На 17 април, вечерта на Велики петък, според църковния устав се отслужва специално последование, което включва утреня и чина на Опело Христово.
По традиция на този ден в София то се отслужва съборно в столичната митрополитска катедрала „Св. вмчца Неделя”.
Тази година, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит Неофит и патриарх Български Неофит богослужението бе предстоявано от Негово Високопреосвещенство Западно и Средноевропейски митрополит Антоний.
В средата на храма бе поставена св. плащаница, която бе тържествено изнесена от св. олтар. Около масата с плащаницата, изобразяваща гроба Христов, застанаха още: Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архимандрит Василий, протосингел на Софийската св. митрополия, архимандрит Евтимий, ставр. ик Антон Вълчанов, ставр. ик. Христоско Казакин, ик. Кирил Попов, ик. Николай Цурев от храмовото духовенство, протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей и дякон Петър Славов.
След последната песен, пастирско слово произнесе митрополит Антоний. Той вдъхновено говори за Христовата саможертва и пътя на спасение на човешкия род. Не пропусна да отбележи сполетялата цялото човечество пандемия.
"Това са дни на изпитание, които можем да преодолеем с непоколебима вяра и молитва. Молете се, защото голяма сила има усърдната молитвата на всеки един от нас. Молете си сутрин, молете се вечер, молете се напрестанно, защото Възкръсналият Спасителят казва: всичко което поискате в молитва, вярвайте и ще ви бъде дадено" - настави многобройните присъстващи митрополит Антоний и преподаде патриаршеското благословение на Българския патриарх Неофит.
В края на последованието, с траурен камбанен звън скръбна процесия, начело със светата плащаница обиколи катедралния храм. Отпред вървяха духовниците, пеейки тържествено и погребално песнопението „Святий Боже“.
Дълбоко вярващите християни за сетен път през тези дни показаха на дело своето послушание към църковните и гражданските разпоредби. Поставили предпазни маски на лицата, сложили ръкавици на ръцете, те стояха на разстояние един от друг не само в храма, но и по време на траурното шествие. Възревнували за богослужбата в храма те изпълняваха стриктно всички изисквания и дръзновено присъстваха с приведени глави и свещи в ръка на мертвеното чинопоследование, размишлявайки за Божията саможертва.
Съпогребвайки се с Христа, минавайки под светата Плащаница, която духовниците високо държаха над главите им. християните отново влязоха в храма и получили архиерейско благословение, се разотидоха по домовете си, за да изживеят най-великата и дълга събота през годината.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: Весела Игнатова, Александър Ангелов