„Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива. Божие здание. По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида. Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос. Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото. И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда. А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън. Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.“

(1 Кор. 3:9-17 )

Възлюбени в Господа, братя и сестри,

Намираме се в Деветата неделя след Петдесетница, в която Църквата насочва нашето внимание към едно Евангелско събитие, което е свързано със свръхестественото поведение от страна на Спасителя Иисуса Христа. Христос ходи по водата. Действие, напълно противоречащо на естествените природни закони и в същото време действително, истинско, даряващо ни убедеността, че Бог е силен и мощен да направи каквото пожелае. Към това Божествено намерение и действие призовава и нас, като Негови последователи и чеда.

Апостолското четиво, което ще разгледаме днес, е иззето из Първото послание на свети апостол Павел до Коринтяни. Деветата неделя след Петдесетница отбелязваме, като Неделя след Преображението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос – един празник, който ни вдъхновява за силата Божия, вдъхновява ни да проумеем, че Христос е наистина Спасителят – този, който е обещан от пророците да спаси и избави човешкия род от духовната нищета, греха, падението и забвението, и да го обнови да стане отново достойно чедо на Единния Истинен, живия Бог.

В Първото си послание до Коринтяните свети апостол Павел им говори и ги вдъхновява да бъдат истинни, истински, да бъдат в живота си такива, както учи Светото Евангелие и да благоугаждат винаги на Бога. Да няма между тях разделение, раздори и други такива човешки слабости, които да разделят стадото на Господа Иисуса Христа.

Говорейки на тях, апостол Павел се обръща и към всички нас. Светият апостол Павел казва: „Ние сме съработници на Бога“, ние апостолите сме съработници на Единния истински Бог, „вие пък сте Божия нива. Божие здание.“

Апостолите имаха задължението да проповядват и да благовестят словото Божие на хората. Те бяха помощници на Бога в Неговото дело. Те се ползваха от Христа. Слушаха Неговите проповеди и беседи. Гледаха великите благодеяния и чудеса, които вършеше Христос и се наслаждаваха на всичко онова, което бликаше от Него като Божий син, като творец на всичко видимо и невидимо наравно с Отца. Тези свети апостоли от помощници на Бога станаха негови съработници. Те работиха и се трудиха заедно с Бога за просвета на Евангелието в сърцата на хората. А хората – християните, било то богоизбрания народ или езичниците, са нива, Божие здание. Бог сее чрез светите апостоли семената на богопознанието и вярата в сърцата на хората и зида в сърцата им здание, къща. С тези думи светия апостол Павел дава да се разбере, че чрез апостолите Бог прави чудеса и е дошъл да спаси целия човешки род.

Проповедите на апостолите, като съработници на Бога, са, за да се спасят човеците и да постигнат познанието на истината. И всички онези, които са посветени да бъдат проповедници, разпространители на словото Божие. А всички онези, към които е насочено това слово, са нива на Бога, Божие здание и те са призвани да бъдат покорни като на Господа, на онези, които ги наставляват и ги водят, защото те им проповядват словото на живия Бог, проповядват им от Негово Име. И затова, както е писано в Писанието, когато отидат при Христа и Той им каже: „Когато бях в тъмница и вие дойдохте и ме посетихте…..“ и те ще кажат : „Кога е било това?“ (Матей 25:35-40), а Той ще отговори и на позналите го и на не позналите го: „Колкото сте го сторили на тия по-малките, Мене сте го сторили“. Ние днес се явяваме като проповедници, съработници на Бога, за да се сее правилно, истински Божието слово в сърцата на хората и да се зида Църквата, Божието здание. Да се изграждат хората като наистина духовни, съвършени, чисти във вяра, надежда и любов. „По дадената ми от Бога благодат“ – казва свети апостол Павел – „аз като мъдър първостроител положих основа, а друг зида върху нея. Ала всеки нека внимава как зида.“ Светия апостол Павел насърчава, назидава, говори на християните, на проповедниците да бъдат внимателни в онова, което проповядват и зидат в сърцата на хората, защото той в своето първо строителство е бил мъдър, с мъдрост е строил. Т.е. изграждал е Църквата на Коринт, кръщавал, вдъхновявал, учил, проповядвал. С мъдрост е положил добрите основи, за да може в последствие неговите ученици – онези, които са поели свещеническия сан, които са станали дякони, проповедници, епископи, да зидат върху тази добра основа с внимание, с благочестие, с истина и правда. Той гради, полага основи, а от там насетне на онези, които ще зидат и надграждат върху тези основи трябва да им бъде ясно, че трябва да внимават, защото зданието не е тяхно, проповедта не е тяхна. Зданието е на Бога, проповедта е на Господа, който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.

Затова, както свети апостол Павел беше мъдър и изрази това в Първото си послание до коринтяните, така и всеки един от тук насетне, до ден днешен и в бъдеще трябва да бъде мъдър, да внимава как зида, за да не се провали зданието и да не би посятото семе да не даде достоен плод. Когато говорим за действията на светите апостоли, за техните наставления и проповеди, ние трябва да знаем едно единствено нещо, което е актуално и днес за всеки един от нас, независимо дали е духовник или вярващ, благочестив християнин – всички ние сме призвани да полагаме камък върху камък на основите, които Църквата е приготвила с мъдрост, със знание, с внимание. Да бъдем отговорни, достойни и да придобием много за спасение. Друга основа никой не може да положи освен положената от Иисус Христос.

