2 Неделя на Великия пост - Св. Григорий Палама*



«И пак: "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат. Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха; ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат". А кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение? Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем. Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него».

(Евр. 1:10-2:3)



Възлюбени в Господа братя и сестри,


Намираме се във Втора неделя на Великия пост, Неделя, която по традиция в Църквата се почита паметта, делото и служението на един велик отец на Църквата - Свети Григорий Палама – архиепископ Солунски, който се изявява във своето време като пазител и хранител на Христовата вяра и учение. Той дава яснота и пълнота на онова що се отнася до пълното единение на човека с Бога според Евангелието. В негова памет и чест днес Църквата пее похвални песнопения, възхвалява Бога за великите Му чудеса и благодеяния, и ни дава пример да следваме евангелския път, да живеем според Евангелието и да подражаваме на онези, които се потрудиха с цената на живота си, без да жалят себе си, да съхранят чистотата на евангелската истина. Ние не възхваляваме и не се прекланяме пред личност, а почитаме и извисяваме нашия ум пред Бога и за Бога по примера на нашите учители, тези за които и сам Апостолът рече: „Помнете вашите наставници и им подражавайте“. (Евр. 13:7)

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес е иззето из духовните писания, наставления, вдъхновения, иждивения на Свети апостол Павел до своите едноверни братя - евреите. Той им разкрива, посредством писанието си, че желае всички да прегърнат вярата в Спасителя Господа Иисуса Христа, да изоставят заблудите си, да приемат вярата в Спасителя и от невярващи да станат вярващи, от незнаещи – знаещи, и от погиващи – спасяващи се. (Йоан 20:27)

В начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат. Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха; ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат" - казва свети апостол Павел в своето послание до евреите.

В първите редове на днешното Апостолско четиво виждаме желанието на свети апостол Павел да знае всеки един човек, всяка една душа, която се е родила на света, а не само евреите, че Бог е вечен, няма начало и край, че всичко е творение на Божиите ръце и Бог пребъдва, и ще пребъдва во веки веков, във вечността. Разкрива ни се тайната на съвършенството Божие, че Бог е основал земята и небесата, всичко е дело на Неговите ръце, Той всичко е устроил. Всичко сътворено е Божие дело, а не дело на някакъв идол или на човешките ръце. Този Бог, в който евреите вярват. Апостол Павел им разкрива, че Спасителят е именно този, който те почитат и комуто вярват, и е този, който дойде и пострада за греховете на човеците. Свети апостол Павел говори на евреите, а и на нас днес, да умъдрим себе си и да знаем, че всичко е в Божиите ръце, и всичко е Негово.

Всичко, което е материално, а също и ние човеците ще овехтеем като дреха, ще се състарим и ще бъдем свити като наметало, и ще се изменим – казва свети апостол Павел, но Бог, който е Същият остава един и Същ, защото Писанието казва: „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.“ (Евреи 13:8) Той не се променя като нас човеците. Тук ние разбираме и нашата преходност, че днес ни има, а утре ни няма; че днес имаме сили, а утре те изчезват; днес сме млади, а утре сме вече възрастни; днес сме живи, а в същия миг сме умрели.

Свети апостол Павел показва преходността на нашия живот и чрез своето послание до евреите ни разкрива, че трябва за да бъдем вечни, да бъдем с Бог. Това означава да живеем според Неговото Евангелие, с Неговото благовестие, да бъдем винаги и във всичко с Него, да приемем вечността, чрез която да живеем и да се спасяваме, и да постигаме Божията вечност и безкрая. Всичко, което е творение на Божиите ръце се изменя. Всичко, което е творение на човешките ръце изчезва. И единствено Бог е вечен и неизменен.

Апостол Павел казва, че Бог не променя своето учение, посланието си към хората. То е едно и също. Ако нещо е променено, то това е променено от нас, така както ние желаем и така, както на нас ни е изгодно. Ние се опитваме да направляваме Божията благодат според това, както на нас ни е изгодно. Къде да се проявява, къде да се пролива. Не оставяме Бог да проявява и излива своята благодат там, където Той иска, а се опитваме да нагласим нещата според това, както на нас ние угодно. Ние отпадаме и се изменяме, защото имаме своите виждания затова къде и в какъв вид да се излива Божията благодат, като не оставяме това в Божиите ръце.

Но словото на Бог е съвършено, Неговите години няма да се свършат, но и те са за всеки един от нас, който живее на тази земя. Царството Божие и вечността е за нас, и когато ние проумеем това можем да живеем истински блажен живот, осъзнали нашето нищожество и приели съвършенството Божие, към което е необходимо да се стремим.

А кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение? “.

Той разкрива на евреите същността и истината за Сина Божий, за Месията, разкрива на евреите Христа чрез онова, което те почитат и знаят и онова, което очакват. На езичниците говореше по един начин, а на евреите говори за Христа – по друг, показвайки им съвършенството на Бога и ветхостта на човека, тънкостта на духовния и земния живот. Чрез това той им разкрива истините за Месията, за Спасителя, който е предсказан във древния завет, във ветхия завет от пророците – светите мъже, които бяха проводници на Божиите думи – думи, подготвящи да приемем Спасителя. Така, както и ние днес в нашите взаимоотношения, когато искаме нещо да постигнем, подготвяме нашите събеседници. От тях зависи дали ще възприемат това, което им говорим или не.

