8 Неделя след Пасха – Петдесетница*



Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят. А в Йерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето. Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор. И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци? А как слушаме всички своя си роден говор? Ние - партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити, критяни и араби, - как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела? Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това? А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили. Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Йерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня; но това е реченото чрез пророк Иоиля: "и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек. Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. И тогава всеки, който.призове името Господне, ще се спаси". Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете, Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници. Го убихте; но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. Защото Давид казва за Него: "винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя. Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда. Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление. Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си". Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес. А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му, предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление. Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели. И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате. Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". И тъй, нека наздраве знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте. Бог направи Господ и Христос. Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя? А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш. И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род. И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души. И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите. Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите е Йерусалим. А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата. И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце,. като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.

(Деян. 2:1-47)


Възлюбени в Господа братя и сестри,


Днес е Осма неделя след Пасха. Тържествено отбелязваме светата Петдесетница – празник когато тържествува цялата Църква, защото Господ изпрати своята милост върху човеците, а именно Него - обещаният благ Утешител, който ние възпяваме постоянно в храмовете, в църквата, в нашата молитва и просим от Него да дойде, и да се всели в нас, и да ни направи богопознанци, да ни направи истински чеда на Бога.

Този празник Петдесетница е един от първите големи християнски празници, които тържествено са се почитали още от древността, още от първите дни на Христовата църква. И апостоли, и християни, всички в този ден са отбелязвали слизането на Светия Дух върху Църквата Христова, върху апостолите и благодатното изпълнение на всяка една човешка душа с Бога - с Този, който ни спасява, с Този който ни обича, Този който ни милва и ни дава път към спасение и духовно съвършенство. Този празник Петдесетница е празник, който навремето е бил отбелязван от юдеите и е отбелязван първоначално като празник на завършване на жетвата. Тогава юдеите са правили жертвоприношения и са благодарили на Бога за освобождението от египетско робство. След това този празник се превръща като ден, в който се отбелязва даването на Божиите заповеди на синайското законодателство на богоизбрания народ. В този ден винаги са се стичали многобройно множество хора от цял свят в Йерусалим и са принасяли жертва. Принасяли са, всеки според своите възможности това, което изисква и предлага закона. Този ден тържествено се обявява в последствие за християните като ден на слизането на Светия Дух.

И ние ще чуем от Апостолското четиво, което днес е иззето из „Деянията на светите апостоли“ именно този момент, който ни разказва как се е случило всичко това. И именно днес настроението, което ние всички трябва да имаме, е да се подучим от това, което ще прочетем, ще чуем и да обновим себе си в Бога, и да позволим на Светия Дух, на Бога, на Света Троица да бъде наистина онова, което спасява, което облагородява човека и го прави да бъде достоен, както да живее тук на земята, така и за бъдещето Господне царство.

Когато настана ден Петдесетница – казва светия писател на деянията на светите апостоли – те всички в единомислие бяха заедно – апостолите и учениците на Господа Иисуса Христа. Те винаги след Възкресението на Господа Иисуса Христа дори и преди това апостолите са били винаги заедно. Те са се молили. Те са размишлявали за всичко онова, което се е случило и всичко онова, което Господ им говореше. Те си припомняха всички онези благодатни моменти и се утвърждаваха в богопознанието си. Когато настана този ден Петдесетница, те всички отново са заедно и отбележете какво пише, какво казва светия писател: Всички в единомислие бяха заедно. Много е важно за всеки един християнин днес, че ние в Църквата трябва да бъдем единомислени пред Бога, за Бога, за всичко онова, което се случва, а не всеки да дърпа на своята си страна, всеки да дърпа на своето си място, към своите си идеи. А ние всички трябва да бъдем единомислени в Бога, за Бога, за духовното, за чистото и святото. Не е лошо човек да има мнение. Но ние всички в Църквата трябва да бъдем единомислени, което ще рече, че всички трябва да пребъдваме в смирение, в послушание, в любов един към друг.

И внезапно биде шум“, когато те предстояха именно в такова състояние, „от небето като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха“.

Виждаме, възлюбени в Господа, че тук се случва нещо, което се е случвало при някои от пророците, когато Бог им се явяваше, когато те получаваха от Бога думи, наставления и пророчества, за да проповядват и да благовестят. Случваше се това, което при светия пророк Илия беше, при Моисея и при много други и ето тук сега силен вятър, който напълни цялата къща, дето седяха. Този шум беше само там и в цялата къща се разбираше това. Дори, ще видим в последствие, и от тези, които не бяха в къщата. Те станаха център на внимание. И този шум, който напълни цялата къща, не беше случаен. „И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях“. Ето какъв е този ден. Ето какъв е този духовен празник, който отбелязваме днес. Явиха се езици като че огнени, казва като огнени, защото никой не можеше да опише това, което се случваше. Те наподобяваха огън. Бяха като езици, но всъщност не беше така. Човекът, за да си го обясни, именно по този начин описва всичко това, което се случва. „Явиха им се езици като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях“.

Божията благодат – тя е силна, тя е мощна, тя е неописуема. Най-вече проявлението на Светия Дух. И виждаме, че е печат на тези, които бяха там, че са Христови и че получават това, за което Христос ги подготви като им каза: „отивам, за да ви Го пратя“. Те получиха и явиха този Дух Светий на света чрез Господа Иисуса Христа. С търпението си отново казваме, със смирението си, с любовта си, с надеждата си. И тези огнени езици, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях на апостолите и всички, които бяха там. Те тръгнаха в последствие да проповядват и да благовестят именно чрез този Дух Светий. Защото Господ каза и отбеляза „не се чудете и не издирвайте какво да говорите и да кажете защото Дух Светий в оня час ще ви научи какво трябва да кажете“. Ето виждаме изпълнението на всичко това. Светият Дух слезе върху апостолите, осени ги и ги научи на всичко онова, което не знаеха.

