19 октомври - Преп. Йоан Рилски Чудотворец*



“А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон. Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме. Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.”

(Гал. 5:22-6:2 )


Възлюбени в Господа братя и сестри,


Днес отбелязваме и почитаме паметта на един велик български светец - преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Неговата памет се почита три пъти в годината. Първият - това е на първи юли, когато се отбелязва тържественото пренасяне на неговите свети мощи от Велико Търново в Рилската света обител. След това на 18 август, когато почитаме неговото успение, когато се е преселил от този във вечния свят и живот, и днес - 19 октомври, когато почитаме чудното му разкриване в гроба, чудното му представяне пред светите негови монаси и ученици, на нетленното му тяло и по внушение негово, пренасяне на светите му мощи от Рилската света обител – първото място, където се е намирал – Рилският манастир, в пещерата, в която е живял свети Йоан Рилски, там днес е неговият гроб с храм, посветен на успението на свети Йоан Рилски в гр. Средец – днешна София. Това е един велик светец – чудотворец, който е почитан от целия български народ, от целия православен свят. Един светец, който е показал със своя личен пример, че е покорил себе си на Бога, че е отдал цялото си съществуване на Твореца, че е отдал цялото си дихание на Онзи, Който дава живот на всяка една твар.

Свети Йоан Рилски е отшелник. Той загърбва цялата слава и богатство на този свят, и предавайки себе си в Божиите ръце, тръгва, както и Авраам тръгна без да знае къде отива, към Обетованата земя, към земята, която Господ ще му покаже. Той обходи, оброди целия свят – българският тогава. Всички онези предели бяха за него места, където той беше изпращан от Бога да благовести Словото Божие и затова днес, където той е бил по цялото българско има свети места, които утвърждават, че той там е бил, че той там е живял, че той там е възнасял молитва към Бога и е вдъхновявал християните по пътя на правдата, на истината и на любовта.

На края завършва своя земен живот в пределите на планината, на великата планина Рила, за която казва, че когато се посели нямаше нищо освен диви зверове и, че земята му беше легло, а небето му беше покривало. Това, което днес трябва да отбележим, за да се пленим и покорим от живота, делото и служението на свети Йоан Рилски, е, че той прие думите на Спасителя такива, каквито бяха, отправени към апостолите и към онзи народ, който слушаше неговата проповед, и към всеки един от нас, посредством светото Евангелие, “Който не се отрече от себе си, не вземе кръста си и ме последва, не е достоен за мене“.

Тези думи на Спасителя последва свети Йоан Рилски. Остави всичко. Отрече се от себе си и тръгна, носейки достойно кръста си, като беше и остава пример за нас за чист живот, за свят живот, за Христов живот. Нека неговият пример на едно такова изпълнение на Евангелското Слово, на живота - със смирение и търпение, да вдъхнови всеки един от нас да му подражаваме като спазваме Божието слово и да бъдем смирени и търпеливи. Защото Христос каза: „Бог на горделиви се противи, а на смирени дава благодат“ и „С търпението си, спасявайте душите си.“ Това са двете добродетели, които утвърди свети Йоан Рилски. И когато днес почитаме неговата памет, ние го възпяваме затова, че е истински пример за нас, как да се спасяваме и да живеем. В този забързан и труден свят, в който живеем, да знаем, че светостта е за хората. Както свети Йоан Рилски се утвърди в святост и показа, че тя е достъпна за хората, така и ние, по неговия пример, да вървим по Христовите пътища. Да живеем за Христа и да знаем, че, осланяйки се на смирението и търпението, ние ще угодим на Бога и ще станем негови достойни чеда и последователи. Затова и апостолското четиво, което ще разгледаме, е свързано с празника на свети Йоан Рилски, и свети апостол Павел до Галатяни пише: „А плодът на духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон.“ Ето такъв беше и свети Йоан Рилски – чудотворец. Той утвърди себе си. Плодовете на духа му бяха любов към Бога, радост към Твореца, мир между него и Твореца, дълготърпение, което отправяше към Твореца и към всичко онова, което Бог е допуснал да се докосне до него. Благост от всичко това, което се изразяваше и в отношенията му с животните, с природата, с хората. Милосърдие като помагаше на всички онези, които бяха до него и ходеха, и искаха той да ги изцерява. Вяра, която беше наистина съвършена и вяра, която получи като дар. Вяра, която вдъхнови множество да отиде и да му стане ученици и последователи. Той беше и кротък, изпълнен с великата кротост да каже за себе си както цар Давид:“Аз съм червей, а не човек.“

