8 Неделя след Петдесетница*



„Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл. Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви има раздори. А това казвам защото един от вас дума: „аз съм Павлов“, друг: „аз пък Аполосов“, трети: „аз съм Кифин“, а друг - „аз пък - Христов“. Нима Христос е разделил? Нима Павел биде разпнат за вас? Или в име Павлово се кръстихте? Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас освен Криспа и Гайя, та да не каже някой, че съм кръстил в мое име. Кръстих също и семейството на Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная. Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов. Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.“

(Кор. 1:10-18)


Възлюбени в Господа братя и сестри,


Намираме се в Осмата неделя след Петдесетница, в която се насърчаваме да проумеем, да разберем Божията сила и мощ. Църквата ни предлага един момент от живота на Спасителя, когато той прави чудо, като храни наведнъж с пет хляба и две риби пет хиляди човека. Това не е случайно четиво. Днес Църквата ни изявява величието на Бога и Неговата милост, както и това, че трябва винаги и във всичко да благоугаждаме на Твореца, Който е подател на всяко благо. Както и това, че който пребъдва в Божията любов и е доверил сърцето си на Бог, Той няма да го остави в нищо, а винаги ще му дава онова, от което има нужда.

В тази Осма неделя се подстрекаваме да разберем, че Господ се грижи за онзи, който вярва в Него. Той не Го предава, не Го изоставя, а винаги във вярност е предан на човека, на венеца на Божието творение. Предан е на този слабия, немощния, нищия. В тази Осма неделя възхваляваме чудесата Божии и разбираме, че трябва да имаме голямо доверие към нашия Спасител и Изкупител Господ Иисус Христос.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес, е иззето из Първо послание на свети апостол Павел до Коринтяни. Свети апостол Павел наставлява и говори на християните винаги с благост, сърдечност, за да проумее всеки един делата Божии, да поправи себе си и тръгне по онзи съкровения, благословения евангелски път, и да достигне спасение. Затова, познавайки нас човеците и искайки да постигне мир в Христовата църква, той казва: „Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.“

Той говори това на Коринтяните, защото е имало много хора, които са желаели да владеят, да разделят, много, които са искали надмощие над другите, искали са да господаруват, изопачавали са думите на светия апостол и евангелските слова. Затова светият апостол насърчава, в името на Господа Иисуса Христа, на нашия Спасител, всички да говорят едно и също. Да не изказват пред другите това, което те преценят, а да говорят истината, особено Божествената, касаеща Спасителя Господа Иисуса Христа. Да няма между християните разцепление, а всички да бъдат съединени братски с любов, с един дух и с една мисъл. Това разбира се е трудно. И ние виждаме от евангелската история, а и от нашия живот днес, че такива разногласия, разединение, вълнения е имало в Църквата още от първите векове.

Но въпреки всичко християните са се стремели да пребъдват в завета на светите апостоли, да говорят едно и също, да бъдат съединени в един дух и в една мисъл. Да не бъдат разцепници, а обединители. Не случайно четем днес тези думи, защото днес най-много от всякога имаме нужда от това да бъдем единни, да говорим едно и също, да няма разцепление помежду ни и да бъдем съединени в Иисуса Христа с един дух, с една мисъл, щото Христос да се гордее с нас. Да проповядваме истинското евангелско слово и да вдъхновяваме онези, които са около нас да подражават чрез нашия пример на Господа Иисуса Христа.

Защото узнах“ – казва свети апостол Павел – „от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори, а това е защото един от вас дума „аз съм Павлов“, друг: „аз пък - Аполосов“, трети – „аз съм Кифин“, а друг – „аз пък - Христов“. Нима Христос се е разделил? Нима Павел биде разпнат за вас или в име Павлово се кръстихте? Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гайя, та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.“

Свети апостол Павел мъмри бащински християните от Коринт, защото до него е достигнал слух, че между тях имало разпри, раздори, несъгласия. И то не какви и да било, а именно несъгласие и раздори, които били подбуждани от превъзходството на някого от апостолите в очите на християните. Едни се гордеели, че били духовни чеда на Павел, други на Аполос, трети на Кифа, други на Петър, което накарало свети апостол Павел да ги смъмри, казвайки им, че не може човек християнин да говори, че принадлежи на някого, защото ние всички сме Христови. А Христос не се е разделил на части. Той не е Павлов, Петров, Кифин. И не в свое име кръщаваха всички, а в името на Спасителя Иисуса Христа. Затова апостол Павел казва: “Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.“ (Рим. 14:8) Всички сме чеда на Спасителя Господа Иисуса Христа. Ние сме приели кръщението по словото, по благодатното излияние от Павел, Аполос и други апостоли, но всички ние сме Христови - Господни. И това трябва всеки един от нас да го знае. Не Павел или някой от апостолите е бил разпънат на кръста заради греховете на човеците, а именно Спасителя Господа Иисуса Христа разпънаха. И когато един свещеник, апостол кръщава, призовава – той не призовава в свое име, а в името на Господа Иисуса Христа. Призовава в името на разпънатия Спасител, онзи който ни изкупи от греха, от падението, от нищетата.

