11 Неделя след Петдесетница*



„Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа. Това е моята защита против ония, които ме осъждат. Нима нямаме власт да ядем и да пием? Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа? Или само аз и Варнава нямаме право да не работим? Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото? Нима по човешки говоря това? Не и законът ли казва същото? Защото в Моисеевия закон е писано: "не вързвай устата на вол, който вършее". Нима за воловете се грижи Бог? Или казва това главно за нас? - Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква. Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното? Ако други имат дял в онова, що вие владеете, то колко повече ние? Обаче, ние се не ползувахме от това право, а всичко търпим, за да не причиним някоя спънка на. Христовото благовестие.“

(1 Кор. 9:2-12)


Възлюбени в Господа братя и сестри,


Днес е единадесетата неделя след Петдесетница, след великия празник, в който както винаги сме отбелязвали, така и сега, светите апостоли и църквата Христова, приеха благодатните струи на Светия Дух във вид на огнени езици. Всеки един християнин е призван да благовести словото Божие, да благовести чудесата Божии и чрез това да се наслаждава на наитието на светия и животворящ Дух, който е утешител и радост за всяка една християнска душа и който изпълвайки ни наистина ни прави да бъдем богопознайници, да бъдем онези, за които апостолите се трудиха, послужиха, утвърдиха да бъдат достойни чеда на Бога.

В единадесетата неделя след Петдесетница, Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа.

Апостолското четиво днес е иззето из Първото послание на свети апостол Павел до Коринтяни, в което той, наставлявайки християните, ни дава един пример за смирение. Пример как да постъпваме и ние, и да се гордеем духовно, и полезно в нашите духовни трудове, и това да не ни бъде за осъждане, а напротив да ни бъде за спасение, духовно да показва, че сме узрели и разбира се стъпили здраво на основите на вярата, надеждата и любовта. „Ако на други не съм апостол на вас обаче съм, защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа. Това е моята защита против ония, които ме осъждат“ – казва свети апостол Павел на коринтяните в първото си послание до тях. Защото, както тогава, така и днес много от проповедниците, от онези, които сеят словото Божие в сърцата на хората и се трудят духовно да бъдат зрели, утвърдени в единство с Бога са хулени, преследвани, злословени, показвайки колко сме слаби и немощни. Затова и светият апостол Павел, обвиняван от различни хора в Коринт, пише тези слова на християните, на онези които е кръстил. „Ако на друг не съм апостол“ – т.е.- ако при други не съм ходил да проповядвам, да благовестя и те чули не дочули говорят срещу мен, то аз на вас обаче съм апостол, аз съм ви проповядвал, аз съм ви кръстил, аз съм ви наставлявал в Бога и вие ме познавате. С което иска да каже, че тези, които го познават, които са се докоснали до него, нямат оправдание когато злословят, когато говорят и когато се водят по думите и приказките на други, които изобщо по никакъв начин не са имали допир до светия апостол. И днес практикуваме същото. Слушали сме за разни хора. Чували сме от тук - от там, различни клюки, различни приказки къде положителни, къде отрицателни (в повечето случаи са отрицателни) и си създаваме мнение, впечатление за даден човек, за което свети апостол Павел казва, че не бива да бъде така. Особено когато ние познаваме дадения човек или група хора, именно от това познанство трябва да си създаваме впечатление, а не от думите на някого, който по едни или други причини иска да създаде положително или отрицателно впечатление у нас за дадения човек. Ние трябва да се държим с хората така, както ни учи Евангелието, както ни учи Христос т.е. без да знаем, без да сме чули, без да сме видели да не говорим, да не злословим, да не осъждаме, да не проповядваме, а на обратното да изпитваме всичко, както казва Светото писание: „Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте“. (1Солуняни 5:21)

И свети апостол Павел казва ако при други не съм ходил то при вас съм бил и вие ме познавате, и вие сте печатът на моето апостолско служение, не в мен или за вас, а в Господа, защото аз ви проповядвах словото Божие, аз ви учих за Господа и ви предавам да бъдете негови. Не мои или на друг апостол, а да бъдете на Господа, защото всичко е за полза, всичко е за спасение тогава, когато е в името на Бога и вие сте моята защита пред ония, които ме осъждат.

Светият апостол е бил осъждан многократно, гонен и преследван не само от езичници, евреи, но и от християни. И днес ние живеем същия живот, изпитваме притеснения и сме гонени. И днес уж сме християни, а враждуваме едни с други, злословим, обвиняваме и показваме, че не сме се променили, не сме променили обществото и света, в който живеем. От това как са живели хората преди нас и виждаме какво се говори за тях: Вие сте моето свидетелство, че не са прави. Че ме осъждат без вина. „Нима нямам власт, нима нямаме власт (ние апостолите) да ядем и да пием, да водим със себе си сестра-жена, както и другите апостоли и братята Господни и Тифа или само аз и Варнава имаме право да не работим. Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе и не яде от плода му? Кой пасе стадо и не яде от млякото? „ Светият апостол Павел говори с благо слово утвърждава християните, не за да ги осъжда, не за да се изтъкне, а на против – да смири себе си и да покаже, че „За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест.“. (Тит 1:15) Свети апостол Павел наставлява с благост без да обвинява и да осъжда, а с тъга на сърцето. Проповядва, вдъхновява и ни учи като казва: „Само ние ли сме най-окаяни и занемарени с Варнава? Само другите апостоли ли имат право да ядат, да пият и да имат жена? Напротив и аз и Варнава и всички имаме това право да се ползваме от нещата, които сме посели, да берем и да се ползваме от плодовете, които падат“ и дава наистина правилно свидетелство, казвайки: „Кой войник служи някога на свои разноски?“ Няма такъв. Там където си отишъл да служиш те се грижат за теб, тези на които служиш са задължени да се погрижат за твоето добруване.

