„Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо. Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете. Което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас“.

(Филип. 4, 4-9)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Намираме се в Шестата неделя на Великия и спасителен пост, в която Църквата възпоменава Вход Господен в Йерусалим или както е наречен по народному Цветница или Връбница, а също така и Палмова неделя. Това наименование на празника идва от името на вейките, с които са посрещали Спасителя в Йерусалим. Днес е особено тържествен и радостен ден, защото чрез влизането на Иисус в Йерусалим ние символично присъстваме и пресъздаваме това събитие в нашия живот, стремейки се да дадем възможност на Спасителя да влезе в сърцата ни тържествено и да направи дом в тях, за което църквата подстрекава своите духовни чеда и се моли винаги.

Днес, спомняйки си за великото историческо евангелско събитие Вход Господен в Йерусалим се молим и желаем Бог да влезе в сърцата ни и да ги направи свое обиталище.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес в този тържествен ден е иззето из писанията на светия апостол - един от проповедниците на Словото Божие – Павел, който пише многобройни послания до различни църкви и хора и чрез тях дава възможност на всички, до които достига неговото слово да бъдат покорени сърцата им от вярата, от истината.

Посланието, което ще разгледаме е неговото послание до Филипяните. Той се обръща към църквата във Филипи с благодатни, актуални и за всеки един от нас днес думи.

И апостол Павел не просто един от проповедниците, а най-великият казва: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. “ Тези негови думи не са случайни. Те са основата на нашата вяра. Думите, които изрече Господ Иисус Христос след възкресението си пред Своите апостоли и ученици бяха: „Мир вам! Радвайте се!“. (Лука 24:36), (Матей 28:9) Това не е неосъзната радост, а радост изпитана, радост в Господа ако искаме тя да бъде съвършена. Защото съвършената радост е в Господа. Това е осъзнато състояние, това е непреходната радост, това е пребиваване в радостта.

Затова думите, които апостол Павел пише до Филипяните насърчават и нас днес и не само в този тържествен ден, но винаги да се радваме в Господа – постоянно, ежедневно. Духовната радост е и надежда и любов, и показва, че ние сме се осъзнали като истински чеда на Бога. Въпреки това, че грешим ние се радваме, защото Господ ние е дал възможност да се очистваме и да пребиваваме в Неговото царство: „Вашата кротост да бъде известна на всички човеци. Господ е близо.“ – добавя свети апостол Павел. И в това състояние на радост, в което трябва да пребиваваме – състояние, което не трябва да бъде скривано, а трябва да бъде достояние на всички и в която радост е необходимо да се разкриват и добродетелите. И апостол Павел добавя, че именно тук се разкрива и една от големите добродетели – кротост. Християнинът освен, че трябва да пребивава постоянно в радост, трябва да живее в Бога, в една непрекъсната благодарност, от която да избликва неговата радост. Това е радостта, която се ражда от вярата ни и допира ни до Спасителя, която ражда добродетели. И тези наши добродетели да бъдат известни на всички човеци. Те не бива да се скриват, а да се проявяват в ежедневието ни, защото днес светът има нужда нашата вяра и добродетелност в Христа да бъдат известни, за да може повече хора да познаят, да приемат и да последват примера. Основа на духовния живот е радостта и кротостта, които трябва да не се скриват, а да бъдат поставяни високо като светилник, който не се скрива под масата, а се вдига високо да свети на всички. Когато човек обаче се възгордява от това, то нека да проявява тези свои добродетели, ръководейки се от евангелските слова: „Нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната.“ (Матей 6:3) Нека прави тайно нещата. Но когато човек подхожда пастирски, мисионерски и от това се ражда още по-голяма кротост, радост и смирение нека ги проявява открито, както наставлява апостол Павел. Той е видял състоянието на радост на Филипяните и я изявява на другите хора. Показва, че това е състояние, в което трябва всеки да живее, да го желае и да пребъдва в него. И не само в състоянието на радост, но и на кротост, което трябва да бъде изявявано, показвано и да послужи за пример за подражание на другите църкви.

„Господ е близо“ – казва апостола. Да, винаги Господ е близо стига да протегнем ръка и да го помолим да дойде. Ние трябва да направим първи крачка към Него и тогава Той ще направи десет крачки към нас.

Ние като християни трябва да понесем Неговото бреме, за което Той казва: „Защото игото Ми е благо.“, (Матей 11:30) да Му подражаваме и да бъдем като Него - кротки и смирени, за да сме близо до Него. Когато не Му подражаваме Той е далеч от нас.