И най-важното, най-истинското, което го и накара да се извиси пред Бога до такава степен, че неговото тяло да остане нетленно, беше въздържанието му, както телесно, така и духовно. Тези плодове на духа са завещани от Господ Иисус Христос чрез устата на светия апостол Павел към всеки един от нас. Защото ние днес имаме нужда да имаме също такива духовни плодове. Да имаме любов. Да имаме радост. Да имаме мир. Да имаме дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание. И когато придобием тези добродетели истински, свети, евангелски, божествени, тогава ще знаем, че против такива няма закон. Няма да има нещо, което да ни ограничава, а ще има точно обратното – свобода, както казва и Спасителят. Ще бъдем свободни и апологетът от първи век каза: „Обичай Бога и прави каквото искаш.“ Ето доказателството за истинските духовни плодове. Когато ги имаме, когато ги придобием, когато работим за тях, то тогава няма да има закон срещу нас, а точно обратното – свобода и не ограничение.

„Ония пък“ – казва свети апостол Павел на Галатяни – „които са Христови разпнали са плътта си със страстите и похотите, ако живеем духом по дух сме длъжни и да постъпваме“. Ония, които са Христови, онова, което потвърждава и показва, че са Христови е, че са разпнали своята плът за страстите и похотите. Т. е. те се ограничават. Те се борят. Те се стараят, както Христос разпъна себе си за нас, човеците, така и те да разпъват телата си за чистотата Христова, за истината Христова, за страданието Христово, за страстите и похотите. Това, което свети апостол Павел иска да каже много точно и ясно е, че ония, които са Христови, те само и единствено имат в себе си, в своето съзнание, как да угодят на Бога, как да бъдат истински последователи на Христа. Те не могат и не трябва да имат и в същност нямат страсти, похоти, не придават на нищо такова значение, както как да угодят на Бога. И когато днес се питаме как да живеем и да сме истински Християни, как да се утвърждаваме във вярата, в надеждата и любовта, в евангелските добродетели и слово, ние трябва просто да приемем, че трябва във всичко да изпъква в нас любовта, радостта, мира, дълготърпението, благостта, милосърдието, вярата, кротостта, въздържанието, против които няма никакъв закон и ограничение.

И тогава като основа и център на нашия живот ще бъде Христос. Ние тогава ще се разпънем за всички страсти и похоти като не им отдаваме значение, и като не ги допускаме до нас. Защото когато се стремим да живеем духовно по дух и духовно сме длъжни да постъпваме. Да бъдем пример за онези, които са около нас, че щом сме духовни нашите постъпки са духовни. Щом искаме да живеем с дух, с дух сме длъжни и да постъпваме и чрез това се утвърждаваме в истините, в правдата, в любовта в мира, и във всичко, което Евангелието ни препоръчва. Казваме, че който иска да е Христов трябва да следи, да следва, да спазва Евангелското слово. Което не е трудно, защото сам Христос казва: “Вземете Моето иго и се поучете от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце, защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко“. „Който прегърне Христа, който вкуси“- казва и светия псалмопевец – „Христа, ще види колко благ е той. Вкусете и ще видите колко благ е Господ“. Всичко онова, което трябва ние да правим и да знаем е, вкусили веднъж Спасителя, усетили веднъж Неговата благост и Неговата кротост, да знаем, че трябва да го задържим, че трябва да правим всичко, за да го задържим и това да бъде ежедневие при нас. А не – днес сме радостни, щастливи, вярваме в Бога, а утре сме натъжени и Го отхвърляме.