Така и думите на светите мъже, Словото Божие, са подготвяли богоизбрания народ и всички хора за среща със Спасителя. Много Го приеха, но безкрайно много Го отхвърлиха. И това важи особено за евреите. Свети апостол Павел ги наставлява, като казва: „А кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение? “.

Казвайки това светият апостол им показва, че онова, което Бог говори чрез пророците за Месията, за Спасителя, за помазаника - Иисуса Христа, който дойде и който беше възвестен като ангел от Бога, ангел който, дойде да спаси света. Синът Божий дойде да спаси света от греховете и да му даде вечен и безкраен живот, да му открие Откровението. Той седи от дясната страна на Бога. Там където седеше и преди свят да се създаде. Той седи от дясно на Отца и сега, очаквайки всеки един от нас да застане от дясната му страна, а не да бъде отхвърлен в подножието на нозете му.

Апостол Павел разкрива на евреите истината за Спасителя, че именно Той е този, който е пратен от Бога, за да обнови човека и да бъде над всички, даже над ангелите, защото Той не е „служебно лице“, както са ангелите. Той е дошъл не да донесе послание на човеците, а да се жертва за тях. Христос е дошъл за избавлението на света, дошъл е за обновлението на всички от падението, невежеството и да ги обнови за пълно познание, и съвършенство с Бога.

Врагове са онези, които не вярват в Бога, онези, които се отдалечават от Него. Нито Бог, нито ние ги определяме като врагове, а самите те се определят чрез своето битие като такива, защото Бог никога и никого не мрази и не наказва.

„Наказвате се вие поради вашите грехове“ (Яков 1:13)** е казал свети апостол Яков. Виждаме и сега, че враговете са онези, които сами себе си отлъчват и воюват срещу Бога. Бог няма врагове. Той подава и на враговете ръка за спасение. Ние сме врагове на Бога и даваме свидетелство за това, и се определяме като такива поради нашето неверие. По този начин сами заставаме в подножие на нозете му, защото нямаме достойнството и честта да се отвърнем от греха поради гордостта си и поради това, че е закърняло в нас всяко чувство на духовност, на милост, на истина, покаяние, вяра.

На никой от ангелите Бог не е казал: „Седни от дясната ми страна“ освен на Спасителя Иисуса Христа, който казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“. (Матей 28:18) Показва се пълното единство на Бога във всичко. Затова и ние трябва да живеем, и да наследим това единство във вечността.

Трябва да живеем внимателно и да следим онова, което сме чули, „та да не би някак да отпаднем. Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него“.

Свети апостол Павел проповядва и вдъхновява със своята искреност, прилежност, чистота евреите, че трябва да бъдат послушни на „онези служебни духове“, които предсказаха всичко за Спасителя и да подражават на ангелите, които следваха Христа и не изневериха на онова, което говореха от Бога. Те бяха до Него. А човеците, на които беше предадено това благовестие, осъдиха Спасителя и Го разпнаха, и Го убиха на кръста. Но Бог Го възкреси, за да не остане несбъдната нито една Божия дума, защото е казано: „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.“ (Марк 13:31)

Божието слово е истината и живота. То е истинско и не се променя, остава същото каквото е било вчера и днес, и во веки. Колкото и да ни се иска всичко това да не е вярно – то е истина, вярно е. С това свети апостол Павел искаше да открие на евреите тайнството на духовния живот, че това, което са благовестили ангелите, се сбъдна.

Всеки който е проявил и проявява, казва той, непослушание и извършва престъпление срещу онова, което са свидетелствали ангелите и словото Божие, ще получи „праведна отплата“. Не от Бога, а от себе си, защото Бог е милостив и е склонен да прости на всеки прегрешението му, но гордостта е тази, която ще направи така, че да получим отплатата, която заслужаваме. Няма да избегнем нищо ако занемарим това велико спасение чрез Христа, Бога. Отклонявайки се и бродейки по криви пътища ще получим справедлива отплата и възмездие, тъй като се отдалечаваме от Божията благодат, любов, светлина и топлина. Ще заживеем в мрак и тъмнина, и освен да вършим лоши неща нищо друго не ни очаква. По този начин сами предаваме себе си на дявола – врагът на човешкото спасение. От начало всичко това ни е проповядвано от ангелите, от пророците, от Господа и ние трябва да живеем, и удостоверяваме с начина си на живот това, което ни проповядваха. Да съхраняваме Богопознанието, което сме наследили и да го предаваме на другите, защото то е истинско и ценно, и води към вечността. Това, което сме чули и иде от Бога, да го разгласяваме и проповядваме.

Свети апостол Павел ни дава днес да разберем могъществото на Този, който всичко е сътворил и ние, в нашето смирение, трябва да изоставим всяка гордост – да не презираме чистото и святото, и да приемем Христа Бога в сърцата и душите си. Да помним, че онова, което е написано в Свещеното писание е истинско и ще се изпълни в свое време. Много неща са се изпълнили, много предстои да се изпълнят, но ние във всичко трябва да бъдем верни на словото Божие, в Христа Иисуса за вечна слава. Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 08.03.2015 г.


*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., с. 327.

**“Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого.“