“А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов. От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше. А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени, тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. Стичаха се в Йерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха. Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист, туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им: идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.”

(Деян. 5:12-20)

Възлюбени в Господа, братя и сестри,

Намираме се във Втора неделя след Възкресение Христово - Пасха. След Пасха Христова, която е наречена „Томина неделя". Защото на този ден правим едно възпоменание. А именно – след Възкресението Господ Иисус Христос се яви на своите свети ученици, показа Себе Си. В тази първа среща не присъства Тома, който не повярва на това, което му разказваха апостолите – неговите събратя. Той искаше да види, да попипа, за да повярва. И днес във Втората неделя след Пасха възпоменаваме Второто явяване на Господ Иисус Христос, когато апостолите - неговите ученици са били събрани за молитва и духовен размисъл. И на тази среща присъства и Тома на когото Христос, явявайки Себе Си му, казва да не бъде не вярващ, а вярващ.

Апостолското четиво, което ще разгледаме, днес е иззето из писанията на петата книга от свещения Нов Завет, която книга се нарича „Деяния на светите апостоли“. В тази книга светите писатели и духовни наставници, ни наставляват да видим какво е било развитието, какъв е бил животът на първата Църква след като Господ Иисус Христос се възнесе на небето. И виждаме, след този ден велик Пасха, как Господ не остави своите ученици. Как Господ не остави своите духовни чеда, а им помагаше, благославяше ги и те вършеха дивни, предивни дела и чудеса, за да прославят Неговото Име сред онези, които не вярваха. Сред онези, които гонеха Господа и сред онези, които проповядваха не Христа възкръсналия от гроба.

Първите думи, които споделя днес Светото Апостолско четиво са: „А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса. И всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов. От другите пък никой не смееше да се допира до тях ала народът ги величаеше“.

Виждаме, че апостолите вършеха различни чудеса-личби, които до сега никой не беше вършил. Вършеха ги единици хора - проповедници, пророци, но на векове по един като голямо духовно изключение. А сега виждаме, че тук стават постоянни чудеса, стават личби не от един човек, а от много хора. Защото апостолите бяха дванадесет, но Христос изпрати и седемдесет. Освен тях те имаха и свои ученици. Имаше и жени, които помагаха. И всички те на свои ред и място правеха чудеса. И това нещо се виждаше у простия народ, обикновения народ и той величаеше всички за великите Божии благодеяния. Виждаме, че Господ остана верен на Своите думи. Той даде сила на апостолите да лекуват, да изцеряват всяка немощ у народа и болест. И не само това, но и да бъдат пример за всички онези, които ще тръгнат по пътя на спасението.

Светото писание ни разказва, че те бяха всички апостоли – единодушни. И прекарваха времето си не в празнословия, не в разпри – а в молитва. Прекарваха единодушно дните си в молитва в притвора Соломонов. Не вътре в храма Соломонов. Не вътре. Защото те не бяха желани. Те бяха гонени. Те бяха преследвани. Свещеници, първосвещеници, книжници, фарисеи – всички воюваха срещу апостолите и не ги обичаха, и не искаха тяхното слово да достигне до ушите на хората. За това апостолите бяха принудени първоначално да прекарват времето си в притвора Соломонов. Там да се молят, да проповядват и благовестят. Народът слушаше, гледаше, ползваше се от благодатните духовни струи целителни за душата и тялото, от апостолите и величаеше всички онези - последователите на Господа Иисуса Христа. „А вярващите“ – казва по-нататък писанието "все повече се присъединяваха към Господа множество мъже и жени, тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та като минаваше Петър, поне сянката му да осени някого от тях.“

Виждаме, че след като Господ се възнесе и даде благодат на светите апостоли да вършат това, което Той върши, хората започнаха едно да величаят апостолите, започнаха да се присъединяват към Господа и числото на вярващите се умножаваше все повече и повече. Мъже, жени, деца ставаха членове на Църквата на Господа Иисуса Христа, която Той придоби със Своята кръв, като предаде Себе Си жертва за греховете на народа, на хората, на целия човешки род. И такава благодат имаха апостолите. Такава благодат разпръскваха, че хората в своето духовно очакване, желание, в своето страдание нямаха друго какво да направят освен да изнасят своите нуждаещи се – болни, слепи, сакати, хроми по пътя, та само сянката на Петър като ги осени да се излекуват, да се изцерят, да получат благословение.

Виждаме за каква силна вяра става дума. За каква неограничена вяра иде реч. Такава вяра трябва да грее и в сърцата на всеки един от нас. Не да воюваме с Бога и срещу Него, срещу Неговата Църква и благодат, а да воюваме срещу греха, срещу дявола, срещу себе си, срещу нашия егоизъм и нашето тщеславие, защото смирението дарява много и прави чудеса. И нека бъдем именно такива. Защото Петър смири себе си, покая се и получи от Бога онова, което Той му беше обещал и на него, и на онези, които бяха с него. Всички се стичаха в Йерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани и всички се изцеряваха – ни свидетелствува писанието на деянията на светите апостоли. Не само в Йерусалим, които бяха и живееха там, получаваха изцеление и милост, но донасяха, разчуваше се по цялата земя какво се случва и донасяха хора в нужда, както ни свидетелства писанието. Болни, нечисти, обладани от нечисти духове, измъчвани с всякакво страдание хора. Донасяха ги с надеждата да получат избавление и освобождение от ръката на апостолите, на Петър и на онези, които бяха с него. И всички се изцеряваха. Нямаше такъв, който да не се изцери. И това послужи за утвърждаването на Църквата в сърцата на хората, това послужи да повярват и да се спасят.

