– Отче, какъв е православният поглед към мнителността? – Чедо мое, православната духовност разглежда мнителността не просто като особеност на характера, а като духовна болест, която смущава човешкото сърце. Тя представлява склонност да се подозира зло у другите без достатъчно основание, да се тълкуват думите и постъпките им в най-неблагоприятната светлина и да се изграждат заключения върху предположения, а не върху истината. Мнителният човек често вижда обида там, където ням

В наши дни все по-често се натъкваме на една странна и болезнена закономерност. Когато решенията на Църквата съвпадат с нашите лични предпочитания, ние с готовност говорим за съборността, за единството, за послушанието към църковния разум и за вековната мъдрост на светите отци. Но когато същата тази Църква ни призове към нещо, което не съответства на нашите възгледи или желания, изведнъж на преден план излиза едно друго понятие – „моето лично мнение“. Така неусетно се стига

Често днес се водят разговори относно думите от Символа на вярата: „В едната, света, вселенска и апостолска Църква“ или „В едната, света, съборна и апостолска Църква“. Преди всичко трябва ясно да се подчертае, че Символът на вярата не е канон, а догматическо изповедание на православната вяра. Той е утвърден от Първия и Втория вселенски събор и представлява съкровено и задължително изразяване на вярата на Църквата. Каноните уреждат църковния ред, дисциплината и административ

В съвременната православна действителност често се среща едно явление: мнозина вярващи говорят и съдят по въпроси на богословието, догматиката, каноничното право и духовния живот с увереност, която предполага пълнота на знанието. Това създава впечатление за духовна зрялост, но в действителност често крие вътрешна празнота. Църквата никога не е разбирала знанието като просто натрупване на информация. В духа на светоотеческата традиция знанието е плод на опит, на живот в Бога,

„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Христос като изпълнение на Псалом 21 и тайната на „червея“ в месианската символика* Сред най-дълбоките и най-тайнствени думи, произнесени от Господ Иисус Христос на Кръста, са думите: „А около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч: Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“ — Мат. 27:46 За външния наблюдател тези думи могат да прозвучат като вопъл на отчаяние. Но Църквата винаги е разбирала, че т

От пасхалната трапеза към Светата Евхаристия Историко-богословско развитие на литургичната традиция: юдейски корени, раннохристиянска практика и съвременната православна литургия Сред най-дълбоките тайни на живота на Църквата стои Светата Евхаристия – тайнството, в което вярващите се съединяват с Христос и участват в Неговата спасителна жертва. От апостолско време до днес Евхаристията е центърът на християнското богослужение и духовния живот. За да се разбере нейният произх

История на Символа на вярата Предистория, съборно оформяне, развитие, рецепция, конфесионални форми и проблеми в БПЦ-БП Увод Символът на вярата е едновременно догматическа формула, литургично изповедание и белег на църковна принадлежност. В древноцърковен смисъл σύμβολον означава знак за разпознаване, а в християнската традиция — кратко, нормативно и съборно изразяване на апостолската вяра. Той не е възникнал като еднократен литературен акт, а като плод на дълго развитие:

Живеехме така, сякаш смъртта беше слух, измислица за другите. Сякаш тя се случваше винаги някъде далеч – в чужди домове, в непознати тела, в нечии други истории. А нашият живот – той беше центърът. Ние бяхме мярката. Ние бяхме оста, около която се въртеше светът. Сутрин ставахме с чувството, че денят ни принадлежи. Че времето е наше. Че утрешният ден ни е обещан. Говорехме уверено, решително, понякога високомерно. Борехме се – за име, за признание, за надмощие. За това да ни

Фразата „патология, а не богословие“, изречена от архимандрит Ефрем*, звучи кратко, почти рязко, но в нея няма гняв. Има трезвост. Има пастирска болка. И най-вече – има ясно различаване между онова, което е плод на църковен опит, и онова, което е резултат от вътрешна неуреденост, облечена в „православна“ терминология. Това разграничение днес е крайно необходимо и за нашата църковна действителност. В последните години наблюдаваме явление, което външно изглежда като грижа за вя

С настъпването на Рождественския пост православните християни отново са призовани към време на вътрешно съсредоточаване, молитва и подготовка за посрещането на едно от най-светлите събития в годишния богослужебен кръг – Рождество Христово. Църквата напомня, че този период не е просто въздържание от определени храни, а преди всичко стремеж към духовно обновление. Постът е път на смирение, прошка и стремеж към доброта, който води вярващите към истинското разбиране на радостта о

Изминалият ден (13.11.2025г.) беше Световен ден на добротата. Размишлявайки за добротата, Църквата ни насочва към най-дълбокия корен на човешкото: към това, което отразява Божия образ в нас. В православната християнска традиция добротата не е просто мил жест или моментно чувство. Тя е плод на Божията любов, която преобразява и осветлява човешкото сърце. Тя е делото на човек, който желае да бъде „светлина на света“ (Мат. 5:14) и да носи мир, радост и надежда там, където Бог го

По повод 93 години от рождението на Видинския митрополит Дометиан Днес, 11.11.2025 г., възпоменаваме 93 години от рождението на приснопаметния Видински митрополит Дометиан. Сърцата ни се изпълват с благодарност към Бога за дарувания ни духовен отец, архипастир и пример за истинско служение. За мен, като негов викарий през годините във Видинска епархия, е чест да изрека възпоменателни слова на почит – Дължимо слово за достойна личност. Паметта и любовта към дядо Дометиан

Една равносметка на нашето лицемерие „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.“ (Йоан 13:35) Днес ще...

Сърцето ми се свива. Душата ми се моли в тишина. Очите ми вече са натежали от скръбта, която напира – защото знам, че всеки момент нашият...

В християнската история думата „зилот“ – от гръцки ζηλωτής – е била символ на дълбока преданост, гореща любов към Бога и вярност към...

"Църквата – Вселенска и Съборна" Посветено на 1700 години от Първия Вселенски събор (325 г., Никея) Една от ключовите истини,...

На 13 декември с благоговение и тъга отбелязваме девет месеца от блажената кончина на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски...

Православното богословие често се асоциира с принципи на миролюбие, духовно осмисляне на реалността и разграничаване от светската власт....

Кратка историческа справка за литургичния текст За св. Григорий Богослов Св. Григорий Богослов или Григорий Назиански се нарежда сред...

Денят 10 януари в моя живот като духовник, вече 25 години, е свързан с една бележита и одухотворена личност, с духовник, който ми даде...

Пред най-светлите празници за християнския свят – Рождественските, на книжния пазар се появи новата книга в стил хайку с автор ...

В дните на Велик пост, заради духовния подвиг, изкушенията между вярващите са големи. Винаги е било така. Когато човек се старае да бъде...

Тези дни медийното пространство се претрупа от скандали, свързани с духовници, миряни и църковен народ. Къде пресилено, къде понижено,...