12 Неделя след Неделя подир Въздвижение - на 10-те прокажени*



„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки. Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха. Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията. Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана, затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти. И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му; защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му. А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу“.

(Евр. 13:7-16)


Възлюбени в Господа братя и сестри,


Намираме се в Дванайста неделя след Неделя подир Въздвижение. Неделя, която е определена от светите отци да бъде в почит, прослава и вдъхновение на всичко онова, което се случи, когато Христос помогна, изцери и духовно утвърди десетте прокажени. Намираме се в Неделята на десетте прокажени. Това е една наистина духовна неделя, която утвърждава всеки един от нас да благодари на Бога за всичко винаги и преди всичко и най-вече молитвата му да бъде благодарствена.

Преди Евангелското четиво, където е описана случката, историята на изцеряването на десетте прокажени, е Апостолското, което днес е иззето из писанията на светия апостол и проповедника на народите, както го наричаме, Павел до Евреите. Той напомня на евреите изконни техни духовни истински послания, които може би те не са запомнили или нямат желанието да помнят. Напомня им всички свещени мигове, които той иска да променят настроението на евреите към Христа Бога и да мислят за Него не като разбойник, като еретик, а като такъв, който е излязъл из недрата на Отца, който е съвечен, както обобщава писанието: „Преди свят да се създаде Той е бил. Той дойде на земята, прие човешки образ, човешка плът и извиси тази човешка плът, като я възкреси, обнови и чрез това ни даде възможност за живот вечен“. (Йоан 1:1-14), (1Йоан. 3:1-3), (Йоан 17:3).

Всичко това, което светият апостол Павел говори на евреите е актуално за всеки един от нас.

Защото и ние ежедневно се поставяме в позицията и положението на евреите. Не вярваме, не чуваме, не се стараем да прозрем истината, а сме предубедени в многото и различните духовни, евангелски, библейски наставления, истини, вдъхновения. Не желаем да приемем много неща. Затова и писанията са актуални за всеки един от нас днес. Всеки на своето място, на своето поприще постъпва така, както и евреите.

Затова и свети апостол Павел казва: „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.“ Свети апостол Павел, говорейки на евреите тези слова има предвид преди всичко и най-вече личността на Христос, на Спасителя, на Божия Син. Той насърчава евреите да помнят живота, делото и служението на Христа Бога, който е наставник. А много хора се обръщаха към Христа с „Иисусе Наставниче, помилуй ни!“. (Лука 17:13) Наставникът трябва да бъде помнен и колко повече Наставника на Наставниците Христос, който ни проповядва на всички словото Божие и самият Той беше Слово Божие. Той призовава евреите да възвеличат, да се поучат и да прегърнат Христа Бога, който повтарям беше словото Божие и е Словото Божие и е Наставник на Наставниците. Защо да гледат свършека на неговия живот? Защото Неговият живот беше живот на саможертвата. Той доброволно дойде, прие човешкия образ, пострада заради хората и беше разпънат не заради Себе Си, а заради нас. Отдаде Себе Си жертва и откуп за нас. Такава трябва да бъде и нашата позиция в живота. Да гледаме Христа, неговия пример и да му подражаваме. И както Той се жертва, така и ние да се жертваме за тези, които са около нас.

Всичко това, за да подражаваме на вярата им, казва свети апостол Павел. А това значи да подражаваме на вярата на Спасителя, която Той ни показа, и която Той ни завеща. Той ни показа своята вяра към човека, че въпреки, че е слаб и немощен Бог има вяра в човека. Ако човек истински желае, той може да се изправи и да върви напред, и да подражава и на вярата на тези, които са показали това на дело: апостолите; мъчениците; страдалците. Затова и говорим, че този момент разбираме като настроение за почит и следване на Спасителя и второто е - на всички онези, които са вървели, следвали Христовия живот и път, и са показали, че с тяхното житие и битие са истински следовници на Спасителя. Техният живот е святост и преданост, на които трябва да подражаваме и да се пленяваме от тях.