И ние днес, когато се молим в нашата си и частна, и обществена молитва, призоваваме Светия Дух да дойде и да се всели в нас, и да ни научи на всичко онова, което не знаем, и което е необходимо да проумеем, за да живеем достойно в Бога. Няма как човек да не греши, но това, което трябва да правим, е да бъдем постоянни в Светия Дух. Да бъдем служители на Бога с дух и с истина, и да се наредим, както и апостолите, да получим и получили, чрез кръщението Светия Дух, да угаждаме само и единствено Нему.

И всички се изпълниха с Дух Светий“ – продължава светият апостол. „И наченаха всички да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят“ и всички, който бяха там – ни засвидетелства писанието – се изпълниха със Светия Дух и настана нещо, което до момента не се беше случвало. Никой не беше виждал и чувал, и това прави впечатление - те започнаха всички да говорят на други езици, не на своя си юдейски, еврейски език, не на своите си наречия, а на други езици. На такива, които ще видим, че се разбираха от гостите на Йерусалим. Всеки разбираше своя си език според, както Духът им даваше да изговарят. Те говореха и не знаеха какво говорят. Те мълвяха думи, но не разбираха какви са тези думи.

„А в Йерусалим се намираха юдеи, човеци набожни, от всеки народ под небето“ – казва светия писател. „Когато стана тоя шум събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор“. Ето това е дивното и чудното. Те не разбират какво говорят, какво произнасят, от Светия Дух научени, но тези, които бяха гости от различни места, те разбираха това, което говореха апостолите, защото говореха на техния говор. „И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си“, шушукайки и недоумяваха - „тия които говорят не са ли всички галилейци, не са ли всички от този край. А как слушаме всички своя си роден говор“.

Това е признакът на Светия Дух, че са го приели апостолите, и признакът на обещанието, че се е изпълнило, дадено от Господа Иисуса Христа, че те ще проповядват и те ще говорят, и те трябва да имат доверието, че Светият Дух ще ги научи какво трябва, и е редно, да говорят. И ето изпълнението отново казваме. Те не знаеха какво да говорят, те не знаеха какво говорят, но хората, които бяха там от различните племена - ние ще ги споменем – те разбираха. И отново се убеждаваме, че истински са, праведни и правилни са думите, които Господ Иисус Христос, изрича и изрече в Свещеното писание на Новия завет, които четем. Това, което Той е казал е истинско и то не е лъжовно, и то не е празно, а в свое време, и на свое място, то има своето изпълнение. И ето виждаме тук „не се чудете – казва Господ – какво да говорите и какво да изричате защото Дух Светий ще ви научи и тогава, когато ви научи няма да може да противостои, който и да било, какъвто и да е той – философ, учен, богат, беден. Няма да има такъв, защото пред Бога, пред Светия Дух по-силен никой не се е явил и няма и да се яви. В това число и врагът на човешкото спасение – дявола защото каза: „портите адови няма да надделеят“. Затова всичко онова, което четем в момента е предсказано преди хиляди години, което предсказание подготвя човеците именно за тази среща. И днес, когато ние знаем едното пророчествата и изпълнението в лицето на Господа Иисуса Христа, ние трябва да бъдем честити, благодарни, че живеем в такова време, когато всичко ни е открито, всичко ни е ясно и няма нещо, което да е скрито, и което да не можем да се докоснем до него.

За съжаление обаче има много такива из нас, които търсят, които ровят, които недоумяват все още, но нека заедно, в единомислие, както прочетохме и споменахме, се молим един за друг, и се вдъхновяваме. Господ на любовта и на мира да ни открие правдата, да ни открие Себе Си и да ни направи достойни за Своето небесно царство. Всички недоумяваха и се чудеха как чуват всички своя си роден говор.

„Ние – партяни, мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Юдея, Кападокия на Понтиасия на Фригия, Памфилия, на Египет и ливийските страни съседни на Кириния и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити, критяни, араби - как слушаме тях да говорят на наши езици“ и то не какви и да са неща, а „за великите Божии дела“. Светите апостоли говореха, подучени и научени, от Светия Дух не някакви просто думи изговаряха не просто някакви слова мълвяха, а те говореха за великите Божии дела, за тези дела, които са велики, които са спасителни и които откриват Господа Бога Спасителя Иисуса Христа на човеците. И чрез тези слова, чрез тези думи, неразбрани за апостолите, но разбираеми за тези, които ги слушаха, те придобиха многобройно множество християни, които се кръстиха тогава и ние знаем, а и ще разглеждаме в последствие, думите и проповедта на свети апостол Петър, който стана и каза, (защото си мислеха онези, че те са пияни) че никой не е пиян в този ранен час, а всички са изпълнени с Дух Светий, изпълнени са с благодатта Божия, тази, която Христос обеща да им прати.

Днес отбелязваме Петдесетницата Господня, изпълнението, слизането на Светия Дух върху апостолите, върху Църквата и днес отбелязваме не само това, но и рождения ден на Църквата Христова. Днес Църквата се е родила. Днес тя получава своето кръщение в Светия Дух. И от днес нататък Църквата започва да расте, да проповядва и да големее в Господа, правейки света единен с Твореца, правейки го умиротворен с Бога, давайки му възможност за живот вечен. Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 08.06.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 61.


ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.