В неделният на 4 февруари, столичният храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ в кв. „Хаджи Димитър“, тържествено отбеляза 100 години от освещаването си. Духовният юбилей бе достойно почетен с отслужването на архиерейска света Литургия.
Тя бе възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Антоний Алексиев, предстоятел на храма, ставрофорен иконом Кирил Дидов, ставрофорен иконом Михаил Михайлов, иконом Радосвет Станев от храмовото духовенство, протодякон Иван Петков, йеродякон Ватоломей и йеродякон Поликарп.
Песнопенията на утренята изпълниха храмовите певци, а литургийните – част от смесения хор при храма, дирижиран от Янко Янков. В радостта на празника молитвено участие взеха десетки енорияши и вярващи от цяла София, сред които и новоизбраният кмет на район “Подуяне” Кристиян Христов.
Множество деца пристъпиха в края на богослужбата и се причастиха с Христовите Тайни. В чест на юбилея бе осветено празнично коливо за здраве и благословение на вярващите, взели участие в празника. Към насъбралото се множество боголюбив народ се обърна епископ Поликарп. Той настави Христовото паство с пастирски думи, изхождайки от днешното св. Евангелие.
“Не е достатъчно да обичаме само Бога, да отдаваме целия си живот Нему, но за да бъде съвършена тази следовност на чистото и святото, е необходимо да обичаме ближния като себе си. Това означава да помагаме на този, който има нужда от помощ. Означава да подаваме нашата ръка с готовност, с радост на всеки, който се обръща към нас” – каза в словото си владиката. Той отбеляза, че днес честваме 100 г. от освещаването на първия храм, посветен на св. Димитър в енорията и спомена всички отишли си от този свят ктитори, дарители и благоукрасители на храма през годините, както и всички които са служили и са се молили в него. Викарият призова вярващите да обичат Бога, да развивават енорията и всеодайно да участват в това “благо дело”. Той поздрави цялото църковно изпълнение от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, като пожела мир, здраве, любов и преуспяване.
От името на духовенството, църковното настоятелство и верния народ, думи на благодарност към епископа поднесе отец Антоний Алексиев. Той му благодари за това, че зарадва със своето присъствие и служение вярващите, както и за това, че се включи в радостта на енорията по отбелязването на юбилея от освещаването на храма. Към духовниците се обърна и районния кмет Кристиян Христов, който поздрави отците с юбилея и отправи пожелания на енорияшите.
Епископът поздрави благочестивия мъж Димитър от енорията, който днес навършва 90 години. През целия си живот той е посещавал храма и активно участва в енорийския живот като предава наученото от свещениците през годините. С ясна памет той още си спомня и разказва за бомбандировката над църквата, на която бил свидетел /тогава на 10 години/. Викарият му пожела здраве и стогодишния му рожден ден да я чества отново в храма. След духовното тържество в църквата, на двора, край новоосветения Енорийски център за всички присъстващи бе организирана и празнична почерпка.
+++
Църквата е построена през 1922 г. При бомбандировките над София е разрушена на 30.3.1944 г. През 1956 г. храмът е завършен в днешния му вид и е осветен от патриарх Кирил. Той е точно копие на храм “Св.Димитър” в Солун, но е с по-малки размери. Има два етажа и странични балкони към вътрешността на храма, които се поддържат от 12 колони. Има един св.престол, притвор и кула извън храма, където е камбанарията. Централната част на църквата е изографисана от художника Николай Шелехов през 1967 г., а страничните балкони и двата параклиса в горната част са работа на Николай Ростовцев през 1971 г. В двора на храма се намира и параклис “Св.Димитър”, който е бил направен след разрушаването на църквата по време на бомбандировките и в него се е служило до построяването на новия храм. Малките параклиси в храма не са осветени.
Текст и снимки: Весела Игнатова
Comments