„А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата. Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела. Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата. А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт. Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят - живот вечен. Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ”.

(Рим. 6:18-23)

Възлюбени в Господа, братя и сестри,

Намираме се в Четвърта неделя след великия празник Петдесетница, в която си припомняме за силната вяра – онази, която прави чудеса. Не обикновената човешка вяра, на която често се подчиняваме, без да осъзнаваме и поради това, вместо да напредваме в доброто и полезното, не само оставаме на място, но дори и затъваме. Показва ни се истинската вяра, към която Господ благоволи – без да гледа на лице, кой си, къде си и какво изповядваш. Той гледа в сърцето, вижда неговата чистота, гледа на човешкото в образа на човека, и благоволи да съдейства, и помага. В тази неделя нашето съзнание се прочиства и вдъхновява, за да подражава на Бога, да подражава на Господа Иисуса Христа. С мислите си, с настроенията си, с цялото си същество, да бъдем заедно с Бога. Апостолското четиво, което ще разгледаме днес, е иззето из писанията на свети апостол Павел до римляните – до римската църква, в което той говори и проповядва на християните в Рим. Говори им, че те като оставиха греховете и растат в правата, в истинската вяра, трябва да дават достойни плодове на Бога. Така, както в греха даваха плодове, така и в благочестието да дават плодове.

Той казва: „А като се освободихте от греха станахте роби на правдата. Говоря по човешки, поради плътската ваша немощ. Както предоставяхте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела“. Свети апостол Павел говори на римляните, а чрез тях и на нас днес, че ние, които се освобождаваме от греха, е необходимо да станем роби на правдата. Както човек, повлечен от своите грехове, става техен роб, така и ние, повлечени от вярата си в Бога, трябва да станем роби на правдата. И когато говорим за хората, които творят грях наистина разбираме, че са роби, които са пленени от примките на греха и не могат да се отърсят. Това робство е пагубно. Говорейки за робуването на правдата, на Бога, разбираме онзи вид робуване, чрез което ние се превръщаме в господари, в богоносни хора, които проповядват и благовестят със своя живот свободата в Христа.

„И тъй като на човеци говоря“ – казва свети апостол Павел – „говоря по човешки поради плътската ваша немощ“, за да разберете думите ми. За да разберете посланията така, както подобава, защото много често, когато ни се говорят благодатни думи, истински съкровищници се отварят на спасението, за наше благовестие. И вместо да ги разбираме като спасителни за нас, ние започваме да негодуваме и да ги изпълваме със съдържание, което ни е угодно. Затова свети апостол Павел казва, че говори по човешки, защото плътска е немощта на римляните и на нас днес. Мислим по плътски, защото сме плътски. Разсъждаваме като тленни, защото намеренията и желанията ни са тленни.

Затова и светият апостол Павел ни наставлява: “Както предоставихте членовете си да бъдат роби на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега предоставете членовете си да бъдат роби на правдата за свети дела.“ Светият апостол и проповедник на народите Павел говори на римляните и тези слова достигат и до нас сега, че както човек е всеотдаен в греховете и те дават плодове, така и ние, които сега сме се обърнали във вярата, повярвали сме в Спасителя, трябва да покори, себе си – нашите членове на правдата, на истината, на любовта Христова, за да вършим свети дела. Да бъдем свети, както казва Господ Иисус Христос „Защото аз съм свят“. Да бъдем свети означава да предадем целия си живот на Бога, да се борим с нашите членове, които ни товарят с бремето на плътта и ни теглят към греховете. Да изкореняваме всички тези неволи из себе си, според силите и възможностите си и чрез това, да се освещаваме. Не е лесно, но не е и толкова трудно. Не е непостижимо – напротив безброй хора са ни показали, че това е за нас, че всичко това ни е дадено и това е към, което сме призвани. Вярата е дар Божий. Господ дава различни дарби на всеки, за да възрастваме в тях, в Бога. Да укореняваме в себе си доброто и полезното. Да укореняваме в себе си правдата, която ни води към святост. Както когато човек е в греха създава греховни плодове, така и когато се обърнем към вярата, да изкореним греховните плодове и греховния живот, и да даваме достойни и сочни плодове, които да бъдат светост и правда. Апостол Павел казва: “Докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата“. Т.е. когато човек робува на греха, той не мисли за правда, за святост, не мисли за нищо друго. Защото онзи, който се стреми да бъде роб на греха, не може да мисли за правдата и да постига праведни дела.

