Съборно изпълнение на третото Последование на Жениха



Вечерта на 19 април - Велики вторник, за последен път за тази година бе изпълнено "Последованието на Жениха". В столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“ това последование бе изпълнено съборно и особено тържествено.

Богослужбата бе предстоявана от Негово Преосвещенство Белоградчишкия еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха протойерей Петър Славов от храмовото духовенство, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.

Молитвено участие в богослужението взеха архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, председател на храма и свещенослужители от храмовото духовенство.

Затрогващите покайни песнопения бяха изпълнени от сборна група духовници и певци, ръководени от ставрофорен иконом Кирил Попов.

По време на това трето по рода си чинопоследование, се изпълнява особено впечатляващото църковно песнопение „Славата на Касиана“. Изключително по своята поетичност, произведението, написано в източно-невмената нотация е дело на св. монахиня Касиана. Тя е единствената жена – автор на текстове на църковни химни, която е написала стихири за Рождество Христово, ирмосите на първите шест песни на канона на Велика събота и др. В музикално отношение творбата („Касианина Слава”) е известна със своята богата мелодика, преливаща в различни гласове и може да бъде изпълнена добре само от отлично подготвени певци в източно невмена нотация, тъй като песнопението преминава през повечето от осемте гласа, с особени хроматични отклонения.

В днешното свето Евангелие се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща съд от алабастър с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към Него. В бързината, да не ѝ се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото. Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: „защо е това прахосване?“, „мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси“. А Христос им отговорил „сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате“, „тя извърши добро дело за Мене като превари да помаже тялото Ми за погребение“. За това ѝ усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и „дошла в себе си“. С траурна тържественост иконом Николай Цурев и протойерей Петър Славов изнесоха от олтара иконата "Жениха". Пред Честния образ на Страдащия Христос отново трикратно се поклониха първо епископът, духовниците, а после и миряните.

В края на вечерното богослужение епископ Поликарп се обърна към многолюдното църковно събрание като каза: "В дните, когато изпълнихме "Последованието на Жениха", ние духовно израснахме. Научихме се на ред, на духовна дисциплина и всичко това, за да можем да осъзнаем в пълнота кое е чисто, духовно и свято. Да изберем мира и да въздадем онова, на което ни учи евангелското слово и заповед, а именно - целият си живот на Христа Бога да отдадем." - каза владиката и преподаде патриаршеския благослов на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит. +++

Преданието разказва, че в момента, когато св. Касиана съчинявала “славата” от Последованието на Жениха за вторник на Страстната седмица, в манастира на посещение при нея дошъл самият император Теофил. Узнавайки обаче, че царят предстои да влезе в килията й, тя оставила написаното наполовина песнопение върху писалището си и избягала. Последните написани от нея думи били: “Дай да целуна и отрия с косите на главата си Твоите пречисти нозе” - визирайки евангелското повествование за жената–грешница, тъй като в синаксара на упоменатото последование изрично е указано, че „Божествените отци са заповядали на този ден (Велика сряда) да се прави спомен за жената–грешница, която помаза с миро Господа”. Теофил влязъл в килията на преподобната, прочел написаните слова и досещайки се за случилото се, взел перото и допълнил следните думи: “чийто шум Ева в рая по пладне като чу и, уплашена, се скри”, имайки предвид най-вече Касианиното бягство. Срещата на императора със св. Касиана не се осъществила, но допълнените думи останали и след като песнопението било продължено и завършено. В този си вид то се изпълнява и днес. (Из „Псалтикознание“, том І - книга под печат на доц. д-р Любомир Игнатов ) Текст: Весела Игнатова

Снимки: Емануил Сетайеш

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК.