Велики петък е най-скръбният ден, в който възпоменаваме поруганието, страданията, смъртта и погребението на Господ Иисус Христос. Ден, в който всеки християнин, в едно с цялото творение, съпреживява смъртта и погребението на Богочовека с надеждата да станем съпричастни и на Неговото славно Възкресение за вечен живот.
На Велики петък не се служи св. Литургия, тъй като в този ден Господ принася Самия Себе Си в жертва. Богослужебното последование се състои от Царски часове и вечерня, по време на която се изнася от олтара св. Плащаница.
В столичния катедрален храм „Св. Неделя” богослужението бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха архимандрит Василий, протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Евтимий, ставрофорен иконом Николай Георгиев, председател на храма, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Николай Цурев, свещеник Никола Чочев от храмовото духовенство и дяконите: йеродякон Вартоломей, йеродякон Поликарп, дякон Юлиян Периклиев и дякон Антоан Марков.
Молитвените и дълбоко затрогващи душата песнопения бяха изпълнени от д-р Стоян Малинов и г-н Ангел Младенов, секретар на Софийска митрополия, към които се присединяваха и служещите духовници.
По време на богослужбата от светия Олтар с тържествена лития бе изнесена Плащаницата, изобразяваща мъртвия Христос. След като шествието трикратно обиколи Светия Кръст, поставен на Велики четвъртък в центъра на храма, пред него бе положена на специално подготвена маса (епитафиос), символизираща Христовия гроб, и погребалната плащаница.
Негово Преосвещенство епископ Поликарп пръв се поклони на светинята и благослови събралите се християни. С пастирски думи той се обърна към присъстващите, в които той подчерта саможертвата на Господ Иисус Христос, Който е предал Себе Си на кръстна смърт, за да изкупи нашите грехове и отвори пред нас пътя към спасение.
След края на богослужбата и миряните започнаха да се покланят на Христовата плащаница като изразяваха с това своето смирение, скръб и преклонение пред Спасителя. Те отнасяха със себе си надеждата за приближаващото Възкресение и китка здравец за благосовение на дома.
Текст и снимки: Весела Игнатова