На 14 януари Православната църква почита паметта на св. мъченик Потит Сердикийски.
По този повод с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, в столичния старинен храм-базилика „Св. София“, беше отслужена архиерейска света Литургия.
Светата Литургия бе извършена в древния храм, поради това, че в църквата се намират свети мощи от Христовия свидетел за вярата, които бяха тържествено посрещнати в София на 16 септември 2020 г. /Виж тук/
Богослужението беше оглавено от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, иконом Дилян Цветков, протойерей Лъчезар Попов, предстоятел на храма, протойерей Васил Танев, протойерей Сава Кокудев, свещеник Евтимий Куков, свещеник Стефан Игнатов, протодякон Иван Петков, йеродякон Вартоломей и йеродякон Поликарп.
Църковните песнопения на утренята изпълни г-н Грисен Чакъри, а на светата Литургия - певците от смесения хор при храма.
След тържествената света Литургия, която беше уважена от десетки православни християни, епископ Поликарп произнесе проповед и говори за живота и мъченичеството на св. Потит Сердикийски, както и за това, как да изпълним сърцата си и дните си с подражание на неговия пример.
Негово Преосвещенство поздрави предстоятеля на храма, свещениците, певците и верния народ от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит и им пожела здраве, радост и духовни сили, по молитвите на небесния закрилник, първият мъченик за вярата в Сердика св. Потит.
Епископът раздаде нафората и поздрави присъстващите с празника.
***
Св. Потит Сердикийски е християнски мъчник, лечител, обявен от Християнската църква за свтец и честван на 14 януари. Той е един от десетте софийски светци.
Свети Потит е роден през 145 година в Сердика в богато езическо жреческо семейство. Невръстният Потит приема християнството, повлиян от средата на многобройната местна църква в Сердика, след като баща му носещ не особено езическото име Илия, не успява да го върне във „вярата на предците“. Самият той е убеден от красноречието на сина си и става християнин. С името на светеца-юноша се свързват различни чудеса. Св. Потит извършва с Божия помощ редица чудодейни изцелявания. Последното си благодеяние, докато е на този свят – излекуването на любимата дъщеря на император Антонин Пий, последвано или съпътствано от нейното кръщение в християнската вяра, детето-лечител заплаща с живота си. Свети Потит бил хвърлен на лъвовете, но те проявили към него само нежност. След това той бил хвърлен в кипящо масло, от което излязъл невредим. Накрая е осъден да бъде обезглавен, но след екзекуцията вместо кръв от жилите му потича мляко. Това станало в 160 г. сл. Хр. в родния му град Сердика, откъдето мощите му били пренесени по чудодеен начин в Италия (според италианската версия много преди това, той по чудесен начин е пренесен на Апенините и там в Трикарико приема мъченическия си венец). Така непорочният юноша-добротворец само 15-годишен напуснал този свят.
Мощите на светеца се намират в Катедралния храм на Трикарико. Те са били открити на 14 януари 1506 г. в храма на рицарите на Малта. В Асколи Сатриано, в чест на освещаването на храма, почива частица от мощите му – част от лакетната кост. Тя е поставена в мощехранителница с формата на бюста на светеца. Паметта на св. Потит се празнува от 18 до 20 август, като през града преминава процесия, носеща реликвария с мощите на светеца.
Снимки: протойерей Костадин Тренев