Затова и продължава свети апостол Павел като казва: „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.“ (Евр. 13:8) Какво означава това? Много пъти сме казвали и настоявали, че всичко онова, което е казал Господ Иисус Христос, което са правили и проповядвали апостолите и светите мъже две хиляди години, дори не сега, е актуално и за нас. Може да са се променили времената, нравите, различни традиции и какво ли не още около нас, но ние сме останали едни и същи. Дори в някои случай много по – лоши, което означава, че свещените наставления, заповеди на Спасителя Иисус Христос са непреходни. Те са актуални винаги за всяко едно време, за всеки един човек, за всяка една позиция, в която се намираме. Той е същият вчера, днес и во веки, т. е. Той не се променя, не е бил тогава един, днес друг, утре трети. Христос в Неговите заповеди, в Неговия закон, в Неговото Евангелие е същият и вчера, и днес, и во веки. Той не се променя, както много често ние хората искаме да Го променим. Искаме да Го направим да изглежда така и да говори това, което на нас ни се нрави, но Той е непроменим. Каквито са били хората тогава – такива са и днес. Може би малко по – лоши. Затова заповедите на Спасителя са актуални и днес, и така ще бъдат во веки. Никой не трябва да мисли, че нещата са залинели, отшумели, че са история, измислица. Те са непроменими, действителни, действени и вчера, и днес, и во веки.

„Не се увличайте“ – казва свети апостол Павел – от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха. Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията. Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана, затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти“.

Апостол Павел говори на евреите за Спасителя Христа. Всичко говори за Спасителя, за Неговата личност, за това, че дългоочаквания Месия дойде, което означава, че те трябва да прегърнат Този, Който пострада за тях, и Този, Който беше предсказан, пострада и е действителен, а не да се увличат от различни чужди езически учения, дори юдейски нововъведения, защото знаем, че преди Христа и след Христа е имало такива, които са се изявявали като Месии, които са разбунвали народите и са давали какви ли не учения – други, а не това, което трябва. Като по такъв начин не са събирали стадото Христово, а са го разпилявали. Не са влизали при стадото, минавайки през портата, а са прескачали оградата. За това свети апостол Павел, който беше запознат с манталитета на евреите, защото беше върл закрилник на юдейската вяра, беше сред първите, които гонеха Църквата и при него бяха дрехите на Стефан, когато той умираше и го убиваха с камъни. Той стана най-яростният гонител на християните, но от вълка Бог направи агне със своята милост, със своята благодат, със своята любов, защото иска всички да се спасят и да достигнат до познание на истината.

Затова свети апостол Павел говори така усърдно на евреите. Да не се увличат в никакви чужди разни учения, нечия измишльотина, защото е хубаво, благодатно е да се укрепява сърцето на човека със истинското Слово Божие, а не с ястия, питиета, от които никой никога не е намерил полза. Особено тези, които са ги употребявали. Не трябва да влизаме в Божия Дом, да ставаме Христови, защото, както днес много често става, ще получим дарение, ще ни дадат кашонче или пликче с хранителни продукти, или ще ни дадат някой лев. Това е учение различно от Христовото учение. Това е вяра, която не кореспондира с Бога, а с мамона. Ние не трябва да бъдем такива, а трябва да е чиста, предана, изобилна вяра ни и не да се ползваме, а да се ползват от нас. Стоенето ни в Църквата не бива да бъде напразно. Не бива корена му да е да получим ястие, питие, да мислим, че имаме полза като нещо ни се подаде, защото полза от това никой не е получил. От това никой по никакъв начин и причини не е бил удовлетворен.

