На 10 март, в столичния храм „Св. вмчк Георги“ на бул. „Св. Патриарх Евтимий“ бе отслужено Велико повечерие, с четвърта статия на Великия покаен канон на св. Андрей Критски.
Съгласно програмата на Софийската св. митрополия за съборните богослужения през Великия пост, тази част от покайното моление бе прочетена от Негово Високопреподобие архимандрит Василий, протосингел на Софийска света митрополия.
На великопостното богослужение молитвено участие взеха Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит и архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия.
Множество предстоятели на храмове, столични свещеници и миряни са събраха и тази вечер на съборна молитва в един от най-красиво изписаните храмове на столицата. Верният Божи народ наведе благоговейно глава пред словата на св. Андрей Критски от последната част на Великия покаен канон, и за сетен път се обърна към Господа с думите: "Помилуй ме Боже, помилуй ме!"
Дивните и умилителни песнопения на Покайния канон, както и вдъхновяващите химни на Великото повечерие бяха изпълнени от Свещеническия хор, ръководен от ставрофорен иконом Кирил Попов. В края на последованието архимандрит Василий се обърна към многобройните богомолци с пастирско слово. В него той каза:
"Поредна четвърта вечер от първата седмица на Великия пост сме на общо съмоление. Утихнали в умиление, в молитвен унес пред очите ни преминаха образите на хора и личности, описани в редовете на Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. Видяхме образи на хора, които са съгрешавали, принасяли покаяние и отново падали, но и пак ставали. И като богопредани, достигнали духовно съвършенство в свое време. Всички тези примери описани от св. Андрей представят на съвремения християнин познание за великата Божия милост, и му дават надежда като го окуражават да не се страхува, и да следва Бога. Макар и да падне в някакво изкушение или прегрешение, може да стане, и да извика от дълбочината на сърцето си: "Помилуй ме, Боже, помилуй ме!" и да очаква прошка от Бога.
Дните на пост са време да се очистим от всяка сквернота, да принесем покаяние, да простим и да поискаме прошка. Това са дни на равносметка, дни на обръщане към Твореца. Затова да бъдем по-усърдни в молитвата и в добродетелността... Всеки човек в живота си има своите съкрални моменти, които формират неговото развитие. Сам Бог ни докосва с всемилващата Си десница чрез събития, срещи, случки и ни подтиква да променим курса на движение. Усъвършенстването ни започва с желанието да загърбим злите си дела и да наченем нов живот, различен от греховния. Живот, в който първо да не се самозаблуждаваме. Ако се самоизлъжем и успеем да заблудим и тези около нас, и си живеем в доволно в една илюзия, то Сърцеведецът, Който не можем да заблудим и излъжем, ще ни потърси сметка. Горко ни, ако останем цял живот в самозаблудата! В онзи ден на истина, при Възкресението на мъртвите, делата ще ни се открият и ще бъдем изобличени пред всички хора. Затова да ползваме всяко благодатно време и да направим духовна си ревизия и равносметката на живота и делата си!"
- каза в словото си отец Василий и продължи да говори за страмежът, който трябва да има християнинът - достигане на обожение и наследяване на Царството Божие - Царството Небесно.
Текст: Весела Игнатов
Снимки: Бехнам Сатайеш