На 24 октомври Православната ни църква отбелязва празника в чест на иконата на Божията майка – „Всех скорбящих радост“ (Радост на всички скърбящи). По този повод в столичния храм „Покров Богородичен“, който в този ден чества своя втори храмов празник, бе отслужена архиерейска св. Литургия.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, тя бе възглавена от Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Заедно с него съслужиха: архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Евтимий, духовен надзорник на епархията, иконом Георги Янъков, предстоятел на храма, иконом Стилиян Табаков, предстоятел на храм “Св. ап. Андрей“, иконом Николай Цурев, иконом Дилян Цветков, предстоятел на храм „Св. пр. Илия“, иконом Лъчезар Попов, предстоятел на храм „ Св. София“, иконом Костадин Тренев, протойерей Живко Лозанов от храмовото духовенство, протойерей Владимир Каральов, свещеник Любомир Янъков, митрополитския протодякон Иван Петков и йеродякон Вартоломей.
Миряни от цяла София се събраха за поред път в този ден в покровския храм, за да вземат молитвено участие в празничната богослужба. За молитвеното настроение на вярващите допринесе професионалният певчески хор при храма, ръководен от Мая Стоянова. В денят, когато честваме Божията майка, даваща утешение на всички просещи от нея с вяра и надежда, мнозина от присъстващите се причастиха с Христовите Тайни.
В края на литургията бе прочетена специална молитва за здраве и благополучие на всички деца с увреждания и здравословни проблеми. След молитвеното чинопоследование епископ Поликарп се обърна към събралото се молитвено събрание като каза:
„Молим се в този ден за всеки православен християнин, за всяка човешка душа, която страда! Молим се за най-малките наши братя и сестри, които страдат и са немощни още от младенчески дни. Молим се за тях, Бог да им даде здраве, телесно и духовно, да им даде преуспяване в добродетелния живот и изпълнени със всяка добродетел: търпение, смирение кротост, любов, да бъдат за пример на всички, които са около тях.“ – каза в словото си владиката и прочете обръщението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Българския патриарх Неофит за празника Пресвета Богородица –„ Всех скорбящих радост“.
В него се казва: “ Скръбта е постоянна спътница на човешкия живот. Тя съпровожда земните ни дни от самото начало и до края. Понякога тя е толкова много, че изглежда почти непоносима и неутешима. Още в древните дни Псалмопевецът свидетелства, че „… скръбта е близо, а помощник няма“ (Пс. 21:12) – и изповядва: „Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене“ (Пс. 37:18). „В света скърби ще имате“ – предупреждава и Сам Господ Иисус Христос, ала добавя: „… но дерзайте: Аз победих света“ (Иоан 16:33). И Неговата победа беше победа не просто над всяка скръб, а славно тържество на Живота над смъртта – над този „най-последен враг“ (1 Кор. 15:26) както за Бога, така и за човека.
Скръбта е с всекиго от нас и до днес. И днес навсякъде около нас виждаме скърбящи и страдащи, и тяхната скръб неизбежно преминава в нас, и става наша скръб и горест. И днес „плачещите“, „гладните и жадните за правда“ и „изгонените заради правда“ (Мат. 5:4, 6, 10) са винаги пред очите ни – като съкрушително свидетелство за продължаващата да цари в нашия свят неправда. И днес гласът на болните, гладуващите и бездомните, на лишените от свобода (срв. Мат. 25:34 сл.), на преследваните и измъчваните, на невинните жертви на продължаващите военни конфликти и на всяка форма на насилие на човек от човека, викат към небесата и, в мъката и страданието, търсят утеха, а отношението ни към тяхното страдание е единственото вярно и сигурно мерило за нашата човечност и за принадлежността ни към Христа Спасителя и Неговата света Църква. Състраданието и милосърдието, което проявяваме или не проявяваме към тях, казва всичко за самите нас.
Дори и когато са изоставени от всички човеци обаче, всички скърбящи и страдащи имат една утеха и една радост, която никой и нищо не може да им отнеме, и тази утеха и радост е във Всеблагия и Всемилостив Бог, Който „толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3:16). „Който заради нас човеците, и заради нашето спасение… се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария, и стана човек“ (Символ на вярата, 3). Христос е единствената ни истинска радост и надежда, защото с цялото Си богочовешко дело, увенчано от славното Си Възкресение, възстанови нашето богосиновство и ни дарува живот „в изобилие“ (Иоан 10:10)…
Днес нашите молитви са отново отправени към нея – на първо място за всички деца, особено за онези от тях, които страдат от различни увреждания, но също и за тези, които са невинни жертви на все по-силно разрастващите се в наше време войни, лишаващи ги от домовете им и разделящи ги с техните семейства, а нерядко и отнемащи едва започналия им живот. За всички тях, за техните родители и близки, за всички невинни жертви на царящата в света ни неправда Църквата днес усърдно се моли и умолява Човеколюбеца Бога и Всесветата наша Владичица за упокой на погиналите, за утеха и закрила на страдащите, за радост и блага воля във всеки дом и всяко човешко сърце, за мир по света и единение между човеците. Молитвите и майчинското небесно застъпничество на Пресвета Богородица, Божията любов и милост, мирът и радостта в Светия Дух да бъдат с всички нас!“.
Епископ Поликарп специално поздрави предстоятеля на храма – отец Георги Янъков с втория храмов празник, насърчи храмовите свещеници в пастирската им дейност и благопожела на църковното събрание:„ Нека бъдем радостни, благословени и благодарни на Бога за всичко!“
С многолетствие завърши празничната богослужба, след което владиката дълго раздаваше нафора, а миряните с благоговение се покланяха на празничната икона, богато украсена със свежи цветя.
Текст и снимки: Весела Игнатова