"Се Жених грядет" (“Ето, Женихът идва“) - пее Църквата след залез слънце в първите дни на Страстната седмица и във всички православни храмове се изпълнява умилителното "Последование на Жениха" – едно от най-покайните и тъжни богослужения, свързано с притчата за десетте девици.
На 18 април, в навечерието на Велики вторник, за втори поред път вълнуващото великопостно богослужение бе изпълнено съборно в митрополитската катедрала „Св. Неделя“. То бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха протойерей Петър Славов от храмовото духовенство, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп. Молитвено участие в богослужението взеха архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, председател на храма и свещенослужители от храмовото духовенство. Загърбили светските грижи и отдали се на особено благоприятното време за духовно издигане, десетки християни се събраха в първия ден на Страстната седмица в храма, за да отправят духовен взор към Спасителя, Който не престава да иска да ни привлече към Себе Си. Затрогващите покайни песнопения бяха изпълнени от сборна група духовници и певци, ръководени от ставрофорен иконом Кирил Попов. „Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой“ – пеят певците – „и нямам дреха да вляза в него. Просвети облеклото на моята душа, Подателю на светлината, и ме спаси!“ - се казва при тъжното и тържествено изнасяне на икона със Страдащия Христос, което действие е кулминация на вечерното богослужение. В края на богослужбата с кратко пастирско наставление към присъстващите се обърна епископ Поликарп: „Днешното евангелско четиво е разобличително за всеки от нас – за тези, които служим пред Божия престол, и за народа, който се моли. В него Спасителят разобличава книжниците и фарисеите, разобличава и всеки от нас. Както през всички векове, така и сега и ни приканя в нашия духовен път да бъдем истински, а не лицемерни. Всеки на своето място, където Бог го е поставил, всеки в своето служение, което Бог му е поверил – да се стреми да бъде според своите сили и възможност изряден изпълнител на двете основни заповеди, които Той ни завеща – да любим Бога и нашия ближен и така да спасяваме душите си… Днешната притча ни учи как да живеем и как да се стремим да угодим на Бога и нашия ближен, така че да бъдем винаги будни и готови за Второто пришествие на Господа Иисуса Христа и за смъртния час. Да бъдем подготвени с добродетели, с вяра, със саможертва, да послужим Богу и всекиму, за да може трупайки милост и благодат да възгаря сърдечния ни светилник и никога да не гасне. Така подготвени, да срещнем Господа и да не се срамуваме от срещата. Да сме изпълнили нашия подвиг както подобава, за да се радваме и да чуем призива: „Ела, верний рабе и наследи вечния живот“. Нека вдъхновени, удовлетворени, духовно умъдрени и вразумени, подучени и научени от днешните четива заживеем достойно нашите дни праведно, в радост и в мир. А като заживеем така, ще осъзнаем смисъла на Страстната седмица, смисъла на Христовата саможертва ще разберем и смисъла на Христовото възкресение“.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: Емануил Сетайеш