top of page

17 Неделя след Неделя подир Въздвижение - на Блудния син



„Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото. Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си. Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да вземали членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът". А който се съединява с Господа, един дух е с Него. Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии».

(1 Кор. 6:12-20)


Възлюбени в Господа братя и сестри,


Намираме се в Седемнадесета Неделя подир Въздвижение, в която църквата ни напомня силата на покаянието, бащината любов и прошката. Днес си припомняме, че Бог ни е дал и ни дава свобода и проявява към нас милост отново да се върнем при Него. Неговото човеколюбие е безгранично, но ние не трябва да изпаднем в нужда, за да Го предпочетем и пожелаем да сме до Него, а винаги в живота ни Той да бъде част от нас и ние от Него. Ако протегнем към Бога ръка с покаяние и пожелаем отново да бъдем с Него, Той винаги се смилява и ни милва и спасява.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес ,е иззето из духовните писания на светия апостол и проповедник на народите Павел до Коринтската църква. Светият апостол им казва нещо много важно, което между другото е актуално и днес, за нашето време, което трябва да помним, да живеем с него и то да бъде коректив в нашия духовен и социален живот. „Всичко ми е позволено, но не всичко ми е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо.“ – казва светия апостол. Тези слова ни говорят много. Те изграждат в нас онова познание, чрез което да бъдем достойни и истинни в нашата духовна борба. Няма нещо, което да не ни е позволено да вършим казва светият апостол. Това го знае всеки един човек – и вярващия и невярващия. Всяко нещо е позволено на човека, защото няма нещо, което да го спира. Бог ни е дал свободна воля и в тази свободна воля ние можем да правим онова, което желаем. Апостол Павел казва това не само имайки предвид, че всеки човек е свободен, защото няма сила, която да го спре, но и поради това, че човека, служейки на един или друг закон всеки може да намери оправдание в него, за да прояви своята свобода. Ние сме свободни да вършим всичко, което решим, но не всичко е полезно добавя той. Да свободни сме да правим всичко, но дали това е полезно за нашата духовност, за нашето израстване като човеци, за нашето социално поприще. „Не бих казал, че всичко е полезно, напротив има неща полезни, има неща и вредни.“ – казва апостолът. Затова човек трябва да бъде мъдър в онова, което предприема, да разпознава това, което наистина му е позволено и което преди всичко и най-вече ще допринесе полза в живота му. „Всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо.“ – допълва апостола. Наистина много неща са ни позволени и много от тях не са полезни за нас. И тук е силата, която изявява свети апостол Павел. Да, въпреки, че „всичко ми е позволено няма да допусна да бъда обладан от нещо“. Какво иска да каже с тези думи свети апостол Павел на коринтяните? – Онова, което трябва да покори сърцето им, онова, от което трябва то да бъде обладано, е силата Божия, любовта Христова и предаността към Христа, а не сладострастията и егоизма, презрението, гордостта и омразата. Не бива да се превъзнасяме, а единственото, което трябва да обладава нашия живот, това е вярата ни в Христа. Да бъдем пленени от тази вяра, да живеем в нея, а когато имаме вяра, ние сме придобили целия свят.

„Храната е за корема, а коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото.“ – казва свети апостол Павел. Той обяснява на християните, че тялото, което Бог ни е дал е нещо, което е преходно и в свое време ще бъде изгубено според природния закон, както е казано: „От пръст си и в пръстта ще се върнеш, а духът ще отиде при Бога, Който го е дал.“ Затова храната е за корема, коремът за храната, за да живее човек, за да има сили да преуспява в Бога и за Бога, и да бъде убеден, че тази тленна плът и всичко онова, което е видимо, преходно, то в свое време ще си отиде, но телата въпреки всичко, въпреки че ще изчезнат не са за блудство, както много често се изразяваме: „Животът е кратък. Да пийнем, да хапнем – това ще ни остане. Друго няма…..“. Това не бива да бъде в ума на християните. Защото да, имаме право да правим всичко, дадена ни е възможност да правим всичко, но не всичко е полезно. Защото телата ни не са ни дадени само, за да изпитваме удоволствия, а преди всичко, за да преуспяваме в Бога и да ги направим храм на Светия Дух. Да бъдем убежище, да бъдем тялото, в което почива Светия Дух, а не да го оскверняваме. Затова всичко трябва да бъде умерено и да бъде наистина в една такава светлина, щото да не оскверняваме телата си, а да ги превърнем в храм на Бога. Затова свети апостол Павел казва: „Тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото.“ Да има приемственост и да има единство с тези, които са живели преди на и са ни дали пример със своя духовен подвиг и ние да бъдем в свое време пример за онези, които са около нас и нашите чеда – да бъдем чисти, свети и да не използваме телата си за блудство, а да живеем в святост и правда. Блудството не се разбира само като низки страсти между мъжа и жената, но включва и онова, което подбужда към тези страсти – нечиста похот, чревоугодничество, пиянство, сквернословие.

„Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси чрез силата Си. Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не!“ – допълва свети апостол Павел. Той ни насърчава да освещаваме нашите тела, да освещаваме душите си, пребъдвайки в любов, разбирателство, единомислие и умереност във всичко. Душите и телата ни да бъдат едно и да се превърнат в храм на Бога. И както Бог Отец възкреси Господа Иисуса Христа, живеейки по Неговия пример и вървейки по Христовия път, да се удостоим да бъдем възкресени в свое време от Бога и да наследим онова, което наследи и Господ Иисус Христос. Затова трябва всеки един човек да знае, че нашите тела са Христови членове и не бива да ги оскверняваме, както казва свети апостол Павел, а точно обратното трябва да се грижим за тях и да ги превърнем в обиталище на Светия Дух. Нашият духовен живот да бъде съобразен с евангелската истина, правда и свобода от пороци и страсти. Нека да преуспяваме в този свой труд и да превърнем цялата си същност в дом за Светия Дух. Нека да не превръщаме телата си в инструмент на блудството и не само това, но и да не подбуждаме ближните си да оскверняват своите телата и души, да бъдат обладани и покорени от онова, което не е полезно.

„Или не знаете, че който се съединява с блудница, става едно тяло с нея.“ – казва светия апостол. „Защото казано е: „ще бъдат двамата една плът.““. С онова, с което човек се съединява, общува, съчетава – той става едно с него. Когато се съчетава и съединява с тялото, с ястието и питието, той се превръща в тленен, преходен, сладострастен, а когато се съчетава с блудница става едно с нея, осквернявайки своето тяло, своята същност. И резултат от това е отдалечаване от Христа. Ние бягаме и страним по този начин от Него. Отново Го поставяме на кръста и Го разпъваме да страда за нас и да пролива кръвта Си отново и отново поради нашето разпътство. Затова трябва да бъдем будни, да помним тези слова и да се стремим според силите си и възможностите си да бъдем чисти и да пребиваваме в онова, което ни е полезно за спасение. А какво ни е полезно ще открием тогава, когато се трудим духовно, преуспяваме и вярваме на Бога и отдаваме живота си, според силите и възможностите си, Нему. Това ни съветва светият апостол и неговите думи са много важни и ценни. Те са актуални винаги и особено днес в този сладострастен и изпълнен с какви ли не изненади и изкушения живот, в който вместо да виждаме Бога, търсим онова, което е изпълнено със сладострастие.

„Избягвайте блудство; всеки грях, що прави човека, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас, и когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си.“ Свети апостол Павел ни учи и наставлява да бъдем свети и чисти, защото е казано: „Бъдете свети, защото аз Господ ваш съм Свят.“ Ние сме призвани да бъдем свети, да изпълним Божията воля затова е необходимо да страним от всичко онова, което заставя телата ни и ума ни да блудстват. Защото всеки друг грях, който извършва човек, е насочен към външния свят, а блудникът става едно с блудството и грехът е много по-голям, като е насочен срещу собственото му тяло и душа. Светият апостол утешава и поощрява хората, които са вярващи да помнят, че телата им не са просто тленна, преходна плът, но са храм на Светия Дух, на Бога, който всичко оживотворява и одухотворява, и наставлява човека към спасителния път. Именно Светият Дух ще превърне нашите тела в Божий храм. В свое време по примера на Христа, който изпълни човешкото тяло и в момента на Възкресението го обнови и го показа обновено, божествено, вечно, изпълнени с Духа, ще възкръснат обновени и нашите тела. И това трябва да изпълни сърцата ни с голяма радост, защото не сме просто пръст, тленна и преходна плът, но сме вечни когато позволим тялото ни да стане храм на Светия Дух. Когато Той живее в нас ние имаме Бог в себе си и показваме, че принадлежим Нему, а не на себе си. Много важно е всеки един християнин да проумее, че принадлежи на Бога. Ние сме Божии каквото и да правим и да знаем, че колкото и грешни и страдащи да сме, когато се обърнем към Него, Той ни подава ръка и ни изправя на крака, защото е човеколюбив и иска спасението на всеки един от нас. Тук ни се дава едно истинско поощрение и вдъхновение. Да знаем, че имаме надежда и не трябва да униваме . „Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.“ – казва светия апостол Павел. Ние сме изкупени чрез мъченията, разпятието, кръвта на Господа Иисуса Христа, който дойде доброволно, пострада, беше бичуван и разпънат на кръста за нашите грехове. Той не за себе си умря, а за нас. Ние сме купени с Неговата кръв и трябва да бъдем благодарни на Бога за това, че по този начин спаси човешкия род. Затова сме призвани да прославяме Бога с благодарност в душите и телата си. Цялата ни същност да прославя Бога и да знаем, че ние сме Божии. Голи се раждаме и голи си отиваме от този свят. Нищо не можем да вземем от тук със себе си. Затова обновени чрез познанието нека да бъдем достойни, да бъдем чисти и свети. Насърчението, което свети апостол Павел ни дава чрез днешното апостолско четиво е да бъдем чисти в телата и душите си, в сърцата си, защото Истината в нечист дом не влиза и тази чистота е условие да заживее Светия Дух в нас, да одухотвори всеки един, който живее по примера на Христа и чрез това да постигнем вечен живот в Царството Божие, да пребиваваме в радост и светлина. Амин!


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 28.02.16 г.

bottom of page