6 Неделя на Великия пост ­ Връбница ­ Цветница*



„Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете. Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас.“

(Филип. 4:4-9)


Възлюбени в Господа братя и сестри,


Намираме се в Шестата неделя на Великия и спасителен пост, когато възпоменаваме евангелското събитие Вход Господен в Йерусалим, или както е известен, още, Връбница или Цветница.

Нашият Господ Иисус Христос, изпълнявайки предсказанията за Него, изпълни и това да влезе на осле в Йерусалим, като Цар, като господар на всичко - на всичко видимо и невидимо, като господар най- вече на душите. И когато днес си спомняме за това ние преди всичко и най-вече възхваляваме Божията милост и призоваваме Бога да влезе, както в Йерусалим и в нашите сърца и да му изпеем: „Осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!“. (Мат.21:9)

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес е иззето из писанията на свети апостол Павел до Филипяни. Той говори за радостта, като казва: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се“.

Такава беше думата, словото на свети апостол Павел – този, който беше гонителят на християните – стана проповедник на радостта в Господа Иисуса Христа. Той винаги се радваше: когато беше в скърби; когато беше в радост; когато беше в тържество. Винаги се радваше. И тази радост не оставаше скрита. Не оставаше невидяна от християните, от апостолите, от езичниците и всички се удивляваха. Защото онзи, който вярва в Господа Иисуса Христа – той не скърби. А той е изпълнен със съвършената, Божествената, истинската радост и затова казва: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се“. Не за последен път и не за първи път светият апостол призовава християните да се радват, и ние днес, чрез тези думи на апостола, сме призвани да се радваме. И не просто да се радваме, а много да се радваме в Господа и радостта ни да бъде с Господа и в Него.

Свети апостол Павел казва на християните, на Филипяни: „Вашата кротост да бъде известна на всички човеци“. Това са думи на апостол. Това не са думи на някой свещеник, монах. И бихме ги разтълкували по начин, по който бихме казали, че това не е за християните, че човек трябва да се смирява. Това са думи на апостол, който казва: „Вашата кротост да бъде известна на всички човеци“. Духовните дарби, духовните украшения на християните не трябва да бъдат скривани. Те трябва да бъдат известни на всички човеци. Защото чрез тях не се прославяме ние, а се прославя сам Бог. Когато човек прави всичко с кротост, със смирение, с търпение за Божия слава, както казва: „Радвайте се винаги в Господа“. Не за себе си, не за това, че нещо сте успели, а в Господа. На Него въздавайте всичко и Неговото Име прославяйте. Тогава човек ще бъде истински и в това, когато изявява своята кротост и не само нея пред човеците, че няма да сгреши, а ще бъде в изпълнение на Божия закон и на апостолските думи.

„Господ е близо“ – подчертава свети апостол Павел. Винаги да се радваме. Това, което придобиваме, да е известно на човеците отново казваме. Защото всеки един от нас с добрите си дела, със съвършените си постъпки, е призван да мисионерства, да проповядва, да благовести и да казва: „Господ е близо”. Бъдете с Него, защото Той е с вас. Ние не изявяваме – казва свети апостол Павел нашата праведност пред човеците, за да се покажем ние, а за да покажем Божията сила и Божията мощ, която е в нас и самият Бог, Който действа в немощната ни плът. И заявяваме пред човеците, и казваме – ето Господ е силен да ни изведе, да ни избави от всяко затруднение и примка на греха, и да ни направи нови.

„Не се грижете за нищо“ - казва свети апостол Павел – „но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса“.

Наставлява ни тихо спокойно, но благодатно свети апостол Павел като ни казва, че християните трябва винаги да предпочитат Божието, духовното, а не земното и преходното. Това, когато казва да не се грижим за нищо, не означава да занемарим всичко и да се оставим на течението. Напротив всяка грижа да имаме за себе си: социална, духовна и за нашите околни. Но не тя да бъде основата в нашия живот и не това да бъде цел в нашия живот, а най-вече духовното, и Божието, и тогава тази грижа за земното, за преходното ще бъде наистина преизобилна, изпълнена с много блага. И това Господ ще ни даде. Това Господ ще ни предостави, защото ние не искаме земното, а Божието. А когато сме Негови, Той ще ни огради с всички блага на земята. „Не се грижете за нищо“ – казва свети апостол Павел – „но във всичко чрез молитва и моление, с благодарност откривайте пред Бога своите просби”.