Апостол Павел казва, спазвайки това да бъдем последователи на Спасителя, да го помним, да не се отклоняваме от Неговото слово, подведени от различни учения. Да не стоим в Църквата заради ястието и питието. Да не ходим напред – назад, за да ядем и да пием. „Имаме жертвеник“ ние юдеите в Йерусалим, в храма Господен, „от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията.“ – казва свети апостол Павел. Става въпрос за левитите – хората, които са близо. Защо? Защото по Божия закон телата на животните, чиято кръв е за очистване греховете на хората, на онези които са немощни и грешни и първосвещеника внася в светилището се изгарят отвън стана, извън храма. Изгарят се извън пределите на града. Защо казва това? Защото това е и истинската духовна връзка. „Затова и Иисус“ – казва той – „за да освети човеците с кръвта Си,“ за да бъде принесен в жертва, да пролее кръвта си за греховете на човеците, на вярващите в него, на целия човешки род, „пострада вън от градските порти.“ За да освети Христос „човеците с кръвта Си“, за да се освободим всички ние от нашите грехове и престъпления Той „пострада вън от градските порти“.

Беше изведен на Голгота – място, което се намираше извън града и там беше прикован на кръст. Там се проля Неговата кръв и там издъхна, казва свети апостол Павел припомняйки на евреите, че Той е именно изпълнението на закона, че Той е самият закон, че Той е помазаника, Месията, който идва, за да освободи хората не от римското робство, а от греховете им. Той е едната единствена жертва, която проля кръвта си за спасението на човеците и от тук нататък не е необходима жертва, а е необходимо да прегърнем Христа и да бъдем Негови.

И тъй, нека излизаме при Него отвън стана“ – казва свети апостол Павел на евреите, а и на всеки един от нас, като носим неговото поругание, като носим примера Негов в сърцето си, в живота си като му подражаваме. „Защото“ не бива да се заблуждаваме, казва свети апостол Павел – „тук нямаме постоянен град“, нямаме постоянно обиталище, нямаме постоянно жилище, но бъдещото обиталище търсим, бъдещия град търсим, бъдещото обиталище искаме да постигнем и това е вечността. Това е Царството Божие. Това е онова, за което Христос каза: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно.“

Прочее“ – казва свети апостол Павел „нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва“. Какво ще рече това? „Плода на устните ни, които прославят Името Му.“ „Плода на устните ни“ това означава да се молим, да излизат от устата ни само добри и полезни думи, да благоговеем пред всичко, което е Божие и да бъдем пример.

Защото кой Ме обича и кои Ме обичат? – Които изпълняват Моите заповеди. Това е истинската любов: “По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) и още: „По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки.“ (1Петр. 5:2, 3)

Добрите думи и слова, проповедта и възвеличаването на Иисуса Христа прославя Името Му. Апостол Павел казва това не случайно. Той ни насърчава да мерим приказките си. Да не бъдем хора, които да злословим, да обвиняваме, да осъждаме, да притесняваме, а обратното в устата ни да има хвалебствени слова за Бога и да бъдем примерни в отношенията си към хората.

Той казва и нещо много важно за духовния живот, за социалния живот, който днес живеем: „А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу“. Днес много хора правят благотворителност. Много хора са щедри, но, за да има цел нашата благотворителност, за да бъде приета нашата щедрост тя трябва да бъде в името на Твореца, в името на това да помогнем на най-малките братя и сестри, на най-малките чеда на Бога. И когато правим всичко това в името Христово, сме помогнали не на някой друг, а на самия Христос, Който каза, че „Колкото че сте сторили това на едного от тези най-малките мои братя, на мене сте го сторили.“ (Матей 25:40) Затова във всяко нещо, клонящо към Бога, към дивното като наистина един добър плод и насочване на нещата в правилната посока, са благотворителността и щедростта, които ние не трябва да забравяме в нашия живот. Защото такива жертви, такъв живот, такова житие и битие у човека са благоугодни Богу и Бог благоволи към нас и ни помага и съдейства. Амин!


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 18.01.2015 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 462. – Това е апостолското четиво, което се чете на празника на св. Атанасий Велики, защото в тази неделя празникът на светеца съвпада с възкресния ден.


Беседата се публикува в суров вид, не е основно редактирана. В момента поредицата "Неделен апостолски глас" се редактира и подготвя за издаване.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.