„Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа, нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление. Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсваме осветява осквернените, за да се очистя плътта, колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог»!

(Евр. 9:11-14)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Неделята, в която се намираме е Петата на Великия пост, посветена на преподобна Мария Египетска, една от най-дивните пустиножителки на древната Църква, оставала за пример на целия християнски свят за смирение, търпение, борба със страстите, безпримерно покаяние и всеотдайна вяра във Възкръсналия Спасител Господ Иисус Христос. Името на Мария Египетска е много известно в християнският свят. Света Мария Египетска живяла през V – VI век в Александрия – един от най-големите по онова време градове. Тя била жена с безнравствен живот, позор за своите съграждани, съблазън, погибел. Обикаляйки по корабите да съблазнява поклонниците, тя стигнала от Александрия до Йерусалим. Един ден тя поискала да се поклони на животоносния Кръст Господен частица, от който се намирала в един от храмовете. И не мислейки за това, че нейният живот няма нищо общо с този Бог, на чистотата и любовта, на Който тя искала да се поклони, тя дръзновено поискала да влезе в храма. Но някаква сила я спирала; всеки път, когато тя се доближавала до вратите, тя бивала отхвърлена. Изпаднала в ужас, тя се обърнала към Майката Божия за помощ - и била допусната в храма. Но от храма тя не се върнала към предишния позорен живот. Тя чула Божиите слова в храма: „който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.“ (Марк 8:34) Тези думи възгоряват в нейното сърце и тя, след като поживяла и се потрудила в този храм и след като чула боговдъхновените слова на свещеници, на поклонници, се оттеглила в пустинята и там прекарала, в неописуем подвиг; в борба със страстите; със спомените си; в съвършена самота целия си останал живот до смъртта. Живот, който не бил живот на безплътно същество, но бил наистина живот на въплътения дух, оживен от покаянието и благодатта. На какво можем да се научим от този живот? Ние можем да се справим със своето влечение към плътското стига да имаме воля, търпение и желанието да го сторим. Света Мария Египетска ни показва, че всичко е възможно за този, който се труди в Бога и за Бога.

Днес повече от всякога имаме нужда от чист живот, защото тогава малко или много действителността е била друга. Било е по-лесно на човек да се отдалечава от блудните страсти и похоти. Но днес всичко онова, което ни заобикаля, ни тегли към плътта, към блудните и нечисти помисли и настроения. Накъдето и да се обърнем това ни поднася света. И затова в тази Неделя, посветена на преподобна Мария Египетска, ние виждаме, че всичко, което е плътско и преходно, то не ни е за спасение.

Апостолското четиво е иззето из посланията на свети апостол Павел до Евреите.

„Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа, нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление “.

Много пъти апостол Павел говори за Иисуса Христа като за Първосвещеник, защото Той е Този, Който дойде пострада, за да спаси човеците от греха, от падението, от злобата, от нищетата и чрез това даде на всеки един от нас живот вечен. Той е Първосвещеник на бъдещите блага – на тези блага, на които ние днес се радваме. Той ни даде благодатта да се наречем Негови чеда. Даде ни се и благодатта да наследим вечния и блажен живот – Небесното царство. Даде ни се по-голяма радост, по-съвършена скиния, която е неръкотворна. Не е сътворена от човек, а всъщност самият Иисус Христос е тази скиния. Не е необходимо да се принася кръв на животно, за да се очистят греховете ни, както правеха древните, както дори и ние днес постъпваме като правим различни жертвоприношения по различни вменени ни традиции, защото Той даде Своята кръв за нас и ни изкупи от греховете.

Това, което трябва да направим, е да бъдем съвършени в молитвата си и да Му благодарим, да бъдем в Него и Той в нас, и чрез това изкуплението да пребъде във нас во веки. Добре да помним какво казва апостол Павел, че за нас всичко е възможно чрез Господа Иисуса Христа, Който ни изкупи от греха като се жертва за нас на кръста, Който ни укрепява, защото силата Божия в немощ се проявява. Но не тази ленива, безплодна немощ, от която ние страдаме, която ни измъчва и погубва, а в другата немощ, в тази, която се ражда в човека от съзнанието, че не му достига това, за което той мечтае, единственото, към което се стреми със своите сили, но че чрез силата Божия, той може да достигне това. Тогава Господнята сила ще изпълни нашата немощ, както вятъра ще издуе крехките слаби платна и ще може да доведе кораба до пристана. Тази немощ, която се заключава в това, че човек се надява вече не на себе си и отдава себе си послушно, кротко в Божиите ръце, изпълнявайки Неговата воля, само с Неговата сила, тогава всичко става възможно: силата Божия в немощ се проявява.

