3 Неделя след Пасха - на св. Мироносици*



„В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби. Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светии и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото. Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях. И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Йерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.”

(Деян. 6:1-7)


Възлюбени в Господа, братя и сестри,


Намираме се в Трета неделя след Пасха, която е наречена на светите Мироносици. На жените, които се удостоиха първи да отидат на гроба, за да помажат тялото на Господа Иисуса Христа и да се удостоят да видят, и да станат участници на Неговото Възкресение, и първи да получат вестта за това велико нещо, което се случи в човешката история, а именно възкръснал да видят Господа Иисус Христос, Който Сам им се яви да им засвидетелствува това.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес, е иззето из духовните писания на светия апостол и евангелист Лука а именно „Деянията на светите апостоли“, която книга сам той пише като послание до Теофил.

„В тия дни“ – казва той – „когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите ропот срещу евреите задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби. Тогава дванайсетте апостоли като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.“

Това, което днес ни е дадено да четем по време на светата Божествена литургия е наистина показател, че Църквата винаги се грижи за своите духовни чеда. Както тогава, така и днес Църквата наставлява всеки един от нас да вникне в доброто и полезното, съкровеното, истинското, евангелското и чрез това да върви напред, и да постига своите духовни цели и намерения, а именно всеки един от нас да бъде достойно чедо на Бога, на Отца и Сина и Светия Дух.

В първите векове, колкото повече проповядваха апостолите, толкова повече хора се стичаха при тях и приемаха Свето Кръщение. Колкото повече чудеса вършеха, толкова повече сърца се пленяваха и те тръгваха да следват пътя на Господа Иисуса Христа. И виждаме от първите думи на днешното четиво, че учениците на Господа Иисуса Христа се умножаваха. Апостолите проповядваха и привличаха голямо множество не само евреи, юдеи, но и елинисти, езичници, прозелити, хора, които от езическия свят са обикнали Бога. Всички те се стичаха и Църквата се умножаваше и тя ставаше многобройна. Разбира се, както винаги, както навсякъде, така сега и тук, при светите апостоли в Църквата Христова започват да произлизат различни разпри и ропот и то не за нещо друго, а за дажбите, които всеки един е получавал като храна, като дрехи, като приношения. Едните са мислели, че са пренебрегнати, на другите е било дадено повече, както виждаме.

И то за дето казва: „вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби“. Не са били доволни елинистите спрямо евреите като са мислели, че евреите получават повече, а елинистите по- малко. Евреите са тези, които от рода и корена Давидов повярваха в Господа Иисуса Христа, а елинистите са онези, които от езичници и от прозелити станаха християни, станаха Христови последователи. Имало е между тях едно надмощие т.е. от евреите към елинистите, като богоизбран народ. Елинистите са смятали и са виждали, че техните вдовици, тези които имат нужда, не са добре обслужвани и пригледвани от страна на онези, които са раздавали дажбите и затова са започнали едни препирни, за които апостолите много точно, много ясно, за да секнат всякакви такива препирни и всичко да бъде заличено като спор, като една, бихме казали, война между тези две - една общност, но два народа, решават да направят следното.

За да се занимават те само и единствено със Словото Божие, да не се занимават със социални дейности и с разрешаване на разни спорове, те предлагат на Църквата Божия, на целия народ Божий да се събере и да изберат из между този народ седем души, които да имат добро име сред хората, да бъдат изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, за да ги поставят на тази служба. Да бъдат онези, които ще следят за правилното и еднакво разпределяне на дажбите, за да няма ропот, да няма притеснение, да няма недоумение и приказки. И тези седем души да бъдат наистина помощници на апостолите в това дело, за да могат апостолите да се занимават с Божието Слово, да бъдат отдадени постоянно на молитвата и да бъдат в служба на Словото. Това е едно мъдро решение, което взимат светите апостоли и това е един показател за всеки един от нас, че ние трябва да се стремим на нашето място, на което сме, с чиста съвест, с отворено сърце и душа да изпълняваме нашите обязаности, които ни е поверил Бог и с мъдрост, с добро име и с Дух Светий да напредваме в нашето звание.

Както и на друго място апостолите казват: „избраха седем човека, както им бе разпоредено от апостолите”. Църквата Христова избра седем души. И ние трябва да видим какво казаха светите апостоли, какви трябва да бъдат тези седем души. Да бъдат първо с добро име. Това е наистина един показател, че тези хора са добри, че те са смирени, че те са кротки, че те благоговеят пред онези, които имат нужда. Те благоговеят пред образа на всеки един, който е срещу тях като имат предвид, че това е самият Христос, че те служат Нему, че те прислугват на Сина Божий, както и Той Сам каза. Затова и те трябва да имат добро име в обществото, да бъдат изрядни в своето служение, да бъдат изрядни в молитвата, в проповедта във всичко и след това да бъдат изпълнени и с Дух Светий. Не може човек да има Дух Светий, както виждаме, ако няма наистина онова благоговение пред човеците, в които да вижда образа и подобието Божие. Да вижда в тях Онзи, Който каза: „Колкото сте го сторили на тия по-малките, Мене сте го сторили“.

