10 години от блажената кончина на Българския патриарх Максим в София



На 6 ноември се навършват 10 години от блажената кончина на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Максим.

По този повод в столичния митрополитски катедрален храм „Св. вмчца Неделя“ беше отслужена света Литургия, на която беше направена заупокойна ектения за приснопаметния Български патриарх Максим. След Литургията беше отслужена и панихида за упокоението на бележитя български патриарх.

С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, светата Литургия оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, предстоятел на храма, отец Георги от гр. Ксанти, Гърция, иконом Николай Цурев, протойерей Димитър Шумов, протойерей Петър Славов, свещеник Димитър Кутлев, свещеник Красимир Пеков, протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей, йеродякон Поликарп, дякон Юлиян Периклиев, дякон Игнатий Игнатов и дякон Красимир Пеков.

Църковните песнопения бяха изпълнени от мъжкия църковен хор при митрополитския храм, с диригент проф. протопсалт Мирослав Попсавов.

След прочитането на неделното евангелско четиво, Белоградчишкият епископ Поликарп произнесе проповед, в която засегна важни моменти от смисъла и тълкуванието на четивото. Епископът подчерта, че всички трябва да се оградим със смирение, търпение и доверие към Бога, като знаем, че Той е милостив и снизходителен към всеки, като се стреми да го спаси и дарува вечен живот.

След светата Литургия беше отслужена панихида за упокоението на Българския патриарх Максим и огласено специално обръщение от името на Негово Светейшество Софийския митрополити Български патриарх Неофит.

В словото Негово Светейшество пише: „Сега, когато той вече не е сред нас, остава споменът за добрия архипастир и благодарността, че сме имали възможността да общуваме с него и да черпим от неизчерпаемата му мъдрост и благост. Остават и отговорността ни пред неговата светла памет и дългът ни да следваме примера му, като се ръководим неотклонно от оставения ни от него образец за служение в Църквата Христова, от неговия завет към нас – да ценим и свято да пазим нейната светост и единство. Единство, което той успя да удържи и съхрани заради Христа, Комуто вярно служеше, и за нас и нашето бъдеще, в условията на враждебност и безпрецедентен натиск, с цената на много скърби и обиди, гонения и притеснения от най-различен характер.

„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7), така съветва в древните дни Апостолът на народите и този призив запазва императивния си характер и своята актуалност и днес.

Приснопаметният патриарх Максим беше истински наставник на всички нас в Божия път и в Божията правда, „… безукорен работник, който вярно преподава словото на истината“ (2 Тим. 2:15). Затова и наш свещен дълг е наистина да пазим в Църквата паметта за него и всякога да имаме пред очи неговия достоен живот – живот, изцяло отдаден на Христа и Неговата света Църква, и да подражаваме на вярата му. Във всяка трудна ситуация, при всяко колебание и изкушение да изпитваме съвестта си, да търсим това, което е истински важното за църковния живот, и да постъпваме така, както той би постъпил ако беше сред нас днес. А най-много от всичко: да не се поддаваме на духа на разединението, защото този дух е противен на Христа и на Църквата, която е „единство на вярата и на познаването Сина Божий“, чрез което единствено се достига и до „пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13).

Помнейки голямата любов на патриарх Максим към повереното му от Бога паство, ние вярваме и знаем, че той и сега не престава да се моли и да се застъпва пред небесния престол за Православната ни църква и за всекиго от нас, и да изпросва от Всемилостивия и Всещедър Бог Неговата благодатна помощ и подкрепа за православния ни български род, който дядо Максим отечески обичаше и на който отдаде целия си земен живот.“

В храма бяха поставени лични богослужебни принадлежности на патриарх Максим за достойно негово възпоменание.

За упокоение на дядо Максим беше раздадено коливо и хляб и всички поменаваха с „Бог да прости!“ блаженопочиналия Български патриарх и Софийски митрополит Максим.

Възпоменанието за Негово Светейшество патриарх Максим беше уважено от доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“, г-н Ангел Младенов, секретар на Софийска митрополия и десетки верни православни християни.


Снимки: протойерей Костадин Тренев

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК – Света Литургия.

ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК – Панихида за патриарх Максим.