6 декември - Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец


“Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, - та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас. Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре. Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро. А Бог на мира. Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа), нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин”.

(Евр. 13:17-21) (с. 424)



Благословени в Господа братя и сестри,


Намираме се, според църковния богослужебен календар, в десетата Неделя след Неделя подир Въздвижение, в която също така почитаме и възпоменаваме паметта на свети Николай Мирликийски Чудотворец, един от великите отци на Църквата, проводник, наставник, пример за подражание и осветител на пътя към Христа в душите и сърцата на хората. Той е живял през първата половина на четвърти век и е просиял в святост пред Бога, поради това, че безрезервно е отдал живота си на Христа, в труд, пост, молитва и подпомагане на най-малките Христови чеда. Умира на 6 декември 342 г. Изявил се е като голям, велик отец, проповедник, истински учител, който прочиствал учението на Църквата и нейните догми от еретичество, езичество и със своята духовност повлиял на хората да прегърнат Господа Иисуса Христа и да Го приемат в сърцата си. Светите му мощи се намират в Бари, където са обект на духовно поклонение и почит от всички християни в света.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес е свързано с чествания, почитания от Църквата свети Николай Мирликийски Чудотворец. Откъсът, който четем е из посланието на свети апостол Павел до Евреите. Сам Господ Иисус Христос, вдъхновява апостолите, а те вдъхновявайки се един друг, са покорявали народите с благото Христово слово, чрез което са показвали пътя към Христа, Който е „и Пътят, и Истината, и Животът“. Вдъхновение черпим и ние днес от Апостолското послание, написано до Евреите от свети апостол Павел. Той пише до евреите: „Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, - та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас.“ Едно слово, което ни показва, че Църквата в лицето на проповедниците, на хората, отдали сърцето си в служба Богу за проповед, вдъхновение и просвета на народа, трябва да бъдат наистина слушани, чувани и човеците трябва според своята духовност, вяра и добродетелен живот изпълнен с доверие, да им се покоряват. Има наставници, както казва свети апостол Павел, които наставляват на път Христов и на такива човек трябва да се покорява. И не само на тях, но и на всички наши наставници, които след Господа Иисуса Христа, вдъхновяваха народите с евангелското слово и най-вече със своя личен пример. Колко точно, мъдро и на място днес звучи този призив на светия апостол Павел. Християните трябва да се покоряват на своите наставници. Какво означава да си покорен на своя наставник? Това означава да имаш доверие в него, в Църквата, а когато имаш доверие към тях ти, разбира се, имаш доверие и към Христа Бога. Свети апостол Павел ни съветва да се покоряваме, защото е необходимо наставниците да вършат своята духовна, наставническа дейност с грижа към нас, с радост, а не с въздишки, тъй като това не е полезно. Когато не се покоряваме, нямаме послушание към тях, започнем да безчинстваме, тогава отците, наставниците, проповедниците страдат и вършат своята работа с въздишки. А е необходимо да я вършат с радост. Когато виждаш, че на онези, на които проповядваш и благовестиш сърцето е пълно с благодарност и всеотдайност към Бога, тогава благоговееш към тях и тогава многократно повтаря свети апостол Павел в своите послания не ти е трудно да се жертваш дори за тях. А когато виждаш, че напразно и напразно отиват твоите трудове, наставления и пример, не само, че се разочароваш, но вършиш всичко не със сърце, както е необходимо, а с въздишки. Затова и първите думи на Апостолското четиво са: „Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни.“ Това е онова, което днес липсва. И когато издирваме, когато търсим кой каква отговорност има и кой какво върши, е необходимо да погледнем първо самите себе си: кои сме, къде сме и какво сме приели за основа на нашия живот. И според мястото, на което се намираме, да работим, както казва свети апостол Павел, за да бъдем достойни в нашето звание. Щом има човек, който наставлява – покорявай му се, бъди послушен. Когато имаш хора, на които трябва да повлияеш духовно и да бъдеш пример, постарай се. Взаимни са тези неща. За съжаление, ние обаче днес гледаме тези, които са около нас, а не гледаме себе си и затова няма развитие, няма напредък, няма духовност и затова се сърдим и негодуваме, и вместо да напредваме в Бога ние стоим, затъваме, и дори залинява и изчезва духовното от нашата същност. Така че е необходимо всеки да върши своята работа. Онзи, който наставлява – да наставлява, онзи, който е наставляван - да се покорява и да бъде послушен, защото се казва, че онези, които наставляват, бидейки длъжни да имат задължение и отговорност пред Бога, Който им е дал това призвание, ще за всичко онова, което правят и са направили. Те са отговорни пред Бога за вас, за вашите души, тъй като се трудят за вас, за вашето духовно издигане и спасение. Необходимо е поощрение да има както за наставниците, така и за онези, които те наставляват, за да се върши всичко с радост, а не с въздишки и тъга, тъй като полезно е за нас е да има радост в сърцата ни. Свети апостол Павел говори това на евреите, защото те най-много от всички имат нужда да осъзнаят, че трябва да се покоряват на своите наставници, които са им говорили и откривали Христа Бога. Днес ние също трябва да се покоряваме на наставниците си в лицето на свети Николай, на светите отци, на апостолите, които вдъхновиха и покориха целия свят в Името на Христа. Нека да ги имаме за пример и да знаем, че е необходимо да се покоряваме на тяхната воля с послушание, разбиране, доверие. Да знаем и да бъдем убедени, че те се молят на Бога за нас и предстоят пред Неговата радост, пред Неговия престол за всяка една човешка душа.

Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре.“ – казва свети апостол Павел. Молитвата е един свещен акт, общение с Бога, разговор с Него. Затова и свети апостол Павел казва след като ги наставлява: „Молете се за нас“, с което иска да покаже, че и той е наставник, че и той е изпратен от Бога да наставлява човеците на път съвършен, път, който води към Христа.

И много често днес, когато говорим за наставления, за проповед трябва да разграничим кое е истинско и кое – не. Истинно е когато всеки, който наставлява прави това в Името Христово, а не е истинно тогава, когато наставляваме в своя полза, за да изпъкнем. Истинският наставник иска да изяви Христа, да бъде приет от онези, които наставлява, а онзи, който се стреми да изтъкне себе си – наставлява и пригажда Христа според своите страсти и похоти. И наставлявайки по такъв лъжовен начин, той привлича хората към себе си, а не към Христа. Затова е много важно за тези, които наставляват хората, да го правят с чиста съвест и пълно осъзнаване на своята отговорност пред Бога.

Затова свети апостол Павел казва: „Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре. Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро.» Свети апостол Павел наставлява Евреите, давайки сам себе си за пример, че съвестта на проповедника трябва да е чиста и, че трябва да е изпълнен със желание и настроение, което да бъде вдъхновено от послушанието и покорността на тези, на които проповядва, за да може с радост и лекота да благовести и изявява Христа Бога. Той свидетелства, че съвестта му е чиста и неговото желание е всички да бъдат в добри взаимоотношения един с друг — и наставници, и наставлявани, да имат доверие един към друг, когато се виждат наистина да бъдат с радостни сърца и с чисти помисли. Следвайки примера на апостола като християни и ние днес трябва да бъдем с чиста съвест и където и да отидем, каквото и да правим, да имаме и да получим добро отношение, разбиране и подкрепа.

Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро». Свети апостол Павел ги съветва да се молят, за да може тяхното послушание да го вдъхнови, за да постигне молитвеното състояние, което е нужно, за да им проповядва с радост и чиста съвест Евангелското слово. Това е един показател, едно мерило и за днешните ни взаимоотношения. Когато ние нямаме добруване между нас, добро отношение един към друг, тогава няма смисъл да се виждаме и да общуваме, защото полза няма, а има скръб и притеснение и общуването ни ще бъде лицемерно.

Необходимо е всеки да знае своето място, да върши своето дело, да бъде послушен и покорен на наставниците си, за да бъдат чисти взаимоотношенията.

«А Бог на мира. Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа), нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин”.

Свети апостол Павел пише: „А Бог на мира….“, което е много важно днес да разберем и да проумеем. Когато говорим и мислим за Бога като за тиранин, като такъв, който наказва, бичува, отнема , е необходимо да осъзнаем особено днес в този свят, който е загубил любовта си към Бога, че Той не е Бог на тиранията, а е Бог на мира. Когато грешим и вършим недостойни дела, нашата съвест ни говори и ние сами предизвикваме в себе си чувства и настроения, чрез които се самонаказваме, и си мислим, че Бог ни е оставил, забравил или че сам Той ни наказва. Затова е необходимо да проумеем, че нашият Бог е Бог на мира, на любовта и Неговото Първо пришествие е, за да ни спаси, а Второто - да съди човешкия род. И казва свети апостол Павел именно, този „Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа)», чрез което показа на евреите, че са се изпълнили пророчествата, че Бог е изпратил своя обещан Месия – Единородния Си Син, за да спаси човеците и да сключи този завет на мира и на спасението. Затова е необходимо да приемем Пастиря, Който ръководи стадото, Христа Бога, който възкръсна от мъртвите и когото Бог въздигна, и така изпълни Своето обещание. Него да следваме, Него да приемем в сърцата си, Него да обичаме. Христос е Пътят и Истината, и Животът, и следвайки Спасителя, когото Бог ни изпрати за пастир, ние ще постигнем смисъла на живота си и ще се удостоим да влезем в Царството небесно. Иисус ни завеща да бъдем съвършени, както е съвършен и Отецът Наш Небесен. Следвайки Неговия пример и Словото на Евангелието Му Той ще ни направи съвършени, и чрез добрите си дела ще изпълним Божията воля, и ще бъдем достойни да се наречем Негови чеда.

А Бог на мира. Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа), нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин”.

Който е приел Христа в сърцето си, който е приел вярата, той върви по пътя на съвършенството и има пълноценен живот. Всичко добро, което вършим в живота си ни е за спасение. Чрез това ние угаждаме на Бог. Угаждаме Му само тогава, когато сме повярвали в Иисуса Христа, и свети апостол Павел завършва: на „Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин”.

Нека в този тържествен ден, в който почитаме паметта на светителя Николая да се покорим на онова, което ни говори свети апостол Павел, да се утвърждаваме във вяра, надежда и любов към Господа Иисуса Христа. Нека Го приемем като наш пастир и приели Го да изпълним волята на Бога. Нека да бъдем в Него, и Той да бъде в нас, нека Христос да бъде нашата пътеводна светлина и крайъгълен камък. Свети Николай проповядваше Христа и водеше хората към Бога и затова Църквата, почитайки го днес, се ползва от неговия личен пример, за да процъфтява човешката душа пред Бога в Христа Иисуса. Амин!


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 06.12.2015 г.