top of page

Втората част на Великия покаен канон на св. Андрей Критски съборно бе прочетена в храм "Св. София"



Вечерта на 8 март, в древния столичен храм „Света София – Премъдрост Божия“ бе отслужено Велико повечерие и прочетена втората част на Покайния канон на св. Андрей Критски.

Съгласно програмата на Софийската св. митрополия за съборните богослужения през Великия пост тя бе предстоявана от Негово Преосвещенство Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

В съслужение взеха участие храмовото духовенство, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп. Молитвено участваха архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия и архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия.

Предстоятели на храмове, столични свещеници и християни от цяла София се събраха за втори път на съборно великопостно богослужение в един от най-древните храмове на столицата. Голямо множество богомолен народ бе притихнало в храма за сърдечна молитва и отправяше своите прошения към Бога за прошка на грехове. Сред молитвената тишина, покайните песнопения бяха изпълнени от Софийския свещенически хор, ръководен от ставрофорен иконом Кирил Попов.

За втора поредна вечер в центъра на храма бе поставена новоизписаната, специално за столичните, великопостни богослужения, икона с образите на всички духовни образи, които се споменават в Покайния канон - Господ Иисус Христос, св. Богородица, св. Андрей Критски и св. Мария Египетска.

В края на великопостното последование епископ Поликарп се обърна с трогателно слово към изпълнилите храма богомолци. В своята непосредствена проповед, той подчерта в какъв благодатен за душата ни период се намираме, и към какво трябва да се стремим като християни.

"Настъпи времето на добрия подвиг, както казват св. Отци, времето, в което всеки от нас осъзнава смисъла на Великия пост - време за пост и духовна подготовка. Време, в което да бдим върху себе си, защото никой от нас не знае нито деня, нито часа на Второто Христово Пришествие, за което трябва да се готвим през целия наш живот. Ние сме призвани като девиците, които чакат своя жених да се подготвяме и бъдем готови да посрещнем Господа. Да Му отворим нашите сърдечни врати и да се насладим на Неговия небесен чертог, така ще бъдем от тези, които са избрани. Подготовката изисква много време и много труд. Няма как с един Велик пост да постигнем това, но нашето постоянство е важно пред Бога, затова и Църквата постоянства в това, да ни призовава всяка година, в свое време да се каем и променяме. Често говорим за покаяние, но какво значи това? Това означава да променяме себе си, да променяме своя ум, своите мисли и желания. И от плътски, човек да стане духовен, земната му привързаност да стане небесна и да прогледне с духовни си очи Божието мироздание.

Как да се променим, какво да направим, за да се случи промяната? Трябва да имаме в мислите си постоянен стремеж! И когато паднем в изкушение, да се спрем, да утихнем и да размислим. Да продължим напред със спокойствие и духовна бдителност…. С търпение, с добрия пример, със искрена молитва в сърцето, да се молим Бог да ни прости греховете и да ни одухотвори! Да дарува на всеки това, което му е потребно за спасение и вечен живот.“ - каза в словото си владиката и благослови многобройното църковно изпълнение.

За благословение, духовна подкрепа и молитвено настроение вярващите получиха и тази вечер иконка, която е умалено копие на новоизписаната икона.


Текст: Весела Игнатова

Снимки: протойерей Костадин Тренев

bottom of page