Загърбили светските грижи и отдали се на особено благоприятното време за духовно издигане, десетки християни се събраха и тази вечер в митрополитската катедрала „Св. Неделя“, за да отправят духовен взор към Господа, нашия Спасител и съборно да изпросят от Него благодат за себе и семействата си. Днес, 27 април, Велики вторник – вечерта, за последен път бе отслужено „Последованието на Жениха“. В този ден се прави спомен за една жена, разкаяла се блудница, която изляла драгоценен елей върху Господа в дома на Симон прокажени.
С това тя Го помазала за погребение и приживе Го оплаквала, умивайки нозете Му със сълзите Си и отривайки ги с косите си. За нея Сам Господ казва, че много се прощава на този, който умее много да обича. На този ден споменаваме и свикването на юдейския Синедрион за осъждане на Господа и замисъла на Юда да предаде Божествения Учител за тридесет сребърника.
Чинопоследованието бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха свещеник Петър Славов и четирима дякони.
На певницата вдъхновяващите църковни песнопения бяха изпълнени от столични певци и свещенослужители, които в края на богослужението изпълниха т. нар. „Слава на Касиaна“ (или „Касианина слава“). Това особено впечатляващо песнопение е творба на монахиня Касиана от Цариград (9 век) и е известно не само със сложната си мелодия, но и с трогателния си и поетичен текст:
"Господи, падналата в много грехове жена, като усети Твоето Божество, взе чин на мироносица и като ридаеше, принесе Ти миро преди погребението. Горко ми, казваше тя, понеже за мене е нощ – невъздържаното блудство, мрачното и безлунно силно влечение на греха! Приеми потоците мои сълзи Ти, Който чрез облаците произвеждаш водата в морето. Наклони се към моите сърдечни въздишки Ти, Който чрез неизказаното Твое снизхождение наведе небесата! Дай да целуна и отрия с косите на главата си Твоите пречисти нозе, чийто шум Ева в рая по пладне като чу, уплашена се скри. Кой ще изследва, Душеспасителю, Спасе мой, множеството мои грехове и бездната на Твоите съдби? Не презирай мене, Твоята рабиня, Ти, Който имаш безмерна милост." - се казва в песнопението.
В края на богослужбата епископ Поликарп се обърна към църковното събрание."Всяка вечер от Страстната седмица досега носеше своето духовно послание и наставление, даваше своя заряд на всеки един от нас. Посланието днес е да се обогатим и утвърдим, да изпълним сърцата си с нейната любов, но и с нейното разкаяние, за да може, и така да бъдем духовно поощрени и станем пример за тези които са около нас."
Получили архиерейско благословение, вярващите се отправиха към домовете си, укрепени в духовна ревност, изпълнени с вяра и надежда и благодарни за възможността да съмолитстват заедно в храма.
Текст и снимки: Весела Игнатова
Kommentare