6 Неделя след Пасха - на Слепия*



„Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината. Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа. Но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни. Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът, тъй че смъртта действува в нас, а животът - във вас. А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим, като знаем, че Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас. Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия“ .

(2 Кор. 4:6-15)


Възлюбени в Господа братя и сестри,


Намираме се в Шестата неделя след Пасха, утвърдена като неделя на Слепия.

В днешната неделя ще се запознаем с Апостолското четиво, което е иззето из Второто послание на свети апостол Павел до Коринтяните. Шестата неделя, в която се намираме след Пасха, е посветена на слепия. На този, който получи една дарба, получи един дар. Дарбата да разпознае Господа Иисуса Христа и да тръгне след Него, и един дар чрез това да прогледне, както духовно, така и телесно, тъй като той е бил роден сляп. Това, което днес Църквата ни наставлява чрез писанията, е да бъдем смирени, да бъдем кротки, да бъдем боговдъхновени, всеотдайни на Бога, на ближните си и в пълна покорност пред Бога да вървим достойно по пътя на спасението, да бъдем наистина пример за тези, които са около нас. Както казахме, в този ден отбелязваме неделята Шеста след Пасха, на слепия. Една поредица от недели, чрез които всички ние се насърчаваме и подготвяме от Църквата за боговдъхновен, чист и свят живот, изпълнен със смирение, с благост, с кротост, с въздържание и с великото доверие към Бога.

От Второто послание на свети апостол Павел до Коринтяните – една част, от което ще разгледаме сега – можем да извлечем много и различни поуки. И нека започнем с първата, която е: "Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият, озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа". Виждаме още от тези първи думи, че свети апостол Павел не случайно говори за Бога, Който е сътворил всичко, Който е създал всичко, за да покаже, че именно Този Творец – могъщ, Който всичко е покорил в своя власт – Него възхваляваме, Него почитаме ние християните и в Него трябва да повярват всички. Той, Който заповяда да изгрее светлината от тъмнината, Който озарява нашите сърца, по молитвите на свети апостол Павел, да се всели в нас, да дойде Неговата слава чрез именно Господа Иисуса Христа, чрез когото дойде това Богопознание в пълнота, в истина, в правда.

Ние, които вярваме в Бога, за да достигнем богопознанието и истинския свят живот можем само и единствено да го постигнем чрез Иисуса Христа. Защото чрез Него всичко беше проявено. В негово лице ние виждаме Бога, докосваме се до светостта. Първият поучителен момент от това послание е, че Бог, който е Творец на всичко, Него проповядва апостол Павел и Христовата Църква, а не някого другиго, който е измислен, който е творение, който е идол. И ние достигаме до богопознанието чрез Иисуса Христа – Божият син и Спасител, Когото изповядваме. Това е едно съкровище – казва свети апостол Павел – вярата в Бога. Да бъдеш последовател на Христос като казва: “но това съкровище ние носим в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам.“

Виждаме, че свети апостол Павел, говорейки великите и спасителни думи, наставлява всички към смирение. Да покаже на всички, че те трябва да бъдат смирени. Не да се превъзнасят пред хората, пред Бога, че са нещо, а да бъдат смирени. И казва, че каквито и да сме, каквото и да бъде нашето съкровище: духовно; материално, ние всичко носим в глинени съдове. Нашите тела са глинени съдове и всичко онова, което придобиваме, то е в тленно и преходно нещо, скрито и поставено. Затова и ние, които сме глинени съдове чрез това, да се прослави Божията сила и да се прослави в нас. Това, което иска да каже апостолът е, че Бог е силен да възкреси плътта, да възкреси материята и да я обнови чрез именно добродетелният, свят, чист и истински духовен живот. И чрез това да се отдава Богу слава и поклонение. Не ние да се величаем. Не нас да величаят, а чрез всичко да се възвеличава Божието име, а не нашето. Това е именно и второто поучение, което бихме казали, че излиза от тези боговдъхновени слова: да бъдем смирени, да отдаваме всичко Богу и да бъдем наистина прославители в нашите тела и проповедници на Божието величие и слава.

"Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме. Гонени биваме, но не изоставяни; повалени биваме, но не загиваме." Това, което свидетелства светият апостол Павел, е третото, което е превъзходството на християнина над всички страдания, мъки и изтерзания.

"Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и живота Иисусов да се открие в тялото, защото ние живите непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса. Та и живота Иисусов да се открие в смъртната ни плът, тъй че смъртта действа в нас, а животът - във вас".

Свети апостол Павел говори на Коринтяните, а чрез това и на всеки един от нас днес, актуално, действено, истински, че всеки един, който е поел по пътя на спасението, който е повярвал във великия Бог, който вгражда в себе си Неговия личен пример, най – вече на смирението – той ще бъде една личност, ще бъде превъзхождащ всяко нещо, което не е свързано с Бога, а е тленно и преходно. Което е свързано с отнемането на тялото, но не и на душата. Затова християнинът трябва да знае, че превъзхожда той всичко на света, когато вярва в Бога. Затова няма нещо, което да го уплаши, да бъде последовател – мъжествен, достоен на Евангелието. Много от апостолите, много мъченици, страдалци, изповедници дадоха живота си без да се поколебаят, защото бяха верни на тези думи. От всякъде ни наскърбяват, но никой не може да ни стесни и притесни. В затруднение сме, но ние не се отчайваме. Гонени сме, но не сме изоставени. Повалени биваме, но ние не загиваме.

