top of page

3 Неделя на Великия пост – Кръстопоклонна*



„И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме. И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието. Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях. И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ. Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове, и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ; и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове. И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон. Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих"; както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".“

(Евр. 4:13-5:6)


Възлюбени в Господа братя и сестри,


Намираме се в Третата неделя на Великия и спасителен пост, утвърдена от светите Отци като неделя Кръстопоклонна.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес е иззето из писанията на свети апостол Павел до евреите - до тези, които бяха от неговия род, от неговата вяра, тези, които не приеха Христа, и тези към които той насочва днес своето духовно внимание, наставление, проповед. И чрез тях насочва вниманието си към нас, за да прозрем, да разберем, да усетим и да се вдъхновим, че Господ Иисус Христос е онзи велик Първосвещеник, който трябваше да дойде. Този, който дойде, за да изкупи греховете на човеците със своята саможертва и ни удостои да бъдем чеда на Единия Истински Бог.

Тази Кръстопоклонна неделя е посветена на това ние да бъдем вдъхновени от честното дърво, на което беше разпънат Господ Иисус Христос. Оръжието и оръдието на страданието в римско време се превърна в оръжие крепко за християните, чрез което оръжие ние побеждаваме всяка страст, всяка неволя, всяко духовно и телесно страдание. Прекланяйки се днес на честното дърво, ние се прекланяме на самия Господ Иисус Христос, който беше разпънат на това дърво и преминавайки през разпятието, ни даде надеждата, когато погледнем на това дърво с вяра, надежда и любов да получим от Бога всичко онова, от което имаме нужда за спасение.

Днес свети апостол и проповедника на народите Павел ни наставлява с нещо, което трябва всеки един от нас да знае, за да бъде правилен в своята вяра и духовно намерение. „Няма твар скрита за Бога, а всичко е голо и открито за очите на оногова, пред когото ние ще отговаряме“. Първите думи от днешното Апостолско четиво ни показват наистина една велика тайна, че няма нищо скрито за Бога. Нито човек може да скрие нещо от Бога, нито каквото и да е тайно да се случи и то да не е открито, да не е явно, и да не е знайно от Бога. Всичко, което се върши и най –вече, което вършим ние човеците, е знайно от Бога. Бог знае дори и да не сме направили нещо, а само да сме го помислили, защото, както четем в Свещеното Писание, когато Христос проповядва и изцерява, угажда на хората, и според книжниците, нарушава закона и те помислят за това в своя ум, без да говорят, без да реагират,“ Христос„- казва писанието - „разбра с духа си и им отговори“. Това е отговорът днес, че Бог знае всичко за това, което вършим и за това, което мислим. За Него няма скрити неща, "а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме".

А пред кого ще отговаряме? – Пред Бог, пред Твореца на небето и земята, пред Този, Който ни създаде, пред Този, Който отдаде Своя единороден Син, за да пострада и да ни изкупи от греха. Ще отговаряме пред Великия, Вечния.

За това всеки един от нас трябва да знае, че каквото и да върши, каквото и да мисли, то е открито пред Божите очи и ние ще отговаряме пред Бога за това, което сме, за това което правим, за това което мислим. "Като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса Сина Божий нека се държим о вероизповеданието“ – казва свети апостол Павел на евреите.

Той им свидетелствува, че имаме велик Първосвещеник, че и ние имаме такъв, който е над всички Първосвещеници, който веднъж дошъл, веднъж посветил Себе Си, веднъж принесъл Себе Си в жертва за греховете на човеците не е необходимо да има повече първосвещеници и повече да има жертви, защото жертвата, и първосвещеника е Христос, който е велик, който е съвършен и който премина през небесата. И нека ние, които го познаваме, нека ние, които знаем писанията насърчаваме, казва свети апостол Павел – „да се държим във вероизповеданието" и да не го изоставяме, да не го пренебрегваме, а да го пазим и да го съхраняваме и да го проповядваме. "Защото“, казва той, „ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувства в нашите немощи, а такъв, който е изкушен като нас във всичко, освен в грях“.

Господ Иисус Христос, казва писанието, е първосвещеник. Той е този, който наистина дойде на земята, който беше пратен от Бог Отец, който прие човешка плът, който беше като нас човеците, защото – казва свети апостол Павел – да ни съчувствува в нашите немощи, който стана като нас, претърпя всичко и търпеше, което човеците търпяха, а и падаха в различни сътресения: духовни, телесни. Във всичко Той беше като нас, но Той се показа силен пред греха, Той победи греха. И затова казваме: „Единствено Ти Господи си безгрешен. Твоята правда - е правда вечна и Твоето слово е истина.“ (Из Панихидата)

Христос - казва свети апостол Павел – „ни съчувства в нашите немощи". Той не е изкушен като нас освен в греха. Той победи този грях. Победи го и всеки, който вярва в Него, който вярва в Иисус Христос днес е победител над греха, победител над това, което ни тегли към падението, към земното, към вещественото.

И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ“ – казва свети апостол Павел на евреите.

"Нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта". Този престол на благодатта е наистина безгрешният, праведният живот, който ни води пред Бога, и който ни прави Негови достойни чеда и ние приемаме „благодат въз благодат“(Йоан 1:16). Не трябва да плаче човек, че греши. Напротив трябва да се радва, защото когато грешим, когато падаме в някое престъпление духовно ние, вървейки, упорствайки, падайки и ставайки, ставаме силни и знаем, че Господ ни е посетил“.