И казва апостола: В едно такова настроение какво имахте? Какво дадохте от себе си за хората? „Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт.“

Така говори и наставлява свети апостол Павел християните от Рим и пак подчертавам и нас, днес, тук, сега в момента, че този, който е отдал себе си на греха и няма нищо общо с правдата, какъв плод може да даде? – Плодове, от които рано или късно, когато човек проумее, че Бог е този, към когото трябва да се стремим, се срамува и не може да вдигне главата си, защото именно техният край е смърт, както телесна, така й духовна.

„Но сега“ – казва апостол Павел – „когато се освободихте от греха и станахте роби на Бога, вашият плод е святост, а краят - живот вечен“. Той дава едно свидетелство на римляните, че са променили живота си и тази промяна няма да бъде напразна. Плодовете й ще бъдат святост и накрая – живот вечен. Светостта води към живот вечен. Няма святост – няма живот вечен. Затова и Господ Иисус Христос каза на апостолите: „Не се радвайте, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата и всичко ще ви бъде дадено и накрая ще наследите живот вечен“. Светостта прави чудеса. Тя покорява и дава живот вечен в името на Христа Бога, вечен живот в блаженство, духова неизследима радост. Вечен живот в Божиите двори, където има място за всички. Ние се освобождаваме от греха и трябва да ставаме роби на Бога, и нашите плодове да бъдат святост и живот вечен при отхождението ни от този свят. Към това сме призвани. Това ни учи днес Църквата. Да оставим тленното и преходното, греховното и да се стремим към Бога по начин, по който да се види промяна в живота ни към святост. И още тук на земята да сме почувствали и осъзнали вечния живот, защото отплатата, която дава греха е смърт. А дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса нашия Господ. Отплатата ще дойде и в единия, и в другия случай. Ако си в греха, отплатата ти е смърт ако си в Бога, в правдата, в светостта ще получиш дара, който е вечен живот в Христа Иисуса. Всеки получава своята награда. Ние обаче, които знаем каква е отплатата на едните и на другите не трябва да стоим със скръстени ръце, а да говорим, да проповядваме и благовестим, кой път води към погибел и кой към спасение. Кой път води към смъртта, и кой към живота. Всеки един от нас е призван да бъде апостол Христов. Всеки един от нас е призван да даде правилното свидетелство за вярата. И, подучени днес от свети апостол Павел, ние не трябва да се скриваме в нашите черупки и да негодуваме срещу това или онова, а да стъпим здраво на краката си и да тръгнем по пътя на спасението и да бъдем истински пример за тези, които не знаят кой път да изберат. Защото ние сме християни, но когато се поогледаме и видим истината за себе си и делата си, ще видим ли, че сме християни. Не. Защото няма да видим нищо християнско в нас. Думите на апостола не са само към онези, които сега пристъпват към вярата, а са към всички нас дори и към самия него. Така и ние, които четем днес, които наричаме себе си християни, които стоим в Божия храм, трябва да бъдем всеотдайни на тези слова. И личния пример, който даваме на хората да привлича, да вдъхновява, да осъществява всяка една мечта на Църквата Христова за спасение и вечен живот. Отплатата за този, който е в грях, е телесна и духовна смърт. Както е казано : “Той ще си отиде от този свят и никой няма да знае мястото му. Няма да го познава. А там, като си отиде ще бъде във външната тъмнина, където ще бъде плач и скърцане със зъби.“ И в двата случая резултата е пагуба, смърт, забвение. А онзи, който е предал себе си на правдата и светостта – неговото име остава за вечно свидетелство как да живее и се спасява човек, и разбира се придобива вечния и безсмъртен живот в името на Този, който ни го даде – Иисус Христос – нашият Господ и Спасител.

Нека вдъхновени от тези благодатни слова на свети апостол Павел до римляните се утвърдим във вярата. Да оставим греха и да станем роби на правдата Христова. Да търсим само и единствено царството Божие, и всичко друго ще ни се придаде. Амин.

Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 06.07.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 93.