7 Неделя след Пасха - на св. Отци от Първия вселенски събор*

Актуализирано: Май 31



„защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Йерусалим за деня Петдесетница. А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни. И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас, служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите: 20. как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите, 21. като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа.) Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв. Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си. Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас. А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени. От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха;. сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце. С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: поблажено е да се дава, нежели да се взима. Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.”

(Деян. 20:16-18, 28-36)


Възлюбени в Господа братя и сестри,


Намираме се в Седма неделя след Пасха, след Възкресение Христово. Неделя, която е посветена на светите отци от Първия вселенски събор, светите отци, които са утвърдили християнската вяра и учение по начин, по който следвайки Свещеното писание, Свещеното Евангелие, Свещеното писание на Стария завет да можем да станем Богопознанци и наследници на вечния и блажения живот.

Първият вселенски събор бил свикан през 325 г. по повод уеднаквяването на Пасхалията и във връзка с ереста на Арий при Константинополския патриарх Митрофан, римския папа Силвестър и благочестивия император Константин Велики. В този събор са взели участие 318 Отци. Те били представители на всички християнски църкви от целия свят. Тези постановления, които решили и утвърдили били потвърдени, в последствие и допълнени от Втория вселенски събор, който всъщност допълнил и Никейския „Символ на вярата“. Символ, който е необходимо да знае всеки един християнин, та когато го попитат: “В какво вярваш? В кого вярваш?“ да може да го изповяда: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител“....

Този събор е бил свикан за уеднаквяването на Пасхалията. Всички християни да празнуват в един и същи ден и начин Възкресение Христово. Но той прераснал в осъждането на Арий. Той бил Александрийски свещеник – човек безмерно, (както свидетелстват писанията) горделив и честолюбив. Той отхвърлял божественото достойнство на Господа Иисуса Христа и неговото равенство с Бог Отец. Арий лъжливо учел, че Божият Син Христос не е единосъщен с Отца, че е сътворен от Него във времето като нещо средно между бог и човек. По настояване на Александрийския патриарх Александър бил свикан първоначално поместен събор, тъй като Арий бил Александрийски свещеник, който събор осъдил лъжеучението на Арий, но въпреки всичко той не се покорил на този събор и започнал още по-усърдно да проповядва своето лъжливо учение. Желаейки да прекрати тази ерес Александрийският архиепископ, помолил да бъде свикан вселенски събор, на който това нещо да бъде изкоренено като учение и заблуда, за да може християнската църква да върви по пътя на Евангелието, на благовестието така, както Христос ние е завещал, като по този начин, чрез събора, да се утвърдят истините на вярата.

Първоначално Църквата е в гонение, сега по времето на Константин Велики, в спокойствие. Да може в това спокойно време да утвърди най-основните догмати: за Бога, за троичността на Бога, за Христос, за Светия Дух, чрез които догми да има пълно единомислие, съгласие и утвърденост, за да живее Църквата така, както наистина Христос иска.

Този Първи вселенски събор, който споменаваме днес, ние почитаме светите отци, тяхната мъдрост; тяхната вяра, надежда и любов. Църквата днес ни предлага техния пример, чрез който ние да живеем и да творим там където се намираме. Да бъдем полезни и най-вече да живеем в чистотата на вярата, в чистотата на догмите, в чистота, която води към живот вечен, към Бога.

Апостолското четиво днес е иззето из писанията на петата книга от Новия Завет, а именно „Деянията на светите апостоли“, който текст ни дава наистина едно свидетелство, едно поучение какви трябва да бъдем ние в нашето поприще - особено тези, които дръзват да проповядват, да учат и да свидетелстват истините на вярата сред обществото, общността. Това е събитие, което ни се представя, от живота на свети апостол Павел, който благовести, който поучава бащински в Милит и в Ефес. В тези два града той отива, за да се срещне с християните. Тръгнал за Йерусалим от Асия, както казва: „реши да отмине Ефес, за да не се забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Йерусалим за деня Петдесетница. А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни“.

Извикаха онези, които проповядваха, които благославяха, онези, които водеха стадото Христово. Тях заповяда – учителите на християните – да извикат и да ги доведат при него. Да дойдат при него. Защо? За да им даде поучение, за да им даде насоки, в които да работят и да се извисяват, и чрез тях да се утвърждава църквата в единомислие, в ред, в дисциплина, да се утвърждава в Богопознание. Отиват при него онези, които са извикани – презвитерите и той им казва чистосърдечно, братски с любов. И не случайно ние четем днес тези редове, защото ние трябва да бъдем, по примера на свети апостол Павел единни, разумни, мъдри и ще видим какво поучение той им дава. „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Асия всичкото време бях с вас. Не съм имал дни и часове, когато да не съм бил с вас. Винаги съм бил до вас като съм ви помагал, като съм ви съдействал във всичко. Внимавайте вие, които сте видели моя пример прочее върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той Си придоби със Своята кръв“. Внимавайте – вие, които сте управниците духовни, водачите, проповедниците, презвитери, дякони, презвитери, епископи. Вие внимавайте върху себе си. Първо пазете себе си и след това цялото стадо, на което Светия Дух, не вие, поради вашето достойнство и чест, сте поставени, а Светия Дух ви постави да бъдете епископи. Да пасете църквата на Господа и Бога, която Той - Бог си придоби със Своята кръв на кръста – Спасителя Иисус Христос.