И за това, чрез именно това служение, човек се изпълва с Дух Светий, както и казаха апостолите – първо да има добро име и след това, да бъде изпълнен с Дух Светий. И третото, което също е важно и е забележително, да бъдат изпълнени с мъдрост, т.е. да бъдат мъдри в своя живот. Това е нещото, което днес много липсва и на много от нас. Дори на всички. Да имаме добро име, да бъдем изпълнени с Дух Светий и да бъдем изпълнени с мъдрост.

Не случайно четем днес тези слова. Те ни подстрекават да имаме в себе си едното намерение да подражаваме в това да бъдем добри, да бъдем изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, чрез която да вървим разумно напред, защото светия Соломон – царят, който се прослави с мъдрост, когато Господ го попита „Искай от мене. Кажи ми какво искаш?“ Той нищо друго не избра освен мъдростта. Затова и ние трябва да се стремим в нашия живот да придобиваме чрез всичко онова, което ни заобикаля и в онова, в което вярваме и почитаме, а именно Единния Истински Бог, да се изпълваме с мъдрост. Именно тогава, както казахме, всеки от нас на своето място ще бъде изпълнител на Божиите заповеди независимо къде е, какво работи, какво изпълнява ще бъде изпълнител на Господните думи и ще бъде проводник на всичко това в сърцата и душите на хората.

И разбира се, независимо какво работи и кой е това не е само задължение на свещениците и на тези, които служат на Бога пред светия олтар като му принасят безкръвната жертва, но то е актуално за всеки един вярващ и поел кръста на Христа, да пребъдва в молитва и в служба на словото. Светите апостоли направиха това. Разпоредиха именно този момент, за да могат чрез своето време за молитва и служене на Словото, да привличат Божия народ, да привличат и утвърждават Божия народ във вярата и чрез това да призовават другите към живот съединен с Христа. Те не престанаха да пригледват всички, които имаха нужда, но те имаха вече помощници. Така и ние не трябва да мислим, че проповедта, молитвата е за едни, а за нас не е. Напротив апостолите в това разпределяне не омаловажиха служението на едните и другите, а напротив утвърдиха го като достойно и честно, и както те пребъдваха в молитва, така всички пребъдваха в молитва, но всеки на своето място, в своето служение, в своята отговорност. Защото апостолите не можеха да правят всичко. Не можеха всичко да контролират. Така и ние не можем като в тези думи вникваме – да знаем, да ръководим всекиго във всичко, защото ние знаем, че всеки има дарба и която, и дарба да имаме, ние сме длъжни да я разработваме, да се утвърждаваме повече и повече в нея и чрез нея да напредваме в Бога.

„Това предложение” на светите апостоли, продължава светия писател на „Деянията на светите апостоли“ „се понрави на цялото множество”, на цялата Църква, която беше „и избраха Стефана, мъж, изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях”.

Виждаме, че Църквата, когато беше помолена от апостолите да направи нещо, тя го направи. Всички се съгласиха с думите на светите апостоли, защото всички искаха да бъдат едно, всички искаха да бъдат в единомислие. Всички искаха да бъдат участници на Божието Царство в едно сърце, едни уста и една душа. Това се понрави, което казаха апостолите, на хората, на вярващите и избраха седем човека - първият, от които беше Стефан, който беше изпълнен със силна вяра и Дух Светий, ни и ви свидетелства Писанието и ние ще видим, че именно този пръв, който беше избран за помощник на апостолите се удостои да бъде и първият мъченик за вярата, убит от евреите затова, че изповяда вярата в Господа Иисуса Христа и не скри, и не се посрами от тази вяра. Избраха още други, които бяха евреи, които бяха и прозелити. А прозелит означава гръкоезичен човек, езичник, който е повярвал в юдейската вяра. От Антиохия беше Николай прозелит, който като такъв повярвал беше в Господа Иисуса Христа и беше прегърнал вярата, и виждаме ние, че избраха, и евреи, и прозелити, за да няма спорове между двата типа хора. Да няма спорове, че за едните има повече, за другите има по-малко. Както всъщност правим и ние всеки ден – за едните мислим, че има повече, за другите по-малко. Има винаги негодуване. И светите апостоли са разрешили това негодувание с това, че поставиха хора и от едните, и от другите, за да се приравни това състояние, и да няма спорове, а напротив да има мир, да има любов, да има единство между Христовата църква. Това са се стремили светите апостоли да направят- да умирят Божия народ и да покажат от там насетне как в Църквата трябва да се работи. Защото гордостта, защото презрението съкрушават всичко и вместо да има наистина единство, има само разделение.

Апостолите, като се изправиха тези седем души пред тях, те се помолиха и възложиха ръце над тях, като ги благословиха и утвърдиха в това служение.

„И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Йерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата”.

След всички тези благодатни мигове за единение и добруване на Божията Църква словото Божие растеше и броят на учениците, на онези, които тръгваха да следват разпнатия Господ Иисус Христос, се уголемяваше, разрастваше в Йерусалим и от Йерусалим навсякъде тръгна това разрастване, за да можем и ние днес да вярваме, и да изповядаме, и да се утвърждаваме в Христовото благовестие. Много хора се покоряваха. Много свещеници се покоряваха на вярата и всички изповядаха Единния Истински Бог в Отца и Сина, Единия Истински Бог в три – Отец, Син и Светия Дух. Амин


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 04.05.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 16.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.