„И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме. И тъй, като имаме велик Първосвещеник. Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието. Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв. Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях. И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ. Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове, и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ; и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове.И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон. Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих"; както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

(Евр. 4:13-5:6)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Неделята, в която се намираме днес е Трета на Великия пост, посветена на Кръста Христов, на Който бе разпънат нашият Спасител Господ Иисус Христос. Неделя, която е утвърдена от светата Църква като Кръстопоклонна. Тоест днес в храмовете се изнася за поклонение Честният Кръст, за да може християните, навлезли във великопостниия покаен период на молитва, на бдение на духовно извисяване, да приемат кръста Христов като свое бреме и чрез това, покорили сърцето си Богу, видели Христовата саможертва и дара Божий, който им е даден, да преуспяват още повече в благодат пред Бога.

Чрез припомняне кръстните страдания на Господ Иисус Христос по средата на поста, Църквата иска да подсили верните в подвига на поста, тъй като почитта, отдавана на светия Кръст се предава на Самия Господ Иисус. Дървото на живота бе посред рая. Адам съгреши в средата на деня, затова и в средата на Великия пост се издига Кръста - дървото на спасението. Когато тръгнем по нагорен път, бързаме да достигнем до някое сенчесто дърво; да се подслоним, да отдъхнем под него и така, с подновени сили, да продължим да се изкачваме нагоре. Тъй и през Великия пост Църквата издига св. Кръст, дървото на живота, и укрепени във вярата за спасението, дошло чрез него, да съберем сили в подвига на поста.

Светият кръст дава сила в подвига на спасението. Някога той е бил оръдие на най-позорно и жестоко наказание. Но след като се освети със страданията на Христа Господа, той стана мощна благодатна сила срещу злото и греха, чест и слава за вярващите. "Кръстът е пазител на цялата вселена, кръстът е красота на Църквата, кръстът е сила на царете, кръстът е твърдиня на верните, кръстът е на ангелите слава, а за демоните - язва" - пее Църквата всяка сряда и петък.

Така св. Кръст се показва като"слава на ангелите, а на демоните - язва".

Първото четиво, което ще разгледаме днес е Апостолското, което е иззето из писанията на свети апостол Павел до Евреите. Свети апостол Павел разяснява на евреите чрез писанията и Стария завет истините за Бога и най-вече съкровената истина за Сина Божий, за Месията Иисус Христос, когото евреите очакваха да дойде, Който дойде в света и даде възможност на човеците за спасение и вечен живот. Той се обръща към евреите с думите, които се отнасят и за нас съвременните християни: „няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.“

Чрез своите думи свети апостол Павел ни дава едно свидетелство, че Бог знае всяка тайна и няма нищо, което да е скрито за Него нито видимо, нито невидимо. Нито човеците могат нещо да скрият от Него, нито ангелите. Той е всезнаещ и познава и най-тайните места на човешкото сърце. Но апостола ни открива нещо, което е много важно, че ние ще отговаряме пред Него, пред виждащият всичко Създател. Апостолът ни разкрива тази дълбока тайна, че ние не можем нищо да скрием от Него, защото пред Неговите очи всичко е открито и ние ще даваме отговор за всички свои деяния. Необходимо да възкресим тази тайна в сърцата си и да помним за това. Да живеем в страхопочитание пред Бога и да почитаме и изпълняваме Неговите заповеди. „И тъй“ – продължава свети апостол Павел – „като имаме велик Първосвещеник. Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието. Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв. Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.“

Светият апостол казва на евреите, които почитат първосвещеника си, цялата духовна йерархия, свещеничеството, които знаят Писанието, че имат Велик Първосвещеник, който е Иисус – Син на Бога и чрез това да държат своята вероизповед, своето вероизповедание, което се базира и основава на Сина Божий, който премина през небесата и е не просто човек, а богочовек. Апостолът им говори, че този Велик Свещеник може да им съчувства и да чувства техните немощи. Той знае какво се таи в човешкото сърце, защото и Той бива изкушаван като нас във всичко, но Той не се поддаде на дяволската лъст и измама, а покори дявола, като го прогони от Себе Си, Той не се покори на греха.

Всеки един първосвещеник е изкушен и в грях, но Господ Иисус Христос, за Когото свети апостол Павел казва, че е Първосвещеника, от Когото имат нужда богоизбраните – евреите – Той не е изкушен в грях. Той е чист от грях и в Него не е намерен никакъв грях, защото Той го победи като се опълчи срещу дявола. И затова е казано: „Опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас.“ (Яков 4:7) Тази сила и мощ виждаме в личността на Сина Божий Иисус, когото проповядва свети апостол Павел и когото ни наставлява да следваме. На Него трябва да подражаваме според силите и възможностите си. Да прогонваме дявола и да покоряваме сърцата си Богу.

„И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ”.