Ние виждаме от този текст не само поучението и наставлението, което свети апостол Павел дава на онези, които ръководят но чрез това се утвърждаваме и в догмата за това, че Иисус Христос – Месията, е богочовек равен на Бога. Той е едно с Бога и в същото време е и човек. Затова го наричаме богочовек. И за да изразяваме тази наша вяра от именно тези смутове и раздори в Църквата, за да се показва нагледно вярата на християните, ние свиваме нашите пръсти и се прекръстваме. С трите пръста съединени показваме, че вярваме в Светата Троица – неразделна, неразлъчна, единна. И с двата пръста прикрепени към дланта показваме, че Христос е Богочовек. Това е именно и нашата проповед, когато ние се кръстим. То не е случайно. То не е измислено от някой си, който е искал нещо да внуши друго, а да се покаже истината на вярата, да се покаже истината на Евангелието, да се покаже че Христос е равен на Бога и че Той е богочовек. Затова и казва „Светия Дух ви постави за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, на Иисуса Христа“ и на Неговия Отец, която Христос „си придоби със Своята кръв“ като пострада на кръста, проля кръвта си за спасението на човешкия род и показа, че е послушен на Бога, и че Той е съвечен Нему, както и изповядваме в „Символа на вярата“. И продължава свети апостол Павел „защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си. Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.“

Свети апостол Павел страда за Църквата, знаейки какво ще последва. Той знае каква ще бъде съдбата от тук нататък на онези, които са повярвали в Бога. Те ще бъдат не в мир, не в съгласие, не в единомислие, защото когато той е там няма нищо такова. Но след заминаването си ще се втурнат люти вълци помежду християните. Един ще говори едно, друг ще говори друго, трети ще говори трето и няма да има мир, единомислие и съгласие.

Когато погледнем нещата и ги сравним с днешната ситуация и обстановка не е ли така? Не е ли същото време, за което говорим в „Деянията на светите апостоли“. Същото е, бихме казали, дори сега е по-лошо. Защото всеки се е разделил и говори каквото на него му хрумне и каквото на него му изнася. Всеки си проповядва така, както на него отвътре му идва. И ние се превръщаме макар и несъзнателно като онези хора, които казват „има някаква сила“. Ние сме същите в нашата проповед. Говорим това, което ние чувстваме и имаме като настроение, без дори да се ползваме от Евангелието, от благовестието. Мислим, че четем Свещеното писание и постъпваме според това, което то ни свидетелства. Но ние постъпваме така, щото да угодим на нашите страсти, на нашите пристрастия. А в църквата, в духовния живот, в богословието няма пристрастие – има истинско свидетелство за Бога, което е преди всичко със слово, с пример, с действие.

И затова светият апостол Павел учи, подготвя християните да знаят какво ги очаква. Подготвя ги да бъдат силни и да бъдат будни, да помнят именно примера, че три години той денем и нощем не преставаше със сълзи да ги поучава, да ги наставлява и от тук нататък казва: „ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му. Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени. От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха“ – казва той.

Ето стигаме до личния пример, който е: „сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце. С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: “по-блажено е да се дава, нежели да се взима“. Като рече това той коленичи и се помоли заедно с всички тях“.

Виждаме свети апостол Павел какво казва, какво поучава за какво подготвя християните. Именно да бъдат познавачи на бъдещето, да познават и да разпознават всичко, което е пред тях. Да не мислят само за това, което е в момента, а чрез действията си, чрез делата си, да работят за бъдещето, за благото бъдеще, за спасителното бъдеще като бъдат личен пример в това, като бъдат във всичко покорни на Божията воля. И разбира се “по - блажено е да се дава, нежели да се взима”.

Да дава човек духовно, да дава човек материално, според силите си. Да не бъде користолюбив, защото Христос дойде, за да даде. Той даваше и раздаваше, и както казва апостолът: нищо нямаме, но всичко притежаваме. Така е и с християните. Може да нямаме пари, сребро. Но това, което имаме е по-велико от материалното богатство и това е вярата ни, която прави чудеса, както пеем в песнопенията. Бог е силен и Той прави чудеса. И ние чрез Него действаме, и в Него трябва да се насочва нашето внимание. И то не в какъвто и да е било Бог или сила, а в Единния истински Бог в три лица – Отец и Син и Свети Дух. Защото това е нашата вяра. В това вярваме. В този Бог вярваме, Който сътвори небето и земята. Който дойде и прие плът и пострада за човешките грехове, и въздигна отново човека, и в Светия Дух, който работи в нас, който ни поставя всеки на своето поприще. Светият Дух, Който съгрява и съзижда Църквата, и я обогатява.

В тази неделя, която предстои пред Петдесетницата ние сме наистина утвърдени да вярваме в Единния истински Бог, Господ Бог Иисус Христос и Господ Бог Светия Дух. Едно Божество, една слава, една чест, едно достойнство и да потъпчем всяка ерес, да потъпчем всяко извратено богословие, не почиващо и не основаващо се на Свещеното писание. Да бъдем достойни, да бъдем честни и да бъдем богослови със сърцето си, с душата си, с цялото си естество. Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 01.06.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 50.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.