“Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината. Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас. А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, като знаем, че Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.”
(2 Кор. 4:6-15)
Възлюбени в Господа, братя и сестри,
Намираме се във Втора неделя след Петдесетница, след великия ден на Църквата Христова, който отбелязваме като рожден ден на Христовата църква. В тази неделя отбелязваме, почитаме, прекланя ме се пред всички български светии. В първата неделя след Петдесетница почетохме всички светии, които са просияли, а днес по решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1954 г., Втората неделя след Петдесетница е посветена на българските светии. На тези, които просияха в святост от недрата на българския народ и които служат за жив пример как да живеем, как да се спасяваме и как да се обновяваме в Бога. Първата Света литургия в чест на българските светии е отслужена от Негово Светейшество блажено почившия патриарх Кирил в Софийския храм „Свети Седмочисленици“ в деня на Светите Седмочисленици – на 27.юли. Тогава се провъзгласява решението на Светия Синод, че Втората неделя след Петдесетница се посвещава на всички български светии. От тогава до ден днешен на този ден ние почитаме и се прекланяме пред всички онези, които днес стоят пред Божия престол и се молят за всеки един от нас, та Господ да направлява нашия живот в мир, в любов, в единство, в единение с Бога и признаване на Неговото име пред света.
Какво са светиите освен пример - жив, действен, за стремеж към Бога и за онова, че Господ е определил светостта за хората. Тези светии показаха, че това е така. И днес отварят очите ни със своя жив пример. Да прозрем истината, че думите на Христа са: “бъдете свети, защото и аз съм свят“. Затова ние сме призвани да вървим по примера на светостта и да знаем, че тази святост е достижима и България е страната на светостта, на светиите. Дори и днес тя крепне силна, мощна по молитвите на онези, които следват неизменно Господа Иисуса Христа.
В тази неделя - Втора след Петдесетница, ние ще разгледаме Апостолското четиво, което днес е иззето из Второто послание на свети апостол Павел до коринтската църква. Той много точно, ясно и директно говори на християните, като казва – „Бог, който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия проявено в лицето на Иисуса Христа“. Свети апостол Павел ни открива, че ние имаме вяра, че уповаваме в единия истински Бог, Който е творец на всичко видимо и невидимо. Апостол Павел подчертава, че става въпрос за истинския Бог, който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината. И той е този, когото почитаме, а не някакъв идол или творение на човешките ръце, или човешкия ум. Почитаме Този, Който е владетел на всичко, Този, Който озари сърцата на християните, на хората, за да бъде в тяхното сърце светло и открито познанието на славата Божия. Тази слава Божия се проявява в лицето на Иисус Христос.
Човек не може да достигне съвършенство, ако не вярва в Бога чрез Иисуса Христа и по благодатното внушение на Светия Дух. Ако кажем, че обичаме Бога, а не почитаме Неговия Син и Светия Му Дух, тогава ние не почитаме Бога, а просто спекулираме с вярата. Защото всеки един, който обича Бога знае Неговия Син, знае и Светия Дух, който беше и който е от начало до край с Бога. Божията слава се проявява в лицето на Иисуса Христа, в търпението, в смирението, в любовта, в покорността. Все неща, които ние виждаме в лицето на Господа Иисуса и да се покоряват сърцата ни на Бога. Почитаме Бога – Твореца на небето и земята, този, който ни вдъхновява, направлява нашия живот към Евангелската истина в името на Исиуса Христа.
„Това съкровище“ – казва апостол Павел – „ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам“. Свети апостол Павел говори на коринтската църква за великото смирение. Говори на християните от Коринт за това какви трябва да бъдат техните намерения и настроение. Именно, че трябва да пренебрегват гордостта и да следват личността на Господа Иисуса Христа, която преди всичко беше образ на смирението и негово въплъщение. Ние носим в глинени съдове съкровището на Светия Дух – помазаността, избраността т.е. носим я в нашите материални тела, които днес ги има, а утре ги няма. И всичко това не е случайно, а за да се прояви преизобилната сила на Бога върху нас. И не да отдаваме почит на нашите достойнства и възможности, а на Бога, който дава да се прославя материята в Него и да се възвеличава, да се обновява и да бъде съвършена.
Свети апостол Павел говори на коринтяните да извисят своя ум към Бога, който е силен да направи от немощните им тела – силни, божествени и в тях да се яви Божията сила и да се прослави Бог, а не ние. Когато човек е силен, когато има и красиво тяло, той се превъзнася пред другите, гордее се и отдава това на себе си, а не Богу – твореца на всичко видимо и невидимо. Така е и с вярата. Ако ние мислим, че сме силни и сме покорили вярата в себе си, тогава гордостта ни обзема и ние губим и това, което имаме – казва свети апостол Павел - „отвред сме наскърбявани, но не стеснявани. В затруднение сме но се не отчайваме. Гонени биваме но не изоставени. Повалени биваме но не загиваме. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и живота Иисусов да се открие в тялото ни.“
Свети апостол Павел изтъква пред всички, че търпението е следващото нещо, което трябва да притежава човек. Ние сме наскърбявани, обвинявани, но никой не може да ни стеснява. Ние сме в затруднение, но не се отчайваме. Ние сме гонени, но не сме изоставени. Бог не ни изоставя. Повалени биваме, но ние не загиваме. И всичко това е, за да се яви и покаже Божията сила.
В Евангелието се казва „Този, който убива тялото не може да убие духа, душата на човека. И за това ние трябва да се покоряваме на Единия Истински Бог – творец на небето и земята и да знаем, че в Него е съда, мерилото и всичко, което касае тукашния и вечния задгробен живот. И въпреки всички притеснения и смущения, когато сме с Бога, ние сме силни. За това в смирение трябва да отдаваме цялото си съществуване на Бога, за да бъдем изрядни и да бъдем достойни в нашия живот и служение, защото ние винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса. Та, както Той пострада и с това, което претърпя, ни показа истинския пример, по който трябва да живеем, за да се облагородяваме духовно, та Неговият живот да се открие в нашите тела. Каквото Той извърши – трябва да вършим и ние. Както Той търпя и се смиряваше – така и ние трябва да търпим и да се смиряваме. Както Той беше разпънат и убит – така и ние да се разпъваме заради Бога със всички добродетели, мъчени и изтезавани от това, което ни заобикаля в света.
Не е необходимо някой да ни гони и преследва, защото християните винаги са били преследвани и гонени. Както Христос възкръсна и се яви обновен, така и ние да възкръснем по неговия пример и тогава ще се открие в нашата плът живота, вечността и изобилието. Иисус Христос е пример за нас. „Смъртта действа в нас, а живота във вас“ – казва свети апостол Павел. Казва това не, защото е по-различен от другите, а защото има в предвид, че той апостолът, който проповядва и благовести, е гонен и преследван именно заради тези, в които сега се открива живота Христов. Свети апостол Павел познава и проповядва този живот. Смъртта действа в телата на неговите братя и в него. Тя ги обгръща и покрива, защото те вършеха Божието дело, а когато се вършат Божиите дела това означава живот, а смъртта се бори с живота.
Светият апостол Павел казва, апостолите станаха залог, за да може вярата, която проповядват на християните, да се открие в тях и живота да преизобилства в тях. А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, като знаем, че Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.”
Свети апостол Павел добавя, че ние имаме същия дух на вярата и той не е случаен, а както писаха и говореха онези преди нас – стотици хиляди години преди нас - „говорих защото повярвах. „И ние вярваме – казва - и няма сила, която да ни отклони от тази вяра. И ние говорим като имаме силната надежда и убеденост, че Бог Творец на всичко видимо и невидимо, който възкреси Господа Иисуса ще възкреси и нас апостолите, християните чрез Иисуса в Неговото име, и ще ни постави всички да бъдем заедно. Всички да бъдем едно. Всички да бъдем в Неговото царство. Да му се покланяме и да го превъзнасяме и възхваляваме, защото всичко е заради вас. Нашите трудове са заради вас – християните за да се спасите, да повярвате и да покорите сърцата си и естеството си на Бога, и да кажете : „Да бъде Божията воля. Да бъде Божият благ промисъл изпълнен в нашите сърца”. Това е, за което се борим ние.
Казва свети апостол Павел: „та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.”
Всичко, което правим е, за да ви научим да учите и вие, да се разраства словото Божие – истинното, действеното, съкровеното Божественото, спасителното слово, за да може чрез вашите трудове, то да произведе у мнозина по- голяма благодарност, за слава божия.
Какво значи благодарност за слава Божия? Първо да покорим сърцата си на Бога. Каквото и да се случва в нашия живот, каквото и препятствие, изпитание и изкушение да застава пред нас, да благодарим на Бога за всичко. Защото Той винаги ни дава всяко нещо, от което имаме нужда за спасение. И няма нещо, което да не е за наша полза. Да достигнем благодарността за слава Божия, т.е. да разбираме, усещаме, осъзнаваме това, което Бог прави, иска и действа с нас и върху нас. По-голяма благодарност означава да разбереш Бога, да станеш едно с Него и да няма нещо, което да те отклони от Неговото име, и от истинското Христово благовестие. Свети апостол Павел наставлява християните, наставлява всеки един от нас да бъдем живи, действени, разбиращи и чрез всичко онова, което ни се проповядва, да живеем вечно. Амин.
Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 22.06.2014 г.
*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 171. Това апостолско четиво отговаря за 15 Неделя подир Петдесетница.