но светия апостол ни учи, че е нужно да се поучаваме, да се вглеждаме, да имаме полза макар и незначителна и да имаме съответното отношение към всички, които ни заобикалят. И затова е казано: „Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона.“. (Рим 13:8) Апостол Павел обича християните от цялото си сърце. За него те са възлюбени чеда. Той е като баща, който обича децата си, насърчава ги, просвещава ги, благославя ги и се грижи за тях. „Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.“ – казва светия апостол. Много хора могат да се явят и да в бъдат наши наставници, но един е този, който ви ражда чрез Иисуса Христа в Евангелието, един е, който ви вдъхновява, освещава, един е този, който е вашата духовна връзка с Бога и това съм аз. Затова може да имате наставници, но аз съм вашият духовен просветител, водач и баща в Христа, който ви е родил не за себе си, не в мое име сте получили кръщение, а сте го получили за Христа, от Христа и в Христа. Затова казва светия апостол – „умолявам ви бъдете подражатели във всичко онова, което ви казах, във всичко онова, което ви насърчавам. Мои подражатели бъдете, както и аз съм истински последовател на Христос, на Спасителя, на онзи, който прави чудеса, който преобразява християните и обновява човека и го прави да стане достойно чедо на твореца на всичко видимо и невидимо, прави го част от светата единосъщна, единоначална и неразделна Троица – Отец и Син и Светия Дух.“ Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 17.08.2014 г.


*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 135.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.