Днес столицата отбелязва 144-та годишнина от своето Освобождение. Градът е освободен от османско иго на 4 януари 1878 г. от руски военни части под командването на ген. Йосиф Гурко.
На днешния ден преди 144 години в храм „Света Неделя”, в присъствието на самия генерал Гурко се е състояла първата заупокойна служба в памет на загиналите и молебен за освобождаването на града.
И тази година в празничния ден голямо множество столично духовенство, представители на светската власт и граждани се събраха за традиционния молебен в митрополитската катедрала „Св. вмчца Неделя”.
Молитвеното последование бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Заедно с викария в последованието взеха участие архимандрит Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, предстоятел на митрополитската катедрала „Св. вмчца Неделя“, свещеници от храмовото духовенство и петима дякони, ръководени от митрополитския протодякон Иван Петков.
На молебена присъстваха също така г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на гр. София, г-н Тодор Чобанов, г-н Борис Громов – директор на Дома на Москва в София, общински съветници, представители на Сдружението на приятели на Русия „Александър Невски”, на Национално дружество „Традиция”, както и родолюбиви софиянци.
В края на последованието епископ Поликарп прочете от името Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Български Неофит Обръщение по случай Деня на освобождението на София. В него се казва:
"В паметния ден на Освобождението на град София от вековното иноверно иго, отново благодарим на Бога за тази велика Негова милост и признателно свеждаме глави пред радетелите за българската свобода, пред подвига и саможертвата на всички знайни и незнайни воини, отдали живота си за нея. В молитвен зов към небесата, с едно сърце и едни уста в молебното последование отново изпросваме за тях Божията милост, защото със стореното те на дело показаха и доказаха колко вярно остава и до днес казаното ни от нашия Господ, че „… никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан 15:13).
Жертвената любов винаги е била знак за истинска вярност към Христа Спасителя. Без нея нищо не ни ползва, както казва и апостолът (1 Кор. 13:3). Господ пръв се принесе в жертва за нас и в това свидетелство на любовта Си ни посочи как да постъпваме и ние, които сме Негови. Тази жертвена любов ни освобождава от себелюбието и прави от нас истински християни. Тя е и залог за нашето свято единство, за което Спасителят моли Небесния ни Отец (Иоан 17:23).
Тази свята жертвена любов е винаги жива в Църквата Христова, категорично свидетелство за което са и събитията, които честваме днес и чиято кулминация ще дойде с отбелязването на националния ни празник Трети март – извоюването на българската свобода, в саможертвения подвиг на нашите братя по вяра и род отдали живота си, за да може православният ни народ да отхвърли вековното иго и да заживее отново в свобода и независимост."
След молебена бе извършено литийно шествие до паметниците в центъра на града, свързани с празника. Шествието премина по бул. Йосиф Гурко, като цветя от името на Софийска митрополия бяха поставени пред паметниците на генерал Гурко, на Цар Освободител и на Българския опълченец, където епископ Поликарп прочете заупокойна молитва за загиналите воини. В церемонията по поднасяне на венци и цветя на паметниците участваха гвардейци и представителна група от Национално движение „Традиция“, облечени с автентични униформи на опълченци.
Поради епидемиологичната обстановка в страната не се състоя традиционното тържество край паметника на Българския опълченец.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: протойерей Костадин Тренев