И затова казва светият апостол Павел: „Да не бъдем пустославни. Един други да се не дразним. Един другиму да си не завиждаме. И братя, и да падне човек в някое прегрешение вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. Понасяйте един другиму теготите и така изпълнете закона Христов“. Ето затова ние, стремейки се да възрастваме в Бога, да Го помним и да Го задържаме в себе си, трябва да се стремим да не бъдем пустославни. Т. е. да не желаем слава. Да не желаем временни възвеличавания: слава; чест; почести. Да се не дразним един други. Да не правим така, щото дрязгите да бъдат основният момент в нашето ежедневие, в нашия живот. Да не си завиждаме за нищо. Да бъдем наистина човечни един към друг.

Защото, за да стане човек духовен, за да стане човек истински, той трябва да бъде преди всичко човек. Да придобие човешкия образ, за да наследи и да се утвърди, и в Божествения. И затова казва свети апостол Павел нещо елементарно, което ние обаче не спазваме:“И да падне човек в някое прегрешение – вие, които знаете, които сте духовни поправяйте такъв“ не с лошотия, не със злоба, не с караници, не с обиди, а „с дух на кротост като се пазите да не би и вие“ да паднете и „да бъдете изкушени.“

Много често се получава, когато постъпваме не така, както ни свидетелства евангелското слово към нашите братя, укоряваме ги и осъждаме ги затова, че са паднали в престъпление утре се получава, щото и ние падаме в него и ставаме много по – зле, отколкото е бил той. Затова казва светият апостол „поправяйте с дух на кротост“, което веднага премахва, веднага отхвърля осъждането, злобата, яростта. И като се пазите и внимавате върху себе си да не бъдете и вие изкушени. Първото изкушение е осъждането. Когато осъдиш някого ти сам падаш в неговото изкушение, за да видиш и да изпиташ, че не си бил прав и да имаш наистина в себе си примера, и да имаш казва една приказка, една поговорка „не питай старило, а питай патило“. Именно това е патилото – изпитал, видял, утвърдил се. Ние имаме и благото, и преблаго, предуховно евангелско слово, което ни предпазва обаче от това да изпитаме, и да се утвърдим в нещо като ни казва „така и така постъпвай“ и ще знаеш, ще бъдеш научен, ще бъдеш утвърден. Това, че не спазваме евангелското слово и преминаваме през различни изпитания и утвърждения е едно. Но ние можем да ги изоставим, да ги премахнем и да не съществуват тези неща в нас тогава, когато се доверим на Словото Божие. Ние не се доверяваме на Словото Божие. И това е лошо. Това наистина е нещо, което трябва да се стремим да изкореняваме.

Другото, което е много важно, което говори за единството, за мира, за любовта „понасяйте един другиму теготите и така изпълнете закона Христов“. Ние сме призвани като християни, като едно стадо Христово, като едно тяло Христово, да понасяме теготите взаимно един другиму и чрез това да изпълним закона Христов. По друг начин няма как да го изпълним. Всичко това, което в крайна сметка ни утвърждава и ни прави истински, истинни са примерите, които виждаме в историята, дори и в нашето съвремие. Такъв пример беше и свети Йоан Рилски – Чудотворец, чиято памет почитаме днес. Той поправяше с дух на кротост всички.

Той се пазеше и да не бъде изкушен, и той понасяше теготите на своите братя – духовните последователи и с това изпълни закона Христов и се удостои да бъде светило на небето, и да бъде записано неговото име на небето, така, както Христос каза: “Не се радвайте, че бесовете ви се покоряват“, защото и свети Йоан Рилски изгонваше бесове, „а се радвайте за това, че имената ви са написани на небето“. И неговото име е написано на небето. Той свети пред престола на Бога като запалена свещ и се моли Бог да ни спаси, да ни вразуми, да ни утвърди, така, както и Авраам се застъпваше за Содом и Гомор като молеше Бог да избави града ако има толкова и толкова праведници. Това молитвено предстоене пред Бога е велико и ние сме блажени, честити, че имаме такива молитвени закрилници, които тук, на земята, се молеха на Бога и Му угодиха, колко повече там, когато предстоят пред Неговия престол. Нека, по молитвите на свети Йоан Рилски Чудотворец, утвърдим това Евангелско слово и изпълним сърцата си с духовните плодове. Да имаме добри взаимоотношения един към друг и нищо да не дължим на другите, освен взаимна любов. Амин!

Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 19.10.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., с. 401.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.