Ние – казва свети апостол Павел – знаейки тази велика тайна, знаейки достоверно това, че Христос е Първосвещеника, който победи греха и който се жертва за нас нека дръзновено да „пристъпваме към престола на благодатта”, към престола на Бога, за да може, покорявайки сърцето си на Бога, „да получим милост”, „да намерим благодат за благовременна помощ”, за да бъде Христос наш помощник, за да бъде Бог наша опора и да може, получили откровение и познание чрез Светия Дух, да наследим живот вечен. Необходима е милост и благодат – тоест да получим милост и да намерим благодат. А това може да стане само тогава, когато покорим сърцето си на Спасителя. И милостта, и благодатта, които получаваме стават наша подкрепа във всяко едно положение. И тогава, когато имаме благовременна нужда от помощ и съдействие милостта и благодатта, които ни съпътстват чрез вярата в Иисуса Христа ни водят до победа, дават ни възможност да различим и познаем това, което не е Божие и да го преборим.

Всеки Първосвещеник за човеци се избира и за човеци е поставен „да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове”, за „да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ; и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове”. Първосвещениците, които както казва свети апостол Павел се избират измежду човеци, за човеци се поставят – тоест да служат от името на човеците пред Бога, да принасят дарове и жертви за грехове. Те стават ходатаи и проводници на Божията воля сред човеците, за да може да не бъде нарушена връзката между Бога и човека, която се проявява най-силно и мощно, когато човека следва онова, което сам е избрал, когато сам е измолил от Бога такова състояние – да бъде посредник и ходатай. Всеки Първосвещеник, добавя свети апостол Павел, е избран от човеците и е поставен да служи на Бога, да Му възнася слава, чест и поклонение и освен това, да принася дарове и жертви за грехове от името на човеците. Да принася жертвите за очистване на техните грехове, неволи, изпитания и падения и да бъде снизходителен и към заблудените, „понеже и сам е обложен с немощ”.

Този Първосвещеник, който е избран от човеци освен, че трябва да принася жертви е необходимо да бъде снизходителен към невежите и заблудените понеже и той сам е обложен с немощ – да бъде и заблуден и невеж, и да има грехове, и да преминава през падения. Затова, за да може да ходатайства пред Бога и да знае колко е тежко на хората, когато преминават през изпитания и падения, тъй като той сам е преминал през всичко това. Ролята на Първосвещеника още се състои в това да бъде състрадателен и утешител за човеците, тяхна подкрепа в трудните моменти и да ги назидава в доброто и полезното. И затова е длъжен, както за народа, така и за себе си да принася жертви за грехове – казва апостол Павел – и е длъжен като равен на онези, които са го избрали и поставили да служи той освен за греховете на народа е длъжен и за себе си да принася жертва. Да очиства освен народа и себе си, за да бъдат чисти и съкровени неговите молитви и възношения. Апостол Павел дава възможност да се направи разлика и да се разбере какъв е истинският велик първосвещеник Христос и онзи, който бива избиран от човеците.

„И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон. Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих"; както и другаде казва: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

Свети апостол Павел съпоставя първосвещеника, който бива избиран да служи от човеци и Великия Първосвещеник Христос – избран от самият Бог, сдобил се с тази почест по чина на Аарон. Христос не призова хората към себе си като първосвещеник и като велика личност, а се смири и бе поставен за Първосвещеник от Твореца на всичко видимо и невидимо, Който в Стария завет е казал чрез устата на светия пророк и цар Давид „Син Мой Си Ти. Аз днес Те родих.“

Свети апостол Павел на друго място допълва: „Ти си свещеник навеки по чина” на Мелхиседек, което потвърждава, че Христос не е поставен от човеци, а е избран от самия Създател, Който чрез устата на древните пророци засвидетелства, че Христос е Негов син и още „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков.“ Чрез тези слова той отъждествява Христос с Мелхиседек, който, както ни показва Свещеното писание е без начало и без край. Тези слова на Създателя свидетелстват, че и Иисус е без начало и без край. Той е бил преди света да се създаде и вечно се ражда от Бога. И апостол Павел казва, че Мелхиседек излезе и се нарече Свещеник на Бога Всевишни при Авраам, който го посреща в дъбравата Мамре не по традиционните начини на онова време, но с хляб и вино - предобраз на тялото и кръвта Христови, които по - късно сам Христос ни завещава с думите:

За да имаме жребии с Него и да наследим живот вечен и чрез тези символи Той да присъства в нашия живот, като плът и кръв, а не само като незрим символ или спазване на една повеля. Приемаме по примера – както казва свети апостол Павел – Христос като свещеник навеки по чина Мелхиседеков, който в месиански смисъл е образ на Спасителя Иисус Христос, който причести Авраам с тялото и кръвта и показа истинската жертва, която ще бъде дадена за спасението на човешкия род. Светият апостол наставлява, както евреите по своето време, така и нас днес да приемем Спасителя Иисуса Христа, да повярваме в Него и чрез Него да имаме живот вечен. Амин.

Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 03.04.16 г.