Съгласно програмата на Софийска света митрополия за съборните богослужения по време на Великия пост, в петъчния ден на третата седмица, 2 април, съборно бе изпълнена третата статия от Богородичния акатист в новопостроения столичен храм "Свето Благовещение", кв. „Дружба“. Молитвеното Богородично последование бе предстоявано от Негово Високопреподобие архимандрит Василий, протосингел на Софийска света митрополия, с когото съслужи предстоятелят на новия храм иконом Емилиян Костадинов.
На вечерната богослужба молитвено присъстваха Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архимандрит Евтимий, ставрофорен иконом Ангел Ангелов, духовен надзорник на Софийска епархия, както и столични свещеници. Възхваляващите Св. Богородица песнопения бяха изпълнени от Софийския свещенически хор, ръководен от ставрофорен иконом Кирил Попов. В празнично и богато украсения с пролетни цветя храм, множество християни от цяла София се събраха и отправиха съборна възхвала към Божията Майка. С едни уста и едно сърце християните почетоха Тази, която Църквата нарича „Вместилище на Невместимия”, като всички заедно отпяваха припевите: „Радвай се, Невесто неневестна” и „Алилуия”. В края на великопостното последование към църковното събрание с топло и поучително слово се обърна архимандрит Василий:
„Знаем, че човешките сили често оскъдняват. На човек му се иска да е винаги здрав, но идват болести. Иска му се да бъде щастлив, но го застигат скърби и трудности. Иска му се да бъде богат, но се случва материална нищета. Но Господ чрез св. Евангелие всекидневно ни учи, че човешкият живот не се измерва с количество материални блага, не се измерва със здраве или успехи. Напомня му, че днес е жив и здрав, а в утрешния ден го застига недъг, днес се радва, а утре идва скръбта... Господ не престава да ни учи, че материалните средства, към които така усърдно се стремим, са нетрайни и преходни… Истинските ценности, които осмислят живота ни са добродетелите и изпълнението на Христовите закони. Те носят онази Божествена радост, която никой не може да ни я продаде и никой не може да ни я отнеме, когато Господ ни удостои с нея. А Божията Майка е винаги в наша подкрепа. Човек пристъпва към Нейния образ с молитва, наскърбен, а си тръгва утешен. Идва болен и угнетен, а си тръгва здрав и удовлетворен. Това е защото Майката Божия чува, вижда и обича човека и никого не оставя без надежда. Затова и днес стоим в този храм, пред иконата на Св. Богородица, надявайки се да приеме нашата молитва и да ни окрили по пътя към Царството Божие. Да пази от всяко зло нашия народ и отечество, да ни умъдрява и да ни закриля семействата, да ни дава сили в този живот, за да го преживеем в тишината и светостта на добрия подвиг, та да бъдем наследници на Царството Божие“ – каза в словото си архимандрит Василий.
Текст и снимки: Весела Игнатова