Живеем във време, в което човекът разполага с възможности, за които предишните поколения трудно биха могли дори да мечтаят. Само за няколко секунди можем да получим огромно количество информация, да преведем текст, да намерим историческа справка, да обобщим книга, да съставим план, да обработим изображение или да потърсим решение на сложен въпрос. Изкуственият интелект вече не принадлежи на фантастиката. Той постепенно се превръща в част от всекидневието. Но именно тук възни

Неофитството е едновременно благословение и изпитание. Благословение, защото човек е открил Христа и сърцето му гори от желание да Му служи. Изпитание, защото тази първа любов нерядко е съпроводена с липса на духовна зрелост. Всеки, който е пристъпил прага на Църквата, познава това вътрешно опиянение. Всичко изглежда ясно. Истината сякаш е напълно разкрита. Светът се разделя лесно на "правилни" и "неправилни". Вярата изглежда като поредица от точни формули, а спасението – ка

– Отче, какъв е православният поглед към мнителността? – Чедо мое, православната духовност разглежда мнителността не просто като особеност на характера, а като духовна болест, която смущава човешкото сърце. Тя представлява склонност да се подозира зло у другите без достатъчно основание, да се тълкуват думите и постъпките им в най-неблагоприятната светлина и да се изграждат заключения върху предположения, а не върху истината. Мнителният човек често вижда обида там, където ням

В наши дни все по-често се натъкваме на една странна и болезнена закономерност. Когато решенията на Църквата съвпадат с нашите лични предпочитания, ние с готовност говорим за съборността, за единството, за послушанието към църковния разум и за вековната мъдрост на светите отци. Но когато същата тази Църква ни призове към нещо, което не съответства на нашите възгледи или желания, изведнъж на преден план излиза едно друго понятие – „моето лично мнение“. Така неусетно се стига

Често днес се водят разговори относно думите от Символа на вярата: „В едната, света, вселенска и апостолска Църква“ или „В едната, света, съборна и апостолска Църква“. Преди всичко трябва ясно да се подчертае, че Символът на вярата не е канон, а догматическо изповедание на православната вяра. Той е утвърден от Първия и Втория вселенски събор и представлява съкровено и задължително изразяване на вярата на Църквата. Каноните уреждат църковния ред, дисциплината и административ

Отче, защо целуваме ръка на духовниците? И защо има хора, които се срамуват от това, смятат го за унизително или дори се чувстват „по-високо“ от този, на когото трябва да отдадат почит? – Чедо, когато православният християнин целува ръката на свещеника или епископа, той не целува човека заради неговите лични качества, богатство, власт или човешко превъзходство. Целува ръката, която благославя в името Христово. Ръката, която е държала Светото Евангелие. Ръката, която е доко

Отче, защо, въпреки че правя на другите това, което искам да правят на мен, не получавам същото? В такъв случай, вярно ли е словото на Господа? — Чедо, словото на Господа е истина вечна и неизменна, защото Сам Той е Истината (срв. Йоан 14:6). Но Той не ни е обещал, че хората непременно ще ни отвърнат със същото. Той ни е дал заповед как ние да живеем, а не как другите ще постъпват. Когато Господ казва: „както искате да постъпват с вас човеците, така и вие постъпв

В съвременната православна действителност често се среща едно явление: мнозина вярващи говорят и съдят по въпроси на богословието, догматиката, каноничното право и духовния живот с увереност, която предполага пълнота на знанието. Това създава впечатление за духовна зрялост, но в действителност често крие вътрешна празнота. Църквата никога не е разбирала знанието като просто натрупване на информация. В духа на светоотеческата традиция знанието е плод на опит, на живот в Бога,

„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Христос като изпълнение на Псалом 21 и тайната на „червея“ в месианската символика* Сред най-дълбоките и най-тайнствени думи, произнесени от Господ Иисус Христос на Кръста, са думите: „А около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч: Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“ — Мат. 27:46 За външния наблюдател тези думи могат да прозвучат като вопъл на отчаяние. Но Църквата винаги е разбирала, че т