Много често ние не се вслушваме в тези думи на свети апостол Павел, а отиваме, градим друго здание, сеем друга нива. Но Христос е този, който положи Себе Си като основа, върху която се гради и не може да има друга освен нея. Затова и ние в нашия духовен живот трябва да бъдем убедени, утвърдени със самосъзнанието, че само Той е този, в когото трябва да вярваме, да изповядваме, да надграждаме. И тази основа да бъде основата на нашия живот, защото много често уж ходим на богослужение, уж слушаме или четем Божието слово, уж сме благочестиви но нямаме в нашия живот като основа Господа Иисуса Христа. Имаме като основа на живота си нашите прищевки, слабости, собствената си философия, че има нещо, някаква сила, но ние не знаем точно какво. И ето днес Църквата ни говори, коя е тази сила.

Онзи християнин, онзи човек, който не е положил в живота си сърцето си във всичко, в цялото си естество в Господа Иисуса Христа нищо не може да спечели и да придобие. Неговият живот няма да има смисъл и всичко ще бъде една разруха. И ние ежедневно виждаме, чувстваме това в хората, които идват и споделят безсмислеността на своя живот, а именно, че те не са усвоили и разбрали, че основата на живота им трябва да бъде Господ Иисус Христос. Няма друга основа освен Него. „Ако върху тази основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама на всекиго делото ще стане явно“ казва свети апостол Павел.

„Денят ще го покаже, защото чрез огън се открива и огън ще изпита какво е на всекиго делото“.

Виждаме потвърждението на тези думи, когато зидаме не така, както подобава. Независимо с какво и къде зидаме, когато не сме положили в нашите основи вярата си в Господа Иисуса Христа като основа в живота ни, не сме положили в основата личността и подражанието на Господа Иисуса Христа делото ни ще изгори когато дойде денят, в който то ще бъде изпитано. Защото делото на всеки в свое време ще бъде изпитано и, което устои на огъня, на изпитанията, то ще бъде за оправдание на човека, а онова, което изгори ще бъде за осъждане на човека. Дали вярваме или не на тези Божии слова, на тези думи на светите апостоли те са верни, истински и не остават не изпълнени, защото Господ Иисус Христос е казал: “Няма да премине небе и земя докле нито една дума от това, което се говори и е казано не се изпълни“. Защото всичко е истинно и в свое време се случва. Нека хората знаят и бъдат убедени, че Господ наистина действа и ни дава тези слова днес, за да ги проумеем и разберем, да се възобновим и да имаме живот в Неговото Име, за да може делата, които имаме, да устоят в деня на огъня и наистина да бъдем достойни и радостни от това, което Господ ще ни даде.

“И ако някому делото що е зидал устои, той ще получи награда“ – казва свети апостол Павел, „а комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй както се спасява някой през огън“ т. е. ще изгори и няма да остане нищо. Ще има белези, ще има неща, които ще му напомнят за това.

Светият апостол ни говори, че ние сме храм на живия Бог и духът Божий живее в нас затова сме призвани да имаме добри и достойни дела, да зидаме върху здравите основи на Спасителя, които той положи, които да устоят на изпитанията, на изкушенията, на огъня и да ни даде Господ чрез това добър край да получим добра награда. А всеки един от нас ще получи такава или ще бъде ощетен. Огънят изгаря всичко и помен не остава. Утеха може и да има, защото справедлив е Божият съд и това, което човек сам си направи и Бог не би пожелал да му го направи. Т.е. отговорност има всеки един от нас, защото ние сме длъжни, като храм на Бога, на Божия Дух, да го пазим чист, свят и съвършен.

„Ако някой разори Божия храм“ – казва свети апостол Павел – „него Бог ще разори, защото Божият храм е свят. Този храм сте вие.“ Затова никой не бива да осквернява този храм, човешкото тяло. Колкото и слаб и немощен да е човек трябва да се стреми въпреки всичко да запази Божия храм – тялото си- чисто, и когато съгреши да има покаяние в себе си и да признае, че е съгрешил, нарушил и не е опазил Божия храм. Да иска чистосърдечно от Бога прошка за това, което е направил. Защото именно в смирението, проявено по този начин, Господ благоволи към нас. Никой няма право да разорява, да ограбва и разрушава Божия храм, защото той е съвършен и свят. Ако някой постъпи така и Господ него ще разори и този храм сте вие християните, повярвалите в Бога. Нека вдъхновени от тези съкровени думи, от тези истински Евангелски слова произнесени и написани от светия апостол проповедник на народите Павел до Коринтяни, да се оградим с познание, истина, правда, с любов. И нека имаме добри дела, които да ни оправдаят в съдния ден, и чрез които да бъдем достойни Божии чеда и да получим награда, която е вечен и безкраен живот в недрата на Бога Отца. Амин.

Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 10.08.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 129.