5 Неделя след Пасха - на Самарянката*



“А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи. Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса. И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа. Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия. Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светии и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. Тогаз Варнава отиде в Тарс да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия. Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни. През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Йерусалим. И един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия. Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея; това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла“.

(Деян. 11:19-30)


Възлюбени в Господа братя и сестри,


Намираме се в Петата неделя след Пасха, утвърдена от светите Отци като неделя на Самарянката.

В днешната неделя ще се запознаем с Апостолското четиво иззето из духовните писания и наставления на светия апостол и евангелист Лука – Деяния на светите апостоли. Ние ще разгледаме по-подробно защо и коя е причината да се именува днешната неделя на „самарянката“ и да се прави това духовно възпоминание в нейна чест. В чест на събитието, което се е случило в Новия завет, в което Господ Иисус Христос проявява своята благост, кротост, любов и своето всеопрощение.

В първите думи на Деянията на светите апостоли, на четивото, което разглеждаме днес, виждаме, че християните са били гонени и преследвани. Те са били изтезавани. Те са били хора, които не са били добре приети не само от юдеите, но и от римляните, от езичниците. Християните са се разпръснали при гонението, което е настанало след убиването на Стефан – на първомъченика, на архидякона Стефан, който беше вярващ човек, с духовност, със сила, с мощ, който беше с добро име. Юдеите го убиха с камъни и християните се уплашиха от това и се разпръснаха и бягаха, и се криеха. Някои от тях стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия, и като стигнаха там, те не проповядваха словото Божие. Те не благовестяха словото Божие на никой друг, освен на юдеи. Освен на тези, които убиха Господа Иисуса Христа. Погубиха Стефана и ще погубват от тук нататък още много десетки, стотици хиляди благодатни духовни проповедници, мъже, жени и деца.

Те проповядваха на юдеите, защото така апостолите бяха наследили, така бяха приели в себе си, че словото Божие е само и единствено насочено към богоизбрания юдейски народ, който трябва да повярва, и който трябва да поеме по друг курс в своя духовен, социален и политически живот.

Но Божията воля е друга. Ние търсим едно, а Божията воля е съвсем друга. Божието слово не е било насочено само и единствено към юдеите, защото Бог дойде, стана плът, за да извиси, за да спаси човешката плът и природа, и да я издигне към Бога. Да стане човекът духовно, истинско, одухотворено същество. И не само юдеите, но всички хора по целия свят: бели; черни; жълти; всички онези, които се раждат и се множат по земята. За всички тях е насочено словото Божие. Имаше някои, които са били от тях, от първите християни – киприяни и киринеици. Киприяни означава от остров Кипър. Един остров, който приема благовестието Христово много рано, през апостолско време. От Кириния, град на о. Кипър, отишли да проповядват в град Антиохия. Отивали са в Антиохия, в големия град, за да проповядват и да благовестят. Там те говорили на елините - гърците. Те са благовестили Господа Иисуса Христа на тях. И както ни свидетелства писанието „и ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа.“

Божията ръка не е само върху юдеите. Не е била насочена само към богоизбрания юдейски народ. Божията ръка, Божията воля, Божият благ промисъл е бил насочен към всички човеци – към грешни и праведни. И това виждаме именно от това, че някои от християните - киприяни и киринейци, които са отишли в Антиохия, са говорили на елините, на езичниците. Благовестили са им Господа Иисуса Христа и те са повярвали. Обърнали са се към Бога и Бог ги е приел. Виждаме отново и отново, че Бог приема всеки един, който се обърне към Него. Той не приема онзи богоизбрания, който не го приема и Христос не го приема, както е писано „Ако вие не Ме приемете и Аз няма да ви приема. И ако вие Ме отхвърлите, и небесният Отец ще ви отхвърли.“ Затова онези, които Го приеха – Той прие, а онези, които Го отхвърлиха и Той ги отхвърли. (Матей 10:40)

„И ръката Господня беше с тях”. Какво означава ръката Господня да бъде с нас? Това означава да предадем цялото си същество на Бога. Само и единствено Нему. Да следваме Неговата блага и спасителна воля. Тогава ние ще бъдем смирени, тогава ние ще бъдем кротки, тогава ние ще бъдем изпълнени с всяка благодат и тогава ще придобием наистина Божията десница да бъде върху нас. Да ни закриля, да ни пази, да ни съхранява. Да ни наставлява по пътя, по който ние трябва да вървим. И да се отклоним, то Бог със Своята ръка, ще ни направлява да не се изгубим в бездната на без духовността, на невежеството, на лицемерието и на всичко онова, което няма нищо общо с Бога.

Тогава след като се е разчуло това, че са проповядвали някои от християните на елини, на езичнициq и че ръката Господня е била върху тях и Бог ги е благославял, и ги е наставлявал, и им е помагал, „дойде слух за това до Йерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия. Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. Тогаз Варнава отиде в Тарс да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия”.

Виждаме, че Църквата Христова, поела по един духовен курс да проповядва на юдеи, след като те отхвърлиха Бога. Наистина, по Божие внушение, Църквата Божия започна да проповядва на онези, които бяха отхвърлените. И виждаме, както пише и в писанието, ръката Господня беше там. Йерусалимската църква, като разбра какво се случва, изпрати Варнава да отиде в Антиохия и да се запознае лично. Дали е истина? Дали е вярно? Дали наистина това, което са разбрали, е достоверно? И когато Варнава отива там, той се удивлява на всичко онова, което вижда. Видял е Божията благодат да бъде върху хората и започнал е сам той с едно сърце, една душа, едни уста, да слави Бога заедно с Антиохийската църква, която е увещавал, която е наставлявал и сам той със силната вяра и с това, че е бил изпълнен, и той, и Църквата, с Дух Светий, и е получавал от всичко наистина вдъхновение да бъде безстрашен, и да бъде наистина апостол Христов, така както изисква Писанието.