Тези назидателни думи на свети апостол Павел звучат от миналото през вековете и до днес. Назидава ни с актуални и за нас днес слова. Нима ние не правим същото като говорим: „Аз съм на този или онзи владика, аз съм на този или на онзи свещеник.“ Забравяме, че не сме нито на единия, нито на другия, а сме на Христа. Ние сме изкупени с кръвта на Господа Иисуса Христа и онзи, който дели, който разделя, носи голям грах в себе си. Свети апостол Павел казва: “Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас., та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.“ Особено днес е важно да се проумее това, че не принадлежим някому, а сме Христови. Не бива да боготворим човеци и да изпадаме в крайности, чрез които да пренебрегваме Спасителя, а да издигаме човеци.

Ние не кръщаваме в свое име, както казва светия апостол Павел, а кръщаваме в името на Спасителя, на Месията Господа Иисуса Христа. Защото и сам Той, когато се възнесе, каза: “И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.“ (Матей 28:19, 20) Така ни говори достоверното евангелско слово и ние трябва да бъдем внимателни, да не събираме стадо за себе си, а стадо за Спасителя Господа Иисуса Христа.

„Кръстих също и Стефаниновия дом“ – казва свети апостол Павел – „а дали съм кръстил и някого другиго не зная, защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов“. Колко мъдри, вдъхновени, истински думи. Той ни показва, че може да е кръстил Стефаниновия дом и някои други, но Иисус Христос го е пратил не да кръщава, а да благовести и бъде пример за поддражание. „Аз в последствие приех кръщението сам от ръцете на апостолите“ – казва той. – „Аз тръгнах да проповядвам Спасителя“. Той смирено изрича тези слова, не че не вършеше дела като апостол, но чрез това дава урок на християните – какви трябва да бъдат в своя живот. Даде им урок да не разчитат на себе си, да не се възгордяват от своите духовни дела и постъпки, а напротив да се смиряват. Затова той казва: “Христос не ме е пратил да кръщавам, а да благовестя,“, да докосвам сърцата на хората, да им проповядвам Спасителя, да ги уча на това, което Той е обещал и завещал, а има кой да ви кръсти. Онези, които бяха до Христа, онези по-великите, по-големите, които имаха възможността и благодатта да държат ръцете на Господа, да се хранят на една трапеза с Него и да станат участници на целия му живот, на смъртта, погребението и възкресението Му.

Основната цел и задача тук на апостол Павел е смирението. И днес той го изявява пред всички като казва, че говори на християните и на хората не с мъдри думи, не с философски речи, а просто и обикновено, „за да не се обезсили кръста Христов“ ако започна да благовестя с философия, с непонятни думи и изречения, и неусвоими от обикновените хора примери и дела.

Апостол Павел дава пример на онези, които сеят словото Божие, особено проповедниците, че трябва да бъдат внимателни, да разбират първо всичко онова, което ще проповядват и да го предават на разбираем език на своята аудитория. „И затова“ – казва свети апостол Павел – „не мъдро, не възвишено, философски, а смирено, достъпно да се говори, „за да не се обезсили кръста Христов, защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.“ Точно и ясно светия апостол отбелязва, че словото за кръста е безумие за онези, които гинат, за онези, които не са повярвали и не желаят да повярват в Спасителя, които бягат от Месията. Те не могат да проумеят силата на кръста Христов, величието на тази саможертва. И за тях всичко това е неразбираемо, безумие, безсмислено. Но за тези, които са почувствали Божията благодат, сила и мощ, на които Господ е говорил, за тях кръста е сила Божия, спасение.

Чрез кръста, даден ни от Всевишния, побеждаваме страстите, всяко едно страдание, мъка, изтезание. Живеем и умираме за Господа. Само и единствено за Него. В своите слова свети апостол Павел проявява изключително смирение и покорност към Бога. Той знае, че чрез словата си до Коринтяните ще вдъхнови не само тях, но и всички християни в последствие. Затова неговата цел е да прочисти умовете на хората от гордостта, тщеславието, високомерието. Да ги приземи, за да бъдат наистина образ и подобие Божие. Да бъдат те, а и ние, образец и подражание за истински духовен живот, който да бъде сила Божия, за да се спасяваме и придобиваме хора за небесното царство. Не защото Христос има нужда от това, а защото ние хората имаме нужда от Спасителя, от Месията.

Ние сме длъжни да благовестим и проповядваме праведно и истинно. Да имаме духовни и добри дела пред всички за Бога. А от там насетне всяка отговорност е в самия човек. Затова е казано: “Ако не бях дошъл и не бях им говорил, не биха имали грях; сега, обаче, нямат извинение за греха си.“ (Йоан 15:22) Затова не бива да спираме да благовестим, да говорим с мъдрост, адекватно, просто без да философстваме, без много умни слова и наречия, а смирено и кротко, да докосваме сърцата на хората, да ги разчувстваме, за да признаят и познаят онова, което е Божие. Амин.


Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 03.08.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 121.

ЗАЩО? -ЗАЩОТО:

"И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

                                       (Матей 28:19,20)

АДРЕС

София 1000

Ул. "Цар Калоян" № 7

АБОНАМЕНТ

© 2019 † Белоградчишки епископ Поликарп. Всички права запазени.