И всичко това, защото носим в нашето тяло, чрез вярата Христова, "мъртвостта" на Спасителя Иисуса Христа. А тази мъртвост означава да бъдем предадени на Божията воля, така както и Христос беше предаден на пълно послушание към своя Отец небесен. Тази мъртвост – тя оживотворява. Тя възкресява, тя въздига, тя подпомага и дава всичко онова, което му е потребно на човек: да живее, да благоденства и да бъде с Бога. Защото всичко това превъзходно, което казваме, е наистина въплътено в живота, делото на светите апостоли, на всички след тях. И това днес ни се проповядва. Да носим винаги в нашите тела "мъртвостта на Господа Иисуса Христа", та да може чрез това, животът в Христа да се открие в нашите тела и да се покаже величието на всичко онова, което е Божие.

"Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в смъртната ни плът".

Ние се предаваме. Какво означава, че заради благовестието ние търпим – казва свети апостол Павел – всичко и се предаваме на смърт постоянно за Христа, та чрез това животът на Иисус Христос да се открие в нашата смъртна плът. И не само това, но и да се открие в сърцата живота на Божия народ. На тези, които са се родили и които са призвани да бъдат чеда Божий. Така че – казва той – „смъртта действа в нас“, които проповядваме и сме гонени, „а живота във вас“, защото по нашето слово и по нашето търпение, вие достигате всички до живот вечен, до живот на спасението, на благоденствието.

Това е актуално за всеки един от нас днес, както отбелязахме. И всяко нещо, което четем и казваме, е актуално днес, защото от страданията и немощите на онези, които проповядват Словото Божие придобиват стадото Христово, живот и живинка, чрез която да се спасяват и да угаждат на Бога.

Едно от поредните допълнения към онези благодатни моменти, които трябва да споменем днес, е да подражаваме на Христа. Не случайно свети апостол Павел казва това, а за да бъдат християните просветени, че Христос остави пример. Този пример следват апостолите и проповядват на християните. И това трябва те на своя ред да проповядват на другите, за да бъдат те на мястото да кажат: „смъртта действа в нас, а животът във вас". Да се жертват и да бъдат подражатели на Христа.

"А ако имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и за това говорих" и ние вярваме, и затова им говорим", като знаем, че Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас".

След като човек се утвърди във вярата, в богопознанието, във всичко онова, което трябва да живее. Той трябва да бъде проповедник – ни свидетелства светия апостол Павел. Да проповядва, да говори всичко онова, което е повярвал, чул, видял. Да говори. И ние вярваме – казва – затова и говорим. И ние сме призвани днес да вярваме и да говорим, да проповядваме с мъдрост, с разум, с вдъхновение и с истински пример, за да може проповедта ни да не бъде глуха, да не бъде лишена от живот, а напротив да бъде проповед, говореща за Възкресението на Господа Иисуса Христа, чрез което всеки един от нас ще възкръсне, за да стане сънаследник на вечните блага, които Господ е приготвил за онези, които го обичат. Бог Отец възкреси Господа Иисуса Христа. И чрез това Възкресение ни се даде и на нас надеждата, вярата, упованието и убедеността, че всичко, което правим в името Христово и ние ще достигнем до този момент на Възкресение в Име Христово. И Господ ще постави и нас там, където е и Христос. Затова "всичко е зарад вас – казва свети апостол Павел – "та благодатта като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия".

Последното от този благолепен пасаж от Второто послание на свети апостол Павел до Коринтяните в деня на слепия, който разглеждаме, насърчава всеки един от нас да бъдем служители, да се отдадем на служение и на проповедническа, апостолска дейност. Всеки ако иска може, защото всичко е заради вас казва и чрез това, което правим ние благодатта, като се преумножи да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия. Служението, проповедта трябва да създават, да умножават, да преумножават Божията благодат. И разбира се, всичко да бъде за Божия слава и за Божие наистина прославяне в сърцата на хората и във вечността.

Затова, обобщавайки нека споделим, че Бог е творец на всичко видимо и невидимо. Именно този истински Бог ние трябва да следваме със смирение, с кротост, с въздържание, с добродетели и да знаем, че ние ще превъзхождаме. Християните превъзхождаме всеки един, всяко нещо и разбира се това превъзходство със смирение, с вяра в Бога трябва да бъде подражание на Господа Иисуса Христа и чрез това да проповядваме и не просто проповед, а проповед за Възкресението Христово, проповед за Възкресението, което дава живот вечен чрез Христа Иисуса на всички. Да служим, да послужим на хората и на Бога така, както и Христос ни е завещал. Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 25.05.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 500, в памет на Третото намиране честната глава на св. и славни пророк, предтеча и кръстител Господен Иоана – 25 май.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.