И казвайки „Господ е близо“ апостол Павел ни дава да разберем, че Бог винаги е близо стига ние да следваме Неговия пример и да проявяваме добродетелите, които Той проявява - тогава Той ще бъде в нас и ние ще бъдем в Него.

Апостол Павел продължава своето послание към Филипяните с думите: „Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби, - и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса. “

Господ Иисус Христос ни показва чрез Своя живот как и по какъв начин човек трябва да се грижи за себе си, какви трябва да са мислите и настроението му. Затова и апостол Павел, подучен от Божия дух казва на християните да не се измъчват за нищо, а с молитва и с благодарност да откриват пред Бога своите просби и Бог на мира ще им изпрати своя мир и ще запази техните сърца и мисли в Христа Иисуса. Това не означава, че ние трябва да престанем да се грижим за насъщните си нужди и за заобикалящия ни свят, а да имаме отговорност и да предадем живота си на Бога. Да живеем в благодарност, да бъдем бдителни, да се изповядаме и да следваме Неговите предписания и по този начин сърцата ни и мислите ни ще бъдат чисти в Христа Иисуса и всичко останало ще ни се придаде. Ние трябва да имаме насъщно поприще в Иисуса Христа и Неговото Евангелие, а когато го имаме и имаме някаква нужда, то Бог ще я удовлетвори и ще ни даде и много повече от колкото можем да си представим. Но това не означава, че ние трябва просто да стоим и да чакаме бездействайки, а напротив. Христос не подстрекава мързела, а разработването на талантите.

Когато говорим за словата, отразени в посланията ние трябва да изхождаме и да ги разбираме от позицията на Спасителя, от позицията на апостолите и към кого са отправени техните слова. Целта е една – да проумее човека, че преди всичко е духовното, а след това материалното, преди всичко е общението с Бога, а след това грижата за житейските блага, преди всичко е вечният живот пред смъртта и падението. За това и свети апостол Павел съветва Филипяните да се уповават на Бога, да отдадат живота си Нему, а Той, Който е Бог на мира ще им изпрати своята благодат и мир, ще ги просвети и най-вече ще очисти мислите и сърцата им.

„Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете.“ Ето и в тези думи свети апостол Павел изявява начинът, по който трябва да живеем, да изграждаме себе си, как да мислим и към какво да се стремим. Той казва на Филипяните: „Братя мои“ онова, което трябва да правите е следното: да мислите, да разсъждавате за онова, което е истинно, а не лъжовно, което е честно и справедливо, а не за лукавство, за онова, което е чисто, що е добродетелно, за това което, изгражда човека като добродетелен – „за него мислете“, защото то е и похвала. И тази похвала е извисяване на качествата и добродетелите у човеците. Да мислим за добродетелите и да се стремим да ги проявяваме в живота си и това да е за похвала. Така ни съветва свети апостол Павел в този тържествен ден - Вход Господен в Йерусалим. Христос не влезе случайно в Йерусалим, а за да изпълни пророчеството и да ни даде възможност да придобием всичко онова, за което говорим. Всичко, „което научихте, приехте, чухте и видяхте в мене, това вършете, - и Бог на мира ще бъде с вас“. Свети апостол Павел утвърждава Филипяните в онова, което са приели и научили от него това да вършат. Ние много често се стремим към велики дела, а е необходимо да запретваме ръкави и да обръщаме внимание и на малките неща, да вършим онова, което е по силите ни, и затова се чудим, че нещата ни не вървят, и не постигаме просперитет и успех. Затова и апостол Павел казва: Изпълнете това, което ви казвам. Вие може да философствате, да разисквате, да говорите много, но първо изпълнете това а когато изпълните това, когато очистите себе си, тогава бъдете уверени, че ще се отворят очите ви и ще видите онова, което е потребно да вършите и да следвате „и Бог на мира ще бъде с вас.“

Бог е Бог на мира и на любовта, но по никакъв начин не бива да разбираме, че колкото и да сме грешни и да продължаваме да грешим без да се постараем да слушаме и следваме словата на Евангелието, словата на апостолите, словата на Христа, ще се спасим и Бог ще ни помилва, колкото и да сме грешни. Нека не бъде това, а да бъде онова, което е Богоугодно. Нека да пребъдваме в богоугоден живот и да се стараем да изпълняваме това на което ни учи, да следваме Неговия пример и да се стараем да не Го наскърбим, да се страхуваме да не би чрез начина си на живот да влезем в ролята на ония, които Го бичуват и разпъват отново ежедневно.

Нека в този благодатен ден, когато Христос влиза в Йерусалим, осъзнаем тези слова на апостол Павел до Филипяните, да се поучим от тях и да прилагаме неговите съвети в своя живот. Амин.

Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на

24.04.16 г.