С това той иска да каже, че апостолите не само не се ползваха от труда и благините на хората, от тяхната печалба, но им послужиха с примера си, че те не трябва да се ползват, а да дават, защото светия апостол Павел казва, че той е показал, че сам се е трудил с ръцете си за своята прехрана. Не е очаквал от никого нищо. Не се е надявал някой да му даде и да му подаде, а напротив давал е пример, че човек сам трябва да се труди за своята прехрана, и изкарвайки да дава и на онези, които имат нужда.

Отново той ни наставлява като казва: „Нима по човешки говоря това? Не и законът ли казва същото?“ Той ни учи на същото, защото в стария закон на Моисей е написано: „Не връзвай устата на вол, който вършее. Нима за воловете се грижи Бог?“ Щом Бог се грижи за воловете, то Той ще се погрижи и за своите чеда, за онези, които Го следват, които са с Него и онези, които следват Неговите стъпки, повели и закони и Бог няма да ни остави, да ни забрави.

,Виждаме, че свети апостол Павел в своята тъга и в това, че вижда разпри, раздори в Коринтската Църквата стремейки се да ги утеши и да ги вдъхнови, и да ги насърчи по правия път, днес ни проповядва и на нас да бъдем отговорни, честни, почтени. Да бъдем с Господа и да знаем, че Бог, който се грижи за воловете, за птичките, за природата, ще се погрижи и за нас, както се и грижи. Никога няма да ни остави. Никога няма да ни забрави. Ние да се ползваме от Божията благодат, да се трудим, да радеем, да черпим от неизтощимия и неизчерпаем източник на благодатта и всичко, от което имаме нужда Бог ще ни даде и всичко, от което имаме нужда Църквата ще ни даде, защото тя се грижи за нас – казва свети апостол Павел.

Или казва това главно за нас? - Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква„ И ние в църквата се трудим така, както ни учи, с надежда и когато вършеем и берем плодовете точно и това трябва да имаме в предвид – да вършеем с надежда да получим, да ни бъде възвърнато, да ни бъде дадено онова, от което имаме нужда. Онова, от което ще се ползваме, онова което очакваме, а именно да възраства църквата Христова в благодат, в мир, в единство, в разбирателство, в изпълнение на Христовите заповеди и когато всичко това се види, че го има тогава няма да имаме повод за притеснение, смущение. Тогава няма да има хора, които се нуждаят от нещо, защото всяко нещо ще бъде на своето си място и всеки ще бъде задоволен от онова, от което се нуждае.

„Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното? Ако други имат дял в онова, що вие владеете, то колко повече ние? Обаче, ние се не ползвахме от това право, а всичко търпим, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие“.

Ние сеем у вас духовното казва свети апостол Павел, за да пожънем у вас телесното означава, че ние се трудим за вашето духовно здраве и когато вие се развивате, когато преуспявате дяволът започва да работи и той още по-силно и тогава изкарва, извежда такива, и които ни злословят, които ни обиждат и чрез изявяването на телесното, подлото, нищожното, ние се радваме, че чрез това се откриват онези духовни моменти, които трябва да бъдат заличавани, да бъдат премахвани, да бъдат изкоренявани. Ние сме, за да търпим именно това телесното. Да се вижда то и чрез изявяването на потребното да се възвеличаваме, да се усъвършенстваме и чрез това да се вижда Божията благодат още по- силна, още по велика, защото е казано: „стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява.“ (2 Коринтяни 12:9)

И чрез посяването на духовното, работата на Светия Дух в сърцата на хората изявява и телесното, което премахвайки се, изкоренявайки се утвърждава всеки един в доброто и полезното. Ние не се ползваме от вас – казва свети апостол Павел – ние не искаме да се ползваме от вас, а вие да се ползвате от нас. Ние не искаме да бъдем неблагодарници, както и вие да бъдете неблагодарни към нас. Така да се трудите, така да работите, щото да няма от вас спънка Христовото благовестие. Да не би поради вашето нерадение да се случи, щото да изпаднете в такова положение да скверните Божието име и да изкушавате хората, онези, които са тръгнали да дирят Христа, затова не трябва във вашия живот да има спънка, която да пречи на Христовото благовестие да достига до сърцата на хората.

Свети апостол Павел ни вдъхновява, учи ни, наставлява ни с благо слово, с кротост, с въздържание така, както всеки един от нас трябва да живее – в скромен живот, в отдаденост пред Божия престол и с убеждението, надеждата и вярата, и любовта че Господ, когато се оставим в неговите ръце и възжелаем неговия живот, тогава Той ще бъде наистина просветление на нашия ум и сърце и мисли, и чувства, и всеки един ще бъде възнаграден с венеца на правдата, с венеца на светостта, с венеца на това да бъде достойно чедо на единия истински бог. Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 24.08.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 142.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.