Ние имаме всички нужди. Всички имаме молба пред Бога за какво ли не и Бог знае от какво имаме нужда, и ни го дава или ще ни го даде или ще го допусне до нас. Но ние винаги трябва да сме благодарни на Бога. Когато ни дава, когато ни лишава, защото знаем и трябва да бъдем уверени и убедени, че Господ, обичайки своите деца, никога няма да им даде нещо, което да им навреди. И никога няма да се отвърне от тяхната молба, а винаги ще ни помогне, ще съдейства, ще ни избави, ще ни спаси. И затова казва: „Божият мир, който надвишава всеки ум” ще ви запази. „Ще запази вашите сърца и мисли”, за да бъдат Иисус Христови, да бъдат духовни, да бъдат Божии. Но нашата грижа да не бъде за земното и вещественото, а за Божието, нетленното. Да придобием първо Бога в сърцата си и всичко ще ни се придаде. Всичко Той ще ни даде. Няма да има нещо, което няма да имаме и да не сме получили.

„Прочее, “ – казва свети апостол Павел - „братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете”.

Ето една рецепта за всеки един от нас. Какво трябва да прави, за да пребъдва Бог върху него. Да имаме Божията милост, благодат, мир. Да получим всичко от Бога. Това е рецептата за всичко що е истинно, честно, справедливо, чисто, любезно, достославно, добродетел, похвала. Само за това да мислим. Това е нещото, което Господ изисква от нас: да имаме добри мисли, да имаме добри настроения, да имаме чисти сърца към Него, за Него и в Него, и тогава ще придобием всичко, което ни е необходимо. Защото много често какво се получава – придобиваме целия свят, но вредим на душите си. А християнинът знае, че когато има Бога – има всичко на света. Ние може би сме християни, може би – не. Отвън и на име сме такива, но вътре дали сме такива зависи от нашите дела. Те показват това, което четем сега, дали ние го живеем, дали ние го страдаме.

Или като камъкът, който е във вода. Отвсякъде е обгърнат с вода, но когато го разчупиш, вътре е сух. Така и хората, може цяла Европа да е християнска, но когато погледнеш в сърцето на човеците, то е езическо. Не е успяло християнството да проникне вътре в самата същност на човека. И ние затова, когато ние четем да бъдем истински, да бъдем чисти, да бъдем справедливи, любезни, достославни, да имаме добродетели, да се хвалим с Божията милост, се чудим и се маем това за нас ли е? Та, това християнско ли е? И недоумяваме. По простата причина, че не сме позволили на Господ да влезе в нашите сърца, да влезе в нашите души, да бъде с нас, което научихме – казва свети апостол Павел – приехме.

„Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас“.

Думи съвършени, думи истински, думи вечни. Свети апостол Павел днес говори на Филипяни, но говори на всеки един от нас, който е застанал в храма Господен или в къщи, и слуша тези думи. Те се отнасят за всички нас. Това, „което приехте, чухте, видяхте в мене”, в апостола – „това вършете и Бог на мира ще бъде с вас”. Свещени, благословени думи изречени по благодатта Божия от устата на великия проповедник на народите Павел, които трябва да горят и в нашите сърца днес, тук и сега да ни възгорят да бъдем проповедници, проводници на Божието Слово и да знаем, че всичко, което ни е необходимо, Господ знае за него. Ние трябва да се предадем всецяло Нему, за да му служим, да му бъдем довереници и Той няма да ни изостави. Щом грешните не изоставя колко повече праведните, стараещите се да бъдат праведни ще спаси, ще избави и ще помилва. Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 13.04.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 334.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.