5 Неделя на Великия пост – Преп. Мария Египетска*



„Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа, нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление. Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсваме осветява осквернените, за да се очистя плътта, колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!”

(Евр. 9:11-14).


Възлюбени в Господа братя и сестри,


Днес Апостолският текст е иззет из духовните писания и наставления на свети апостол Павел до Евреите. Но преди да го разгледаме нека си припомним, че се намираме в Петата неделя на Великия пост, която е посветена на една жена, на една отшелница, а именно, на преподобна Мария Египетска. Нейното име е много известно в християнският свят, защото тя беше жена лека, свободна, отдала се на плътските страсти, но в последствие прегърна вярата, прегърна Бога, вдъхнови себе си и послужи за нещо велико. А именно, да пребори всички онези страсти, в които беше паднала, които я бяха оборили. Да пребори страстите и да ни покаже, че в днешната Пета неделя от Великия пост, а и в целия ни живот, трябва да преуспяваме в доброто и полезното, да не отдаваме себе си на плътски желания, похоти и страсти. Да бъдем чисти според силите и възможностите си.

Защото тя живя в V – VI век, както ни свидетелствува нейното житие, в един от най-големите тогавашни градове – центрове, културни, просветни – Александрия. В този град тя водеше развратен и неправилен, недуховен, неточен, неистински живот. Тръгна обаче да съблазнява по корабите поклонниците и така стигна от Александрия до Йерусалим, където понечи да влезе в Божия храм, в гроба Господен, но невидима сила я спираше и тя разбра каква е наистина Божията воля за нея. След като беше дочула духовни разговори тя разбра, че животът, който водеше, който практикуваше, не беше правилен, не беше истински, се разкая, покая се в себе си и чу Божиите слова в храма в последствие.

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.“ (Марк 8:34) Тези думи възгоряха в нейното сърце. И тя като поживя и се потруди в този Божествен храм, чу Боговдъхновените слова на духовници, на проповедници, на поклонници и се отдели в пустинята, където прекара дълги години в борба със себе си, със страстите, със спомените си, защото всичко това я бореше и преследваше, но тя победи. Тя се показа мъжествена.

Казваме всичко това, за да покажем на себе си, че всичко духовно, което се стремим да разкрием и плътското, което трябва да премахваме в нас, не е нещо, което не можем да направим. Можем, стига да имаме волята, търпението и желанието да го сторим. Тогава става. Това ни показва и света Мария Египетска - всичко е възможно за този, който се труди в Бога и за Бога. Днес повече от всякога ние имаме нужда от чист живот, защото тогава животът беше друг, беше по-лесно човек да се отдалечава от блудните страсти и похоти. Но днес всичко онова, което ни заобикаля, ни тегли към плътта, към блудните и нечисти помисли и настроения. Накъдето и да се обърнем това ни поднася света. Затова в тази неделя на преподобна Мария Египетска ние виждаме, че всичко, което е плътско и преходно, то не ни е за спасение, а напротив, то е нещо, което ни тегли към Бога и Божественото и ни дава сили – сили, които са от Господа Иисуса Христа, който е Истинският Първосвещеник – първосвещеникът, който избавя всеки един от нас със своята кръв като се разпъна за нас и ни даде възможност да преуспяваме в Бога.

Както и днес говори свети апостол Павел в своето Послание до евреите: „Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага с по-голяма и по-съвършена скиния неръкотворна, сиреч не от обикновена направа, нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж за винаги в светилището и придоби вечно изкупление”.

Свети апостол Павел отново насочва нашето внимание към първосвещеника, към този, който беше негова основа в проповедта. Той говори на евреите за първосвещеника, защото иска да им покаже, че този, който проповядва, е истинският Син Божи, Месията, Пратеникът. Защото те почитаха и уважаваха първосвещениците и имаха нужда чрез именно един такъв момент за първосвещеника, той да им говори, а чрез това говори и на нас да разумеем, да знаем какво е делото, какво е служението, каква е истината за Бога, за Неговия Син, за всичко онова, което са написали пророците и да бъдем не незнаещи, а знаещи и спасяващи се.

Много пъти в посланието си до евреите свети апостол Павел говори за Христос като първосвещеник, защото наистина Той е този, който дойде, пострада и спаси човеците от греха, от падението, от злобата, от тщеславието, от нищетата. Оживотвори всеки един от нас, даде ни живот вечен, даде ни надеждата, даде ни спасението. Той дойде първосвещеник, да бъде първосвещеник на бъдещите блага. На тези блага, на които ние днес се радваме: на Неговата благодат, на връзката и общението ни с Бога. Даде ни благодатта да се наречем Негови чеда, да бъдем в Него ние и Той в нас, да наследим вечния и блажен живот – небесното царство. Даде ни се по-голяма радост – „по-съвършена скиния, неръкотворна”. Тоест тя не е направена от човеци, както човеците по обикновен начин тогава са я правили, а е нещо, което е в Христа и със Христа. Той е Този, Който Е скинията. И тя е „неръкотворна”. Тя не е направена от човеци, а е направена от самия Бог и води човека към спасение. Не е необходимо да се принася и кръв – телешка, козя, за да се пречистват греховете ни, както правеха древните. Както дори днес ние правим, когато правим различни жертвоприношения по различни традиции, вменени ни.

