5 Неделя след Неделя подир Въздвижение



„…обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.”

(Гал. 2:16-20)

Възлюбени в Господа братя и сестри,


В Петата Неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към една картина, към един разказ, който показва колко е преходен нашият живот, и че това, което остава е човешката доброта и любов. Остава душата на човека, която е вечна, непреходна и незаличима. Всичко друго се забравя, залинява и изчезва, и не носи вечен живот за душата, а вечно осъждане и страдание. Именно затова, Господ Иисус Христос ни призовава да не бъдем вироглави, а да го приемем в сърцата си, в умовете си и в цялата си същност, за да има смисъл нашият живот и да сме достойни за вечността.

Намираме се в Пета Неделя след Неделя подир Въздвижение. В днешната Неделя, Църквата насочва нашето внимание към това да бъдем смирени. Да не превъзнасяме себе си, а да предпочитаме това, което е духовното, което възвеличава Бога и го възвеличава в нас самите. С нашето смирение, с нашата кротост, с нашата любов към тези, които са около нас. Най-вече тези, които не са просветени и имат нужда от Богопознание, от запознаване на това що е духовно, що е Божествено, що е чисто.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес, е иззето из писанията на светия апостол и проповедник на народите Павел. Той пише в посланието си до Коринтяни: „Бог и Отец на Господа Нашего Иисуса Христа, който е благословен во веки, знае, че не лъжа.“ Защо казва тези думи свети апостол Павел? Защото той обяснява преди това на Коринтяните как е преследван, как е гонен, как е бит. Как се стоварва върху него цялата злоба на езическия свят затова, че проповядва името, затова че благовести Евангелието на Господа нашего Иисуса Христа. Заради своята проповед той изтърпява и претърпява много гонения, различни мъки и изтезания, мъчения, за които той споменава на Коринтяните. И накрая им отбелязва, че той не лъже, защото Господ, Който всичко знае, Бог Отец, Който е благословен во веки и за Когото той благовести – Той е свидетел за неговата праведност. Затова, че той говори правдата затова, че той не лъже, затова че не изнудва онези, които призовава към Христа.

Той споменава в последствие още едно събитие в Дамаск - областния град, в който отива да благовести, да проповядва не веднъж и дваж. Цар Арета е пазил със стража града и е искал да хване Павел. И той е бил спасен по чуден начин. И „аз“ – казва той – „в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му.“ Това споменава светият апостол Павел в уверение на това, че той наистина е гонен и преследван за името Христово. И той е гонен и преследван, за да бъде накаран насила да млъкне, да не просвещава народа към Богопознание и да не го учи да се покланя на Иисус Христос, на Месията, на Спасителя.

Да се хваля не ми е за полза, а при все това ще мина към видения и откровения Господни“. Апостолът не иска да се хвали с това, че е гонен, с това че е преследван, да извисява себе си като мъченик и страдалец за Христовата вяра. Той казва: „Ще мина към откровения, към видения“, към нещо, към което всеки един от нас трябва да се стреми. И всеки това да предпочита. Това да бъде основата на неговата хвалба. Не, че е гонен и преследван, защото, отново казваме това, което споменахме и в началото, че днешното настроение на Апостолското четиво ни учи да бъдем смирени, да бъдем наистина духовни и да превъзнасяме Бога в нас, а не ние да превъзнасяме себе си. Защото всичко онова, което претърпяваме, което живеем и което преминава през нас заради Бога, то ни е дарувано, то ни е дар от Бога за наше духовно свидетелство пред света, че Бог съществува и Неговата сила и мощ е безкрайна.

Той казва след като засвидетелства, че ще мине към видения и откровения – „Преди 40 години зная един човек в Христа с тяло ли беше не знам, без тяло ли – не знам. Бог знае. Беше грабнат и отнесен до трето небе. И знае тоя човек“ – пак повтаря – „с тяло или без тяло - не зная. Бог знае. Че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори. С такъв човек да се похваля, но със себе си няма да се хваля, освен с моите немощи.“ Свети апостол Павел говори за видения и откровения. И чрез тях това, което е видял, това, което е усетил – с него се хвали. Т. е. с другия човек – духовния. С този, който е достигнал до виденията и откровенията, и който се е доближил до Бога, и е станал Боговидец. Т. е. видял е Неговата нетварна красота. Видял е Неговата радост. Видял е самият Бог, който обитава рая, и който е всичко сътворил и създал. Това е хвалбата, която всеки един от нас трябва да има. Че е достигнал Богопознанието. Не, че е претърпял едно или друго, а че е достигнал посредством всичко това Богопознанието и е станал Боговидец. Както и Моисей беше наречен Боговидец, така и всеки един християнин ни казва, и свидетелства свети апостол Павел – трябва да стане Боговидец, и с това да се хвали, а не с нещо друго, не с някакви други достижения. Т. е. да покаже във всичко и с всичко, че той е духовен, защото говорим за духовни неща в Господа, в Христа. Това, което ни споделя свети апостол Павел не е нещо случайно, а то е истинното състояние, в което трябва да пребъдва всеки един християнин, който се стреми да подражава на Бога и да бъде Негово духовно чадо.