И не случайно днес е „Томина неделя“, защото не това трябва да бъде основата на нашата вяра, не това трябва да бъде онова, което ни крепи в нея. Защото Господ каза: „Ти видя и повярва, но блажени са онези, които не са видели, и вярват. “Ние трябва да бъдем такива. Да не се осланяме на чудеса. Да не искаме от Бога, изкушавайки Го, личби и поличби, както искаха първосвещениците и книжниците, а да смирим себе си и да повярваме със сърцето си и душата си, и Господ ще бъде с нас, и ще ни Се открие. Всеки, който отиваше се изцеряваше.

Всеки, който поискваше получаваше онова, което иска и свидетелствува свещеното писание като казва: „тогава първосвещеника и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес станаха и се изпълниха със завист, туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и като ги изведе, каза им: “Идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот“.

Имаше и много хора, които негодуваха. Хора, които злословеха, които искаха устата на апостолите да млъкнат, делата им да секнат, защото това отклоняваше народа от неговата духовна слепота и народа проглеждаше, и виждаше в какво духовно забвение е тънел. Първосвещениците вместо да се покаят, вместо да обърнат пътя си към Христа, те започнаха да гонят и Църквата Му. Те гонеха Него, разпнаха Го, убиха Го. Благоговейно Го погребаха апостолите и жените мироносици. И Той Възкръсна като даде същата сила на апостолите, която първосвещениците, виждайки искаха да спре, да млъкнат и да затворят своите уста. Те всички воюваха срещу апостолите. И затова виждаме, че сложиха ръка на тях. Хвърлиха ги в общата тъмница с всички злодеи, всички онези, които вършеха неправда, а праведните бяха хвърлени при неправедните.

Но не може да се воюва срещу Господ. Никога не бива да бъде поругаван и затова Той изпрати своя ангел, който отвори вратата на тъмницата и изведе апостолите, като им каза, като ги утвърди, убеди, даде им власт, даде им послушание като каза: “Застанете в храма“ – не в притвора, както видяхме, че те са се намирали, а вътре в самия храм и там проповядвайте, там говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот. Кой е благодатният живот? Благодатният живот е вярата в Господа Иисуса Христа. Думите за вечен живот са думите на Божиите заповеди, изречени, изказани от самия Господ Иисус Христос, които ние знаем, и които ние трябва да обновяваме в нашето сърце и живот. Говорете на този народ, просвещавайте го – ни заръчва Господ Иисус Христос, чрез това, което каза на апостолите. Той днес и на нас ни казва – не спирайте да говорите, проповядвайте, благовестете, не млъквайте, защото вашето задължение е да говорите и да проповядвате думите за вечния живот.

Нека в тези прекрасни, пасхални дни да говорим на народа Божий като апостолите, както те говореха, да сеем семето на Божието Слово, да сеем благодатта Божия в сърцата на хората и да им даваме пътя. Да им посочваме пътя към спасението, който е Христос, защото Той Сам каза и отговори: “Аз съм Пътят и Истината и Животът“. Няма друг път, няма друга надежда, няма друга светлина освен Христос. Затова и ние сме призвани по думите на „Деянията на светите апостоли”, чрез думите на ангела Господен, който беше изпратен да засвидетелства Божията подкрепа и да даде Божието наставление: “Говорете всички тия думи на тоя благодатен живот. Благодатният живот във Възкръсналия Господ Иисус Христос.“

Отново казваме, няма живот благодатен, няма спасителен живот, няма живот изобщо без Христа, без Този, Който дарява живот. Всичко друго е едно механично движение и живот. Всичко друго си отива от този свят незабелязано. Изчезва, както пясък, който е духнат от вятъра. Отива си като цвете, което е израсло, цъфнало и е увехнало, и вече го няма. А този, който вярва в Господа Иисуса Христа, този, който е предал живота си на Него – той остава во веки. И всеки го знае и всеки го познава. И няма такъв, който да не е чул за него. Защото "помнете вашите наставници, които са ви проповядвали Словото Божие и като имате завършека, края на живота им подражавайте им". Това прави и Църквата. Подражава на своя Господ Иисус Христос. Подражава на апостолите, на апостолските мъже, на всички онези, които по техните думи повярваха и станаха пример за спасение. Ние нека вярваме, нека се уповаваме на Христа и нека бъдем винаги с Него, и в Него, защото Той е до нас, в нас, с нас и казва: “Елате и вечеряйте с Мене. Аз съм приготвил всичко. Няма да се трудите за нищо.“ Христос Воскресе, уважаеми слушатели! И нека да кажем с отворени сърца, и души: “Воистину Воскресе“! Да се прегърнем и да се поздравим, и бъдем с Христа во веки. Амин.

Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 27.04.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 9.