„Той беше мъж добър” - Варнава и това повлия, и на християните да го заобичат, и да се изпълват още повече с Дух Светий и с вяра. И виждаме от тук, че да бъдеш добър е наистина един духовен подвиг. Поведение, което повлиява, щото хората да се обърнат към Бога, да се отвърнат от греховните си дела, и да пристъпят към славословие, молитва, пост, бдение Богу. Да отдадат и те, според силите и възможностите си, според добрината си, нещо в дар на Бога за свое спасение и за своя духовна утеха.

Пристъпи Варнава и видя Божията благодат да бъде върху Църквата, върху людете. Зарадва се и започна да увещава всички, да им проповядва с искрено сърце, да пребъдват в Господа, да пазят Господа, да не Го изоставят. Винаги във всичко да бъдат с Него, защото Той винаги е с тях.

И след неговата проповед още повече хора се присъединиха към Господа. Тогаз – ни свидетелства Писанието- Варнава отиде в Тарс да търси Савла. А Савла беше онзи, който гонеше и преследваше Църквата, и който, при убиването на Стефан, беше там и пазеше дрехите на онези, които го убиваха. Той получи знак от Бога, прозрение, духовно наистина вдъхновение. Видя Спасителя, Който го призова да Му бъде проповедник и да бъде не гонител, а сеяч на словото Божие. Той го намери и го доведе в Антиохия, където Савел започна, в тази духовна крепост, където има искрени сърца, където има вяра в Господа, където има добрина и Дух Свети, там го доведе, за да се учи и да се вдъхновява на пътя, който му предстои, да бъде проповедник и благовестник на Спасителя – този Когото той гонеше.

„Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни”.

Църквата е пребивавала в молитва, в пост, в бдение, в славословие не веднъж, не дваж и тук е казано „цяла година те се събираха”. Не означава, че само тази година те са се молили, докато Варнава и Савел са били там, но и след това, дори до ден днешен Църквата пребъдва там в славословие, в молитва, в единство. И именно от там в Антиохия, най-вече, първохристияните са наречени с Христовото име „християни“. Онези, които са повярвали и са вярвали в Иисуса Христа, те са се нарекли сами, а и хората са ги наричали християни. Те са били юдеи. Те не са били в друга вяра, а са вярвали в разпънатия Христос и от там идва и християнин.

През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Йерусалим. И един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия. Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея; това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла”.

Разбираме, че Църквата Божия е била направлявана от Божията десница. Имало е по онзи чин пророци, които са благовестили Божията воля на хората и са подготвяли богоизбраните и избраните, онези, които са се присъединили към спасителната вяра Христова, за бедствия, за неприятни моменти, чрез които те да бъдат спасени, да бъдат подпомогнати и не само те, но и да подпомагат онези, които са имали нужда.

Виждаме първата социална дейност, обществена, мащабна на Църквата в лицето на християните от Антиохия, които са помогнали на юдейската църква т.е. на християните, които са живели в Юдея. Те са ги подпомогнали като са събирали средства, храни и дрехи, и са ги изпратили по Варнава и Савла, за да могат наистина да бъдат спасени, да бъдат утешени. Агав е бил пророк, който е предсказал чрез Духа Светий, че наистина ще настане глад. И, за да бъде достоверно, светия апостол е посочил кога, през кои години, се случва това. Казва: „при кесаря Клавдия”. И днес да отвори човек историческите книги, политическите книги във всеки един момент от онова време ще види, че наистина е имало глад и, говорейки за евангелски събития, за библейски събития, ние трябва да бъдем (не случайно казваме това) убедени, че това са исторически събития, а не измислени моменти от живота на някой си, който е решил, седнал и е написал някакъв текст, който ние приемаме за свещен. И затова, за да бъде текстът с историческо съдържание, верен, достоверен, апостолите са посочвали имената и годините, и моментите и местата, за да бъдат християните в последствие не невярващи и съмняващи се, а вярващи и проповядващи достоверно Божието слово.

Тогава учениците са решили, събирали са средства и са помогнали на своите братя, които са живеели в Юдея. Това е един момент, който ни подтиква и днес всички ние да изповядваме тази силна вяра Христова и да бъдем добри, да бъдем наистина снизходителни, да бъдем хора, чрез които да се сее словото Божие с добър пример и най-вече да подпомагаме онези, които имат нужда. Да ги подпомагаме с благост, с кротост, за да може това, което искаме да ни правят хората, да правим и ние на тях. Когато ние имаме нужда и те да ни помагат. Когато те имат нужда - ние да им помагаме.

И затова всичко онова, което четем днес, е едно велико снизхождение на Бог към нас, Който ни посочва пътя, по който ние, съвременните християни, живеещи 2000 години след Христа, да бъдем истински евангелисти по сърце и душа. Да бъдем истински последователи на Духа Божий. Да не се отклоняваме нито на ляво, нито на дясно. Да не гледаме себе си, а да гледаме само и единствено Божията Църква, Божия народ, който заслужава наистина път съвършен, път към Христа, път към вяра, надежда и любов. Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 18.05.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 34.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.