Той даде Себе Си жертва. Той ни изкупи със Своята кръв. Веднъж проляна не е необходимо повече да се пролива кръв, за да бъдем изкупени. Защото Христос Ни изкупи от греховете. Това, което ние трябва да правим е да се молим, да се молим Нему. Да бъдем съвършени в молитвата си. Да Му благодарим. Да бъдем в Него и Той в нас и чрез това изкуплението да пребъде навеки и завинаги, така че – тук говори свети апостол Павел за плътското, за телесното, за ръкотворното. А ние, наставени от Него, чрез това послание до евреите виждаме, че говорейки по този начин Той вдъхновява да проумеем духовния наш пастир и съкровен първосвещеник Христос, Който ни дава всичко в изобилие и не е необходимо да тичаме наляво или на дясно, за да търсим спасение, а да Го прегърнем и да знаем, че Той е Този, Който ни спаси веднъж завинаги. За нас е необходимо да повярваме, да се кръстим и да поддържаме печата на кръщението в нашето сърце непокътнат – казва свети апостол Павел.

„Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта, колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!”

Колко истински и правилни думи, потвърждение на това, което казахме. Щом кръвта на животни и пепелта от тяхното изгаряне по съответния ритуал извършени, осветяват осквернените хора, очистват техните грехове, тяхната плът, колко повече кръвта на нашия Бог, Който дойде и Се въплъти и стана човек, Който беше принесен в жертва за нашите грехове, чрез Светия Дух, принесе Себе Си непорочен – казва светия писател – съвестта ни от мъртви дела, от грехове, от пагуба, от всички онези дела, които денонощно, ежедневно, постоянно мислим и разсъждаваме върху тях, които ни водят към плътски дела, а не духовни, Той ще ни очисти, Той ще ни спаси. Той ни показва, че винаги благоволи към нас, стига да се обърнем и ние към Него.

В днешната Пета неделя на Великия пост говорихме за преподобна Мария Египетска, която беше плътска, беше блудница, беше жена, която се отдаваше на всеки. Бог я освободи, защото тя се покая и положи труд необикновен, нечовешки, за да се очисти от своята сквернота. Всичко това тя направи и постигна чрез Иисуса Христа.

Ние четем днес тези думи за потвърждение на това, което говорим, че Христос иска от нас: да Го прегърнем, да повярваме в Него и чрез това, да се освободим от примките на плътското, на преходното, на неистинното. Да придобием вечното и блаженото. Да придобием истинския живот. Важно и ценно е да открием смисъла на живота. Когато го открием и го знаем, тогава ще бъдем наистина свършени, спокойни, ще разбираме всичко онова, което е в нас и около нас.

„Мъртви дела” – казва свети апостол Павел. Тези „мъртви дела” са онези, които оскверняват нашето тяло, правят ни да бъдем земни, а не небесни хора, небесни жители. Тези „мъртви дела” ни правят да умираме, а делата на живота са добродетелите, които ни извисяват пред Бога, и които ние вкратце можем да кажем са вяра, надежда и любов. Чрез това ние преуспяваме и постигаме съвършенство в нашия живот. Придобили една добродетел, ние придобиваме всички. Света Мария Египетска придоби желанието, мъжеството да отстоява похотите и страстите и чрез това придоби всичко. Както са казали светите отци, че придобивайки и борейки се за една добродетел да гори в сърцата ни, ние придобиваме всички, защото не може постепенно да придобиваме една по една, а те вървят ръка за ръка, една до друга. Ние може да ги подреждаме, но те сами се подреждат в нашето сърце еднакво - всяка една до друга и преливащи една в друга. И всичко това, което споменахме, за което говорим е, за да служим на живия и истински Бог. Това не е случайно, защото всеки един от нас е призван в своя живот да служи на живия и истинския Бог. Не на лъжовни богове, не на плътта, не на страстите, защото много често идолопоклонството от древните е считано за прегрешенията към плътта. Идолопоклонството е свеждано до плътска заблуда и страст. Ние трябва да служим на Бога. На истинския Бог с добри дела, с добродетели, с чисти помисли и настроения, във всичко да бъдем духовни, а не плътски, не телесни.

В това днес, в Неделята на света преподобна Мария Египетска, ние се стараем да преуспяваме и да насочим нашето внимание - да бъдем не плътски, а да бъдем духовни. Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 06.04.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., с. 332.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.