От пасхалната трапеза към Светата Евхаристия Историко-богословско развитие на литургичната традиция: юдейски корени, раннохристиянска практика и съвременната православна литургия Сред най-дълбоките тайни на живота на Църквата стои Светата Евхаристия – тайнството, в което вярващите се съединяват с Христос и участват в Неговата спасителна жертва. От апостолско време до днес Евхаристията е центърът на християнското богослужение и духовния живот. За да се разбере нейният произх

История на Символа на вярата Предистория, съборно оформяне, развитие, рецепция, конфесионални форми и проблеми в БПЦ-БП Увод Символът на вярата е едновременно догматическа формула, литургично изповедание и белег на църковна принадлежност. В древноцърковен смисъл σύμβολον означава знак за разпознаване, а в християнската традиция — кратко, нормативно и съборно изразяване на апостолската вяра. Той не е възникнал като еднократен литературен акт, а като плод на дълго развитие:

Християнството не ни учи на отмъщение, а на любов. Това са думи от последните проповеди на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. Те носят в себе си онази евангелска простота, зад която стои бездънна дълбочина: „Нашата религия не е религия на отмъщението и на възмездието, а религия на любовта. Старото е око за око, а новото – любовта.“ Има мисли, които не просто се чуват — те се вселяват в сърцето и започват да работят в него като квас. Такава е и тази ми

Живеехме така, сякаш смъртта беше слух, измислица за другите. Сякаш тя се случваше винаги някъде далеч – в чужди домове, в непознати тела, в нечии други истории. А нашият живот – той беше центърът. Ние бяхме мярката. Ние бяхме оста, около която се въртеше светът. Сутрин ставахме с чувството, че денят ни принадлежи. Че времето е наше. Че утрешният ден ни е обещан. Говорехме уверено, решително, понякога високомерно. Борехме се – за име, за признание, за надмощие. За това да ни

Фразата „патология, а не богословие“, изречена от архимандрит Ефрем*, звучи кратко, почти рязко, но в нея няма гняв. Има трезвост. Има пастирска болка. И най-вече – има ясно различаване между онова, което е плод на църковен опит, и онова, което е резултат от вътрешна неуреденост, облечена в „православна“ терминология. Това разграничение днес е крайно необходимо и за нашата църковна действителност. В последните години наблюдаваме явление, което външно изглежда като грижа за вя

архимандрит Антипа Както е известно на всички православни, „Христос възкръсна“ е традиционният пасхален поздрав до отданието на празника, а отговорът е „Наистина възкръсна“. И, разбира се, това не е просто един обикновен поздрав, а изповядване на вярата, че Христос действително възкръсна. През последните години забелязвам, че все по-често се казва и пише: „Христос се роди – Наистина се роди“. Този поздрав, доколкото ми е известно, е славянско нововъведение. ( б.пр. Този поз

След отминаването на светлите празнични дни Църквата ни въвежда отново в ритъма на делника. Камбаните не звучат по-рядко, а по-тихо; не по-слабо, а по-дълбоко – в сърцето. Точно тук се разкрива истинският плод на празника: не в спомена, а в промяната. Ако Господ Иисус Христос наистина е минал покрай нас – роден заради нас, явил се заради нашето спасение, осветил водите и човешката природа – това не може да остане само преживяване. Срещата с Бога винаги носи отговорност. Тя н

Върху псалом 10-ти Упование На Господа душата ми се упова, в страх не ще я тласнат суетни слова. „Отлети като птица!“ — ми викат в нощта, ала в Господа скрита е моята крепка ръка. Лък опъват беззаконни, в тъмнината стрелят, но сърцата праведни не ще те омрачат. Щом основи рухнат, пита гласът от зова: „Какво ще стори праведният сред тази злина?“ Но Господ — Той седи на небесния трон, в светия Си храм, над земния стон. Очи Му всичко виждат, веждите изпитват, синовете чове

Една равносметка на нашето лицемерие „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.“ (Йоан 13:35) Днес ще...

В нашето време, когато хората често се чувстват самотни, нечути и отхвърлени, Църквата е призвана да бъде пристан за всяка душа —...

Върху псалом 9-ти Песен на Справедливия Цар Със цяло сърце Те славя, Господи мой, разказвам за Твоите чудеса безброй. Радост и възторг...