Казано е в Писанието: „защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си.(Пр.Сол. 3:12). Ако наказанието е в това да падаме в грехове, нека да ставаме и така това наказание ще бъде за нас помощно средство, чрез което ние ще се издигнем в очите на Бога и ще станем негови достойни чеда, защото само чрез падението, и изпитването човек може да стане съвършен. Христос това ни показа. Той се бори. Той страда и победи. И тази победа я завеща на нас - да бъдем като Него, защото няма християнин, който да не живее Христовия живот и да бъде такъв. Този, който върви по стъпките на Бога, този, който върви по стъпките на Христос – той е истинският, този, който може достойно и с гордост да заяви, че е син на Бога.

Защото всеки първосвещеник е между човеци избран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени понеже и сам е обложен с немощ; и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове“.

Тук ни се показва, че ние, които вярваме в Иисуса Христа, които сме го приели като наш Спасител трябва да знаем, че Той не е обикновен първосвещеник, като тези, които се избират от хора и за хора се поставят, които е необходимо да принасят първо жертва за себе си, да бъдат очистени те, и след това за греховете на народа. Те са обложени с немощи и затова хората, които служат на Бога, и които призовават тези, които са обложени в немощи самите са такива като тях. И за това е длъжен този първосвещеник първо да принася жертва за себе си, за своите грехове и след това за хората.

Това, което ни показва днес четивото чрез думите на Господа Иисуса Христа, които са вдъхновени от свети апостол Павел и той ни ги предава е, че Христос не е човек – той е Богочовек, той е съвършен човек и съвършен Бог, и че той не е като останалите първосвещеници, защото не принася жертва за Себе Си. Той не принесе Себе Си в жертва заради това, че е грешен и че Той има нужда, а принесе Себе Си в жертва Богу заради нас човеците, заради нашето спасение. И това всеки един от нас трябва да го разбере и да го знае. „Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.(Мат. 20:28) – пише в Писанието.

Ето защо ние, прекланяйки се днес пред тази саможертва на Господа Иисуса Христа, прекланяйки се пред това, че Той дойде, пострада за нашите грехове, Го възвеличаваме и възпяваме, защото това е съвършената християнска любов – да положиш душата си за своя ближен. Това ни завеща Христос и показа на всички със своето кръстно страдание и с това, което претърпя като беше заловен, бичуван, бит, разпънат, прободен и на кръста издъхна. „И никой се сам не сдобива с тая почест„ – казва светия апостол Павел – „освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон“. Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, „а го прослави Оня, Който му е казал: „Син Мой си Ти и Аз днес Те родих“; както и другаде казва – „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“.

Тези думи отново потвърждават, това което говорихме, защото ние знаем и вярваме, че Бог Отец проводи Своя единороден Син да ни спаси от греха, да съкруши главата на змията, която послужи за греха и чрез това да ни спаси, и обнови, и ни направи отново, и отново достойни Божии чеда, и наследници на Божието царство. Христос беше прославен не от Себе Си, а прославен от Бога. От Оня, Който бе казал в древността Бог Отец, Йехова, Йахве: “Син Мой си Ти. Аз днес Те родих.“ – Това се отнася за Месията, за бъдещия Спасител, за Божия помазаник. Този, който от древни времена, очакваха всички. За него Бог каза чрез устата на пророците: „Син Мой си Ти. Аз днес Те родих.“ Син Мой, Аз, Те Родих – всичко с главна буква, което означава, че Бог говори за Себе Си, че Бог говори за Сина Си, а не пророкът говори за себе си или за своите синове, което показва в действителност, че това са Божиите думи, отнасящи се за Спасителя на света Господ Иисус Христос. И на друго място цитира свети апостол Павел - и не случайно цитира на евреите тези думи от Стария Завет, от тяхното вероучение - за да разберат, че става въпрос не за някой друг, а именно за Този, Който е предречен, предсказан, за Когото е пророкувано – „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“ - Христос.

Кой е този чин на Мелхиседек? Кой е този свещеник? Знаем, че Мелхиседек - в Свещеното Писание само веднъж на едно място се говори за него - посреща Авраам и Лот. Посреща ги в дъбравата Мамре (Бит. 14:18–20) и там излиза, не по обичая да посрещне своите гости, а по един друг начин, който показва, че тук става въпрос за месиански предобраз на Господа Иисуса Христа. Нито е споменато кога е роден Мелхиседек и дали е роден, нито кога умира и дали умира. За него се споменава само, че той е бил свещеник на Бог Всевишни и излиза да посрещне своите приятели – тези, които са победители – Авраам и Лот не с нещо друго, а с вино и хляб. И за това казва и светия апостол Павел: „Ти си свещеник навеки Мелхиседеков“. Тоест както в Стария Завет не е описано неговото начало и неговият край, така и Христос е без начало и без край. И както Мелхиседек посрещна с хляб и вино своите другари, приятели, едноверци, така и Христос ни дава своето тяло и кръв да се приобщаваме с Него и чрез това да живеем вечно. За това и апостол Павел цитира, показва на евреите да проумеят, и да не бъдат гонители на Христос, а проповедници Негови. Да не бъдат такива, които Го преследват, а да бъдат разпространители на словото Божие, защото: Този, който им проповядва Христос е оня, който Бог споменава, като казва „Син Мой си Ти. Аз днес Те Родих“. Той е онзи свещеник без начало и без край, който дава тялото Си и кръвта Си за спасението на човешкия род.

Нека, подбудени от тези слова, да почитаме и да се прекланяме пред Господа Иисуса Христа, да Го приемем, да се вдъхновим от Неговия живот, да му подражаваме и да бъдем не невярващи – а вярващи, не унили – а радостни, не загубили надежда, а изпълнени с любов и с преданост към Бога. Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 23.03.2014 г.


*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 329.

bottom of page