“С такъв именно човек ще се похваля. Но със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи”. Отново виждаме дълбокото смирение на свети апостол Павел. Въпреки това видение, за което споменава, това откровение, въпреки че говори и за гоненията, които е претърпял, той казва: „няма да се похваля с тях, освен с моите немощи.“ Смирението, великото упование и всеотдаденост на Бога – това ни свидетелства също свети апостол Павел.

„Ако пък поискам да се хваля, няма да бъда безумен, защото ще кажа истина. Но аз се въздържам, не да не би някой да помисли за мене повече, отколкото вижда в мене или чува от мене и за да се не превъзнасям с премногото откровения даде ми се жило в плътта - ангел сатанин да ме бие по лицето, за да не се превъзнасям.“

Виждаме отговор на многото и различни въпроси, които ни вълнуват днес. Това видение се отнася за свети апостол Павел. Той сам го е изпитал преди 40 години и сам не знае как е било с тяло или не. Бог знае. Единствено в Божия ръка е всичко. „Достигнал е трето небе“ – и той казва – „зная един човек в Христа“. И тоя човек е самият той. Но в последствие виждаме, че той не се споменава в това, за да не се възвеличи. Той не иска да се хвали със себе си, със своите достижения, постижения, а скрива това. Уж, че знае един човек. Много и други апостоли са видели различни видения и чудеса, откровения Господни. Но той говори за себе си като такъв, който го е изпитал. Виждаме защо скрива и не казва, че е той, а „един човек“. Защото предпочита да не превъзнася себе си, да не се изтъква, за да не би другите да помислят нещо велико за него, което днес можем, особено днес, да се поучим и да го вземем в нашия духовен живот като един истински пример за подражание.

Да правим каквото е необходимо за Църквата, за Бога, без да мислим дали ще бъдем превъзнесени и дали чрез това ще се издигнем в очите на хората. Да бъдем смирени и кротки и тогава, в това, ние ще постигнем много повече отколкото можем. Но, за да се покаже, той сам казва, че „трябва да се смирявам, а не превъзнасям. Даде ми се в плътта ангел сатанин“, изпитания телесни, плътски, които да ме бият по лицето, „за да не се превъзнасям“, които да го смиряват.

И днес имаме в живота различни моменти, различни жила, които ни жилят по плътта, които бихме определили, както и той, като ангел сатанин, за да не се превъзнасяме в това, което сме, а да се смиряваме. Когато човек има правилното разбиране за духовните неща, той живее истинно в Евангелието, справедливо със себе си и с Бога. Знае, че е Божий, а не е собствен. Не принадлежи на себе си, а е на Бога, Който определя, Който знае, Който наставлява и Който ни дава онова, от което имаме нужда. Ние трябва да бъдем не превъзнасящи се, а смиряващи се и отдаващи всичко на Бога. Затова казва: „три пъти молих Господа да го отстрани от мене. Исках той да го махне, да го премахне.“ И ние днес искаме много неща Бог да махне от нас. Но той не ги маха, защото, както на апостола, така и на нас споделя същото: „Стига ти Моята благодат, защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по – голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова”. Колко мъдро, колко истинно споделя своето откровение свети апостол Павел към християните, към Коринт и към всеки един от нас. „Стига ти моята благодат”. И ние трябва да казваме винаги това. Стига ни Божията благодат за това, което ни е дал Бог, за това, че ни е отворил очите, за всичко, за това че ни е дал да дишаме, за това, че сме се родили. Защото силата на Бога, мощта Му напълно се проявява когато човек е в немощи.

И затова светите отци казват, цитирайки Евангелието, че когато човек е в изпитание, в немощ, Божията благодат е двойно и тройно върху него. Тя не отпада. Тя не се маха, не изчезва, а тя се утвърждава в човека двойно и тройно, за да бъде Бог този, който го носи на ръце. Свети апостол Павел ни говори да бъдем смирени, говори ни да бъдем кротки и да търпим всяко нещо, което ни е дадено за смирение. Не за друго, не за изпитание, а за смирение. Да осъзнаваме духовното и Божественото и в това да увеличаваме Божията милост, Божията любов, Божията благодат, която наистина ни затвърждава като духовни.

“Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си“ – казва свети апостол Павел и ние трябва да го отбелязваме – „за да се всели в нас силата на Христа. Защото силата Христова в немощ се проявява, когато ние падаме, когато ставаме, когато сме унизени и търпим, когато сме бичувани и се радваме, когато ни разпъват и се отдаваме в ръцете на Бога. Свети апостол Павел днес говори много красноречиво за това какви трябва да бъдем ние като християни. Да вярваме в Бога и да пребиваваме пред Него в смирение. Защото смирението е това, което дава благодат въз благодат. „Бог на горделиви се противи, а на смирени дава благодат.“ Колкото повече човек се смирява, толкова повече благодат приема от Бога. Ние сме духовни. Ние сме евангелски. Ние сме хора, които трябва да бъдем духово-евангелски същества и да знаем, че вярваме в Иисус Христос, в Отец, Син и Светия Дух и да подражаваме във всичко на Христа, на Бога, да подражаваме на апостолите, на това, което те са ни оставили като духовно съкровище, както и това послание и да живеем разумно, да живеем мъдро и да живеем богоносно. Амин!


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 02.11.2014 г.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.