Ние трябва да поддържаме печата на кръщението в нашето сърце непокътнат – казва свети апостол Павел – „защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсваме осветява осквернените, за да се очистя плътта, колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог“!

Тези думи на свети апостол Павел потвърждават това, което казахме по-горе. Щом като пепелта от изгарянето на животни, извършено по съответния ритуал, осветяват осквернените хора и очистват техните грехове, тяхната плът, то колко повече кръвта на нашия Бог, Който дойде и се въплъти и стана човек, Който беше принесен в жертва за нашите грехове, ще ни очисти от пагуба, от всички онези неща, върху които непрестанно разсъждаваме, а те ни водят към плътски дела, а не към духовни. Той ще ни спаси, ще ни очисти. Той ни показва, че винаги благоволи към нас, когато ние направим крачка към Него.

Днес, в Неделята на преподобна Мария Египетска, за която казахме в началото, че беше плътска, беше блудница – жена, която ни показва, че всичко е възможно чрез Господа Иисуса Христа, ние можем да си представим себе си в образа на тази жена. Целият ни живот е подобен на нейния, и като нея, искаме да се доберем до Неговото живототворно присъствие – и колко често не можем да направим това! Колко често ние искаме да се молим, но не можем; искаме да обичаме, но сърцето ни е каменно; искаме да съберем мислите си, а те се разбягват, разпиляват се; бихме искали с всичката си воля да започнем нов живот, но тази воля липсва – тя се е разложила на някакви съставни части, желания, мечти, тъга…, а сила в нея няма. Колко често ние сме подобни на морските вълни, които се блъскат в скалите, излитат и падат отново в морското лоно, нищо не достигайки. Рядко обаче ние спираме вниманието си на това. За миг ние скърбим, за миг ни боли сърцето, за миг си мислим: „Нима е затворен за мене пътят към Бога?”. Но после се успокояваме, забравяме, засмуква ни блатото… Не така се е случило с Мария Египетска: обзел я е ужас и тя се е хвърлила за помощ, за милост, за спасение. Ние трябва да се научим на това никога да не се отказваме, ако не сме успели да си пробием път към Бога, да стигнем до Него. Ние трябва да копнеем така по Бога, така да си проправяме път към Него, че накрая Божията сила и Божията милост да отвърнат на нашия зов и на нашето отчаяние, пълно с непостижима надежда.

Свети апостол Павел ни съветва да не извършваме „мъртви дела“ – такива дела, които оскверняват нашето тяло и ни приземяват, те ни умъртвяват, а делата на живота са тези, които ни извисяват към Бога, и са изпълнени с вяра, надежда и любов. Чрез тях ние преуспяваме и постигаме съвършенство в живота си. Придобили веднъж една добродетел – ние придобиваме всички.

Света Мария Египетска придоби мъжеството да отстоява пред похотите и страстите и чрез това тя придоби всичко. Както са казали светите отци: Придобивайки и борейки се за една добродетел да гори в сърцата ни, ние придобиваме всички, защото не може да придобиваме постепенно една по една, а те вървят ръка за ръка. Добродетелите преливат една в друга. И придобивайки тези добродетели да служим на Бога, защото това е призванието на всеки един от нас. Да служим на живия и истински Бог, а не на идоли, защото блудството, в широкия смисъл, който му придава Свещеното писание, това е идолопоклонническа привързаност към видимия свят. Блудството се заключава в това: вместо да насочим своята воля към едното потребно, към чистата любов към човека, към хората, към Бога, ние я разпиляваме така, че тя е разпръсната на всички страни, така че тя служи на всички желания, на всички идоли, на всички пориви. Затова ние трябва да насочим своите мисли и настроения към добродетелите, чистите помисли и във всичко да се стремим да бъдем духовни, а не плътски.

Затова, днес, в Неделята, посветена на света преподобна Мария Египетска, ние насочваме нашето внимание към примера, който тя ни дава със своя духовен подвиг, със своя живот. Такъв духовен подвиг не е по силите ни, но всеки един от нас може да направи това, което е по силите му, както казва свети апостол Павел, че за нас всичко е възможно чрез Господ Иисус Христос. Амин!

Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 29